Доц. Йосиф Аврамов в Пловдив: България само ще спечели от еврото, но кампанията много закъсня
Снощи в Пловдив беше показано второто, допълнено издание на двутомника „ Силата на парите “ – огромно проучване на икономиста и учител в Нов български университет доцент Йосиф Аврамов. Галерия " Арсенал арт " събра представители на университетските среди, банкери, финансисти, колекционери и фенове на историята, които с интерес изслушаха създателя, споделил десетилетия труд и изследователска пристрастеност в тази необикновена композиция сред финанси, история и нумизматика. Медиатор на срещата бе екседепутатът и юрист Владимир Дончев.
Прочетете още
Първият том на „ Силата на парите “ наблюдава развиването на парите по българските земи от тракийската ера до наши дни. И да - парите не са измислени от финикийците, както е общоизвестно, а първите монети са били отсечени в античното царство Лидия. Доц. Аврамов изследва монетосеченето на античните тракийски владетели и античните полиси по Черноморието – Одесос, Аполония, Месемврия и други, показвайки, че още преди 2600 години тукашните земи са имали интензивно стопанско и културно развиване.
Авторът обръща особено внимание на монетите от времето на Одриската страна и на редица тракийски царе, чиито изображения постоянно са били комбинирани с облиците на римските императори – доказателство за комплицирани политически и стопански връзки. Подробно са изследвани монетите от времето на тракийската Одриска страна, сечени и от други нейни царе: Котис, Ситалк, Спарадок, Аматок, Хебризелм, Кетрипор и други В продължение на няколко десетилетия са издадени неповторими монети, които на едната страна са изобразени последните одриски царе: Реметалк I, Реметалк II и Реметалк III, а на другата страна римските императори: Октавиан Август, Тиберий, Нерон и Калигула. Посочено е, че по времето на Римското господство на територията на днешна България е имало 13 монетарници, в които са сечени така наречен провинциални римски монети.
Майстори гравьори-монетосекачи са работели в градовете: Сердика, Филипопол, Улпия Пауталия (Кюстендил), Аугуста Траяна (Стара Загора) и даже в несъществуващи през днешния ден римски градове: Никополис пъкъл Иструм, Ескус, Никополис пъкъл Нестум и други В тях са живеели огромен брой римски пълководци и патриции, които откакто са се пенсионирали са поискали, да им бъдат предоставени, с цел да се заселят на старини, плодородни земи на Балканите в Мизия и Тракия, където те са построили превъзходни вили като вила „ Армира “ в Ивайловград и просторни бани, непокътнати във Варна, Кюстендил и Хисар.
„ Нашата нумизматична история е богата, само че в огромна степен непозната за обществото. Монетите са освен разменно средство, а удостоверение за културно-историческото ни завещание “, акцентира доцент Аврамов.
Книгата съдържа над 600 илюстрации – черно-бели и цветни фотоси на монети и банкноти, в това число цялостен азбучник на паричното обращение в Третата българска страна до 2024 година. Авторът преглежда и въпроса за какво през Първата българска страна не са се секли монети, както и по кое време стартира личното българско монетосечене – от Иван Асен II насетне.
Първата монета, отсечена от български държател, е от цар Иван Асен II в чест на успеха му при с. Клокотница през 1230 година над епирския държател, със столица Солун - Теодор Комнин. Необходимостта от издаването на български монети от българските царе поражда и заради мощното развиване на занаятите, търговията и строителството, респективно и на стоково-паричните връзки. България по времето на цар Светослав Тертер е почнала сама да задоволява с монети паричното си обращение, а прилежащите ни страни Сърбия и Хърватия отчасти са употребили български монети. Български монети са циркулирали и през ХV век в първите години на робството по нашите земи, като те са преобладавали пред турските монети, издадени от султана.
В книгата е възложен отговор на въпроса „ Защо по времето на Първата българска империя при царуването на хан Крум, хан Омургаг, княз Борис и цар Симеон, когато тя е съперничела по господство с Византия и с Франкската империя (на Карл Велики), не са секли монети? “ Отговорът е логически. Основният търговски сътрудник на тогавашна България е Източната римска империя или Византия, а валутата ѝ (номизмата) по това време е играла роля на интернационалните пари в Европа (на процедура тази валута се е употребила като настоящето евро). Ето за какво и България ги е възприела и това продължава до началото на тринадесети век, когато през 1204 година рицарите от IV кръстоносeн поход завладяват Константинопол. Близо 60 години столицата на Византия е под тяхна власт, а валутите на трите остатъчни държавици, ръководени от византийски велможи (Никея, Солун и Трапезунд) повече не са в положение да играят ролята на интернационалните пари. Ето за какво чак в тридесетте години на ХIII в. стартира сеченето на монети от българските царе.
Вторият том включва три огромни раздела: „ България и еврото “, „ Банково дело “ и „ Ценни бумаги и тържища “. В тях доцент Аврамов проучва упованията и провокациите пред страната ни в навечерието на присъединението към еврозоната, което съгласно настоящия проект би трябвало да стане от 1 януари 2026 година
„ Българите не би трябвало да се опасяват от еврото. Ние загубихме паричния си суверенитет още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб. Еврото ще ни даде повече преимущества – непоклатимост, достъп до решенията на Европейската централна банка и по-висока конкурентоспособност “, разяснява създателят.
Според него закъснялата и не изключително добра осведомителна акция по тематиката е довела до съмнение и спекулации. " За страдание финансовата просветеност измежду младите е на извънредно ниско равнище и страната би трябвало да работи в тази посока. Необходима е поредна политика в образованието, с цел да бъдат наваксани неналичията. При по-възрастните хора пък следим социалистическия модел на държание във връзка с финансите - те считат, че страната е длъжна да се грижи за спестяванията им ", съобщи доцент Аврамов. Той е песимистичен по въпроса дали влизането ни в Еврозоната ще изсветли сивата стопанска система, която продължава да има сериозен дял, само че счита, че във времето тази наклонност ще се промени.
Исторически прочит и нови доказателства
В първия том създателят пази тезата, че България е паднала под османска власт не през 1396 година, а едвам през 1422 година, след гибелта на последния държател Константин II Срацимир. Той аргументира това посредством разбор на девет средновековни извора, в това число протокола от католическия събор в Констанц от 1413 година, в който се загатва „ император Константин на Българската империя “.
„ Време е този факт да откри място и в учебниците по история “, настоя доцент Аврамов, обявявайки, че ще предложи публично допълнение към Министерството на образованието.
Биография
Доц. Йосиф Аврамов е лекар по стопанска система, учител, бизнесмен и създател на 24 книги, измежду които „ Корпоративни финанси “, „ Банков надзор “, „ България в преддверието на еврозоната “ и „ Еврото – утрешните ни пари “. Работил е в Българска народна банка, Министерството на финансите и Икономическата комисия на 36-ото Народно заседание. В момента взе участие в интернационален план към Българска академия на науките и е преподавател в Института за обществена администрация при Министерския съвет.
Прочетете още
Първият том на „ Силата на парите “ наблюдава развиването на парите по българските земи от тракийската ера до наши дни. И да - парите не са измислени от финикийците, както е общоизвестно, а първите монети са били отсечени в античното царство Лидия. Доц. Аврамов изследва монетосеченето на античните тракийски владетели и античните полиси по Черноморието – Одесос, Аполония, Месемврия и други, показвайки, че още преди 2600 години тукашните земи са имали интензивно стопанско и културно развиване.
Авторът обръща особено внимание на монетите от времето на Одриската страна и на редица тракийски царе, чиито изображения постоянно са били комбинирани с облиците на римските императори – доказателство за комплицирани политически и стопански връзки. Подробно са изследвани монетите от времето на тракийската Одриска страна, сечени и от други нейни царе: Котис, Ситалк, Спарадок, Аматок, Хебризелм, Кетрипор и други В продължение на няколко десетилетия са издадени неповторими монети, които на едната страна са изобразени последните одриски царе: Реметалк I, Реметалк II и Реметалк III, а на другата страна римските императори: Октавиан Август, Тиберий, Нерон и Калигула. Посочено е, че по времето на Римското господство на територията на днешна България е имало 13 монетарници, в които са сечени така наречен провинциални римски монети.
Майстори гравьори-монетосекачи са работели в градовете: Сердика, Филипопол, Улпия Пауталия (Кюстендил), Аугуста Траяна (Стара Загора) и даже в несъществуващи през днешния ден римски градове: Никополис пъкъл Иструм, Ескус, Никополис пъкъл Нестум и други В тях са живеели огромен брой римски пълководци и патриции, които откакто са се пенсионирали са поискали, да им бъдат предоставени, с цел да се заселят на старини, плодородни земи на Балканите в Мизия и Тракия, където те са построили превъзходни вили като вила „ Армира “ в Ивайловград и просторни бани, непокътнати във Варна, Кюстендил и Хисар.
„ Нашата нумизматична история е богата, само че в огромна степен непозната за обществото. Монетите са освен разменно средство, а удостоверение за културно-историческото ни завещание “, акцентира доцент Аврамов.
Книгата съдържа над 600 илюстрации – черно-бели и цветни фотоси на монети и банкноти, в това число цялостен азбучник на паричното обращение в Третата българска страна до 2024 година. Авторът преглежда и въпроса за какво през Първата българска страна не са се секли монети, както и по кое време стартира личното българско монетосечене – от Иван Асен II насетне.
Първата монета, отсечена от български държател, е от цар Иван Асен II в чест на успеха му при с. Клокотница през 1230 година над епирския държател, със столица Солун - Теодор Комнин. Необходимостта от издаването на български монети от българските царе поражда и заради мощното развиване на занаятите, търговията и строителството, респективно и на стоково-паричните връзки. България по времето на цар Светослав Тертер е почнала сама да задоволява с монети паричното си обращение, а прилежащите ни страни Сърбия и Хърватия отчасти са употребили български монети. Български монети са циркулирали и през ХV век в първите години на робството по нашите земи, като те са преобладавали пред турските монети, издадени от султана.
В книгата е възложен отговор на въпроса „ Защо по времето на Първата българска империя при царуването на хан Крум, хан Омургаг, княз Борис и цар Симеон, когато тя е съперничела по господство с Византия и с Франкската империя (на Карл Велики), не са секли монети? “ Отговорът е логически. Основният търговски сътрудник на тогавашна България е Източната римска империя или Византия, а валутата ѝ (номизмата) по това време е играла роля на интернационалните пари в Европа (на процедура тази валута се е употребила като настоящето евро). Ето за какво и България ги е възприела и това продължава до началото на тринадесети век, когато през 1204 година рицарите от IV кръстоносeн поход завладяват Константинопол. Близо 60 години столицата на Византия е под тяхна власт, а валутите на трите остатъчни държавици, ръководени от византийски велможи (Никея, Солун и Трапезунд) повече не са в положение да играят ролята на интернационалните пари. Ето за какво чак в тридесетте години на ХIII в. стартира сеченето на монети от българските царе.
Вторият том включва три огромни раздела: „ България и еврото “, „ Банково дело “ и „ Ценни бумаги и тържища “. В тях доцент Аврамов проучва упованията и провокациите пред страната ни в навечерието на присъединението към еврозоната, което съгласно настоящия проект би трябвало да стане от 1 януари 2026 година
„ Българите не би трябвало да се опасяват от еврото. Ние загубихме паричния си суверенитет още през 1997 година с въвеждането на валутния ръб. Еврото ще ни даде повече преимущества – непоклатимост, достъп до решенията на Европейската централна банка и по-висока конкурентоспособност “, разяснява създателят.
Според него закъснялата и не изключително добра осведомителна акция по тематиката е довела до съмнение и спекулации. " За страдание финансовата просветеност измежду младите е на извънредно ниско равнище и страната би трябвало да работи в тази посока. Необходима е поредна политика в образованието, с цел да бъдат наваксани неналичията. При по-възрастните хора пък следим социалистическия модел на държание във връзка с финансите - те считат, че страната е длъжна да се грижи за спестяванията им ", съобщи доцент Аврамов. Той е песимистичен по въпроса дали влизането ни в Еврозоната ще изсветли сивата стопанска система, която продължава да има сериозен дял, само че счита, че във времето тази наклонност ще се промени.
Исторически прочит и нови доказателства
В първия том създателят пази тезата, че България е паднала под османска власт не през 1396 година, а едвам през 1422 година, след гибелта на последния държател Константин II Срацимир. Той аргументира това посредством разбор на девет средновековни извора, в това число протокола от католическия събор в Констанц от 1413 година, в който се загатва „ император Константин на Българската империя “.
„ Време е този факт да откри място и в учебниците по история “, настоя доцент Аврамов, обявявайки, че ще предложи публично допълнение към Министерството на образованието.
Биография
Доц. Йосиф Аврамов е лекар по стопанска система, учител, бизнесмен и създател на 24 книги, измежду които „ Корпоративни финанси “, „ Банков надзор “, „ България в преддверието на еврозоната “ и „ Еврото – утрешните ни пари “. Работил е в Българска народна банка, Министерството на финансите и Икономическата комисия на 36-ото Народно заседание. В момента взе участие в интернационален план към Българска академия на науките и е преподавател в Института за обществена администрация при Министерския съвет.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ