Двойният убиец от дискотека Соло е в затвора в Пловдив, няма право да иска предсрочна свобода
Снощи той бе върнат в България в осъществяване на молба за екстрадиция, изпратена от българската прокуратура до управляващите в Република Узбекистан. Тодоров дойде на летище София с полет от Мюнхен, конвоиран от екип на Главна дирекция " Охрана " към Министерство на правораздаването.
" Той би трябвало да търпи наказването си " пожизнен затвор " в пандиза в Пловдив, защото последната му адресната регистрация е на територията на Пловдив ", обясни пред Нова телевизия заместник-градският прокурор на София Христо Кръстев.
По закон Тодоров не може да желае условно предварително освобождение от пандиза.
" Условно предварително освобождение може да се желае единствено за наказване " отнемане от независимост ". За пожизнен затвор не може да се желае условно предварително освобождение, само че може да бъде изменен на 30 години ", добави прокурор Кръстев.
Жестокото двойно ликвидиране бе осъществено в ранните часове на 18 април 2009 година в центъра на София. Там се засичат две компании, едната от които одеве е излязла от дискотека " Соло ", която се намира на метри от Съдебната палата. След разменени реплики един от младежите вади нож и намушква трима от съперниците си. След това се качва на такси и изчезва. 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националния тим по хокей на лед, издъхва на място, а 24-годишният Васил Александров в колата за спешна помощ на път за болница. Тежко ранен е приятелят им Кирил Димитров.
Извършителят е разгласен за национално търсене. Два дни по-късно 22-годишният тогава Илиян Тодоров отива самичък в полицията и се предава. Младежът обаче е с изменена осанка - изрусена коса, и изрязани до кожа нокти, с цел да не може да бъде взет биологичен материал. Оказа се, че татко му е един от партийните водачи на Българска социалистическа партия в Перник. Срещу Тодоров бе повдигнато обвиняване и делото влезе в съда.
На 9 декември 2011 година арбитър Румяна Ченалова от Софийски градски съд оправда обвинения, защото виновността му не била потвърдена. Присъдата обаче бе подписана с изключително мнение от едната съдийка в състава - Мария Дончева. Две седмици по-късно магистратите отхвърлиха и гражданските искове, предявени от родителите на двете убити момчета на обща стойност 850 хиляди лв.. Съдия Ченалова пък оповести претекстовете си чак след 4,5 месеца.
Така делото стигна до втора инстанция, само че Илиян Тодоров към този момент бе на независимост.
Въпреки, че при процеса пред Софийския апелативен съд нови доказателства не бяха събрани, правосъдният състав с ръководител Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова реши, че Тодоров е отговорен. В началото на април 2013 година въззивният съд анулира решението на Софийски градски съд и постанови, че обвиненият заслужава доживотна присъда с право на подмяна. Магистратите присъдиха по 150 000 лв. обезщетение за фамилиите на убитите Кирил Въжаров и Васил Александров. 50 000 лв. бяха присъдени на Кирил Димитров.
Илиян Тодоров пък не пристигна на нито едно съвещание по делото на втората инстанция. А когато на 4 декември 2013 година Върховният касационен съд дефинитивно удостовери присъдата му, се оказа, че двойният палач към този момент е липсващ безследно.
В продължение на 3 дни дежурни групи от " Охрана на правосъдната власт " издирваха Тодоров, с цел да го въдворят в пандиза. Бе изработен оглед на жилището на родителите му, разпитани бяха съседи, само че никой не го бе виждал. Родителите пък обявиха, че от година не поддържат контакт със сина си, тъй като им бил ядосан, че не го защитили в съда.
През идващите 10 години издирването бе безуспешно. До март м.г., когато от Интерпол осведомят българската прокуратура, че Илиян Венциславов Тодоров е арестуван на летището в узбекската столица Ташкент. Двойният палач желал да се качи на полет за Истанбул, като е показал на граничните управляващи подправен паспорт.
Така една година след ареста му в Узбекистан, двойният палач бе върнат в България, с цел да изтърпи наказването си.
" Той би трябвало да търпи наказването си " пожизнен затвор " в пандиза в Пловдив, защото последната му адресната регистрация е на територията на Пловдив ", обясни пред Нова телевизия заместник-градският прокурор на София Христо Кръстев.
По закон Тодоров не може да желае условно предварително освобождение от пандиза.
" Условно предварително освобождение може да се желае единствено за наказване " отнемане от независимост ". За пожизнен затвор не може да се желае условно предварително освобождение, само че може да бъде изменен на 30 години ", добави прокурор Кръстев.
Жестокото двойно ликвидиране бе осъществено в ранните часове на 18 април 2009 година в центъра на София. Там се засичат две компании, едната от които одеве е излязла от дискотека " Соло ", която се намира на метри от Съдебната палата. След разменени реплики един от младежите вади нож и намушква трима от съперниците си. След това се качва на такси и изчезва. 21-годишният Кирил Въжаров, вратар на националния тим по хокей на лед, издъхва на място, а 24-годишният Васил Александров в колата за спешна помощ на път за болница. Тежко ранен е приятелят им Кирил Димитров.
Извършителят е разгласен за национално търсене. Два дни по-късно 22-годишният тогава Илиян Тодоров отива самичък в полицията и се предава. Младежът обаче е с изменена осанка - изрусена коса, и изрязани до кожа нокти, с цел да не може да бъде взет биологичен материал. Оказа се, че татко му е един от партийните водачи на Българска социалистическа партия в Перник. Срещу Тодоров бе повдигнато обвиняване и делото влезе в съда.
На 9 декември 2011 година арбитър Румяна Ченалова от Софийски градски съд оправда обвинения, защото виновността му не била потвърдена. Присъдата обаче бе подписана с изключително мнение от едната съдийка в състава - Мария Дончева. Две седмици по-късно магистратите отхвърлиха и гражданските искове, предявени от родителите на двете убити момчета на обща стойност 850 хиляди лв.. Съдия Ченалова пък оповести претекстовете си чак след 4,5 месеца.
Така делото стигна до втора инстанция, само че Илиян Тодоров към този момент бе на независимост.
Въпреки, че при процеса пред Софийския апелативен съд нови доказателства не бяха събрани, правосъдният състав с ръководител Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова реши, че Тодоров е отговорен. В началото на април 2013 година въззивният съд анулира решението на Софийски градски съд и постанови, че обвиненият заслужава доживотна присъда с право на подмяна. Магистратите присъдиха по 150 000 лв. обезщетение за фамилиите на убитите Кирил Въжаров и Васил Александров. 50 000 лв. бяха присъдени на Кирил Димитров.
Илиян Тодоров пък не пристигна на нито едно съвещание по делото на втората инстанция. А когато на 4 декември 2013 година Върховният касационен съд дефинитивно удостовери присъдата му, се оказа, че двойният палач към този момент е липсващ безследно.
В продължение на 3 дни дежурни групи от " Охрана на правосъдната власт " издирваха Тодоров, с цел да го въдворят в пандиза. Бе изработен оглед на жилището на родителите му, разпитани бяха съседи, само че никой не го бе виждал. Родителите пък обявиха, че от година не поддържат контакт със сина си, тъй като им бил ядосан, че не го защитили в съда.
През идващите 10 години издирването бе безуспешно. До март м.г., когато от Интерпол осведомят българската прокуратура, че Илиян Венциславов Тодоров е арестуван на летището в узбекската столица Ташкент. Двойният палач желал да се качи на полет за Истанбул, като е показал на граничните управляващи подправен паспорт.
Така една година след ареста му в Узбекистан, двойният палач бе върнат в България, с цел да изтърпи наказването си.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ