Изумителна находка на 2000 години на дъното на български залив
Снимки: Тодор Димитров, НИМ
Какво е чувството да преминеш през времето от първото хилядолетие преди Христа до през днешния ден, изминавайки дистанцията от дъното на морето до повърхността? Това чудесно знае проф. доктор Иван Христов, заместник-директор на НИМ, който приключи подводните изследвания в акваторията на нос Киллик до село Близнаци, община Аврен, написа Стандарт.
Под негово управление група от 8 водолази организира археологически експедиция в дребния залив южно от нос Киллик. В нея участваха водолази от Националния исторически музей, чиновници на Национална работа за защита и доброволци водолази - другари на националната съкровищница.
Акваторията на нос Киллик е измежду най-слабо изследваните под вода зони на Северното българско Черноморие. Първите изследвания през 2023 година доведоха до откриването на неочакван брой скъпи предмети свързани с корабоплаването по Западия Понт (амфори, каменни щокове, калаен слитък, стоманени котви и остатъци от потопен късносредновековен кораб). Още тогава археолозите изрекоха съмнение, че при нос Киллик е имало стоянка на кораби при неприятно време и пристанище, обслужвало античното населено място Ерите.
Целта на втория стадий от археологическите изследвания бе да откри обсега на пристанищната зона на късноантичната цитадела Ерите, картирането на нейни значими детайли като подводни скали, рифове и централизация на движими културни полезности. Самата цитадела е обозначена в известната карта Tabula Peutingeriana.
От отразените в нея данни излиза наяве, че по черноморския бряг, попадащ в границите на провинция Втора Мизия, са съществували пътни станции измежду които са Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при гр. Обзор). И трите са в действителност пристанищни центрове, устроени на самия морски бряг или при устието на река – т.е. сигурни пристани.
Уникални антични котви описват тайната история на малко познатата цитадела Ерите. Три каменни котви с един отвор, който могат да бъдат датирани най-рано от началото на I хиляди прочие Хр., са най-ранните находки, открити от подводната експедиция на проф. Христов.
Изключително скъпи са трите стоманени котви от римския интервал. Те спадат към вид „ B “ наименуван от Г. Капитен „ римски ранноимперски “. Интерес провокира и една желязна котва от Средните епохи. Тя е единственото несъмнено доказателство за потреблението на залива през Средновековието. Става дума за желязна котва вид „ Е “ (по Г. Капитен), присъщ за епохата сред VII – XI век.
При извършените подводни търсения бяха открити още 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съда и амфори. Разпознати са елементи от амфори от: Хераклея, Хиос, остров Кос, римски амфори вид LR1 и LR2, северноафрикански амфори. Под вода са открити фрагменти от разнородни керамични съдове, датирани в необятни хронологически граници, които маркират инвентара на плавателни съдове и характерна пристанищна акумулация.
Акваторията южно от нос Киллик е била място за товарно - разтоварни действия през цялото I хилядолетие пр. Хр. до началото на VII век, сочат изводите на проф. доктор Иван Христов.
През Късното средновековие тук са потънали и няколко кораба. Носът, който наподобява се е вдавал в предишното още във вътрешността в морето, е обособявал една рискова пристанищна зона, която в неприятно време е подсигурявала леговище за плавателни съдове, които не биха могли да пристанат сполучливо до устието на река Камчия.
Проведената експедиция на НИМ съответства с сполучливо завършителите курсове на членовете на водолазната група на музея. Фотографът Тодор Димитров приключи курс за инструктор, а проф. Иван Христов получи документ за три звезди по CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques).
Предстоят разкопки на крепостта Ерите, в която сигурно ще има нови изненади.
