Иван Юруков представи постановка по текстове на Митко Воев
Снощи на сцена " Зад театъра " в Народен спектакъл бе показан театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев " Част от сбирка ".
Eдна “прозаична игра”, въодушевена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата “Поздрави от мен Боговете”.
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите артисти Николай Димитров, Стоян Младенов, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и " Нова Генерация " са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално осъществяване /китара, цигулка, кахон, пиано/, и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят перука или различен атрибут и към този момент магията на театралността напълно нахлува гневно в атмосферата на спектакъла.
“От яйцето на светата птица, огромна колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана.”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965 година в София. Той е основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация” бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика.
Понякога, когато тягостната конюнктура в страната ми пристигна допълнително чета текстовете му още веднъж. Сякаш ги е писал през днешния ден, в съпротива на всички тези неприятни мотиви, на които всекидневно ставаме очевидци в България. Текстовете му звучат също толкоз настоящо, колкото през края на 80-те.
Пърформансът бе показан за първи път в Галерия “Прегърни ме” в София през февруари 2020.
Самите реализатори са си разпределили обособените тоналности на тази лирика и по този начин тя получава зазвучава в една полифония: остро драматико-лиричните нотки в осъществяването на Иван Юруков, публицистично- гневните прояви в тона на Стоян Младенов, сатирико-ироничните нотки в словото на Николай Димитров. Това многообразие на гласове, маски и тоналности основава и мощната сила на спектакъла.
Спектакълът-пърформанс прозвуча освен като реквием за един рано отишъл си млад създател, само че и като гневно припомняне за духа на една свободолюбива и дръзка креативна натура, от чието бунтарство още имаме нужда - с цел да буди нашето безразличие, с цел да държи духа на съвременника с открити очи към истината, моралността, правдата.
Спектакълът беше проведен от фондация „ Димитър Воев – Нова генерация “, и с общителното домакинство на Историческия музей-Русе. В концепцията второто зрелище да се организира точно в Русе зървам символика: Димитър Воев и неговият роксъстав „ Нова генерация “ през 1989 година провеждат огромен екорокфест „ Спасете Русе! “, с който конгрес групата се включва в общия митинг против обгазяването на града от химическите цех в Гюргево. Така че неговото бунтарство тогава е обвързвано и с митинг, който се включва в процесите на новия преход в България.
Драматизация и режисура - Иван Юруков
Аранжимент - Терпентина
Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал Стоян Младенов - цигулка, вокал Николай Димитров - ударни, вокал Милен Апостолов - пиано, вокал
Eдна “прозаична игра”, въодушевена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата “Поздрави от мен Боговете”.
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите артисти Николай Димитров, Стоян Младенов, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и " Нова Генерация " са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално осъществяване /китара, цигулка, кахон, пиано/, и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят перука или различен атрибут и към този момент магията на театралността напълно нахлува гневно в атмосферата на спектакъла.
“От яйцето на светата птица, огромна колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана.”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965 година в София. Той е основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация” бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика.
Понякога, когато тягостната конюнктура в страната ми пристигна допълнително чета текстовете му още веднъж. Сякаш ги е писал през днешния ден, в съпротива на всички тези неприятни мотиви, на които всекидневно ставаме очевидци в България. Текстовете му звучат също толкоз настоящо, колкото през края на 80-те.
Пърформансът бе показан за първи път в Галерия “Прегърни ме” в София през февруари 2020.
Самите реализатори са си разпределили обособените тоналности на тази лирика и по този начин тя получава зазвучава в една полифония: остро драматико-лиричните нотки в осъществяването на Иван Юруков, публицистично- гневните прояви в тона на Стоян Младенов, сатирико-ироничните нотки в словото на Николай Димитров. Това многообразие на гласове, маски и тоналности основава и мощната сила на спектакъла.
Спектакълът-пърформанс прозвуча освен като реквием за един рано отишъл си млад създател, само че и като гневно припомняне за духа на една свободолюбива и дръзка креативна натура, от чието бунтарство още имаме нужда - с цел да буди нашето безразличие, с цел да държи духа на съвременника с открити очи към истината, моралността, правдата.
Спектакълът беше проведен от фондация „ Димитър Воев – Нова генерация “, и с общителното домакинство на Историческия музей-Русе. В концепцията второто зрелище да се организира точно в Русе зървам символика: Димитър Воев и неговият роксъстав „ Нова генерация “ през 1989 година провеждат огромен екорокфест „ Спасете Русе! “, с който конгрес групата се включва в общия митинг против обгазяването на града от химическите цех в Гюргево. Така че неговото бунтарство тогава е обвързвано и с митинг, който се включва в процесите на новия преход в България.
Драматизация и режисура - Иван Юруков
Аранжимент - Терпентина
Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал Стоян Младенов - цигулка, вокал Николай Димитров - ударни, вокал Милен Апостолов - пиано, вокал
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ