Мариета Атанасова: Благодаря на всички в УМБАЛ „Света Марина“, че спасиха баща ми
Снимки svetamarina.com, персонален списък
Мариета Атанасова ни писа, с цел да благодари за отношението на лекарите и целия медицинския личен състав към нейния татко по време на лекуването му в УМБАЛ „ Света Марина “ във Варна.
Ето какво сподели госпожа Атанасова:
Здравейте благи хора, във време на безбожничество дано ви опиша за моето (нашето чудо). Всички сме чували какъв брой зле е опазването на здравето в България, по какъв начин докторите са трансформирали пациента в банкомат.
Четем страшни истории с едничка мисъл, нека не ми се постанова да разгадавам на доктори. Аз ще ви опиша за моя допир до „ Св. Марина “ Варна.
Баща ми бе настанен в реанимация на 11.01 с шансове за оцеляване - 0. Всеки ден от 13:30 е времето за информация от близки. Ежедневно чувахме по какъв начин тези хора се борят за всеки живот, за нечия панорама въздух. Който е бил чакащ пред тези бели порти знае, че всичко се чува. В коридора всички ние, чакащите за лъч вяра, бивахме не директни очевидци на тяхната борб. Боже, по какъв начин всичко се чува. На 8-ия ден ни оповестиха - няма усъвършенстване. Но на 9-ия ден той пристигна в схващане, една добра вест, и всички хора в оня кулоар се радваха с нас.
_%20948x%201712.png )
На идващия ден бе настанен в ИРО (интензивно респираторно отделение) и при среща с доктора още веднъж възможностите бяха – 0. Радостта ни се стопи за секунда, към този момент не бе интубиран, но…
Ще ви опиша за 11-ия ден. Отиваме с майка и брат ми, докторът излиза и споделя: Той е добре, подобрението е голямо от през вчерашния ден. Ако продължи по този начин, до 2-3 дни ще го изпишем.
Баща ми към този момент е вкъщи, бе 14 дни пациент в реанимация и интензивно.
Храни се и обслужва самичък, наподобява доста добре и се усеща доста добре. Защо ви описвам ли? Защото от самото начало майка, аз и брат ми знаехме, че те вършат всичко допустимо, с цел да го спасят. Баща ми бе тежък случай заради дългата си епикриза, човек за чийто живот е мъчно да се бориш.
В деня, в който чухме, че няма вяра, аз желаех да кажа на всички забъркани доктори: Благодаря! В деня, в който душата ми плачеше, написах пост за признателност в моя профил и в групата „ Варненски мамчета “. Защото желаех да не бъде омаловажен труда и старанието на всеки един по веригата.
Линейката пристигна за 5 минути!
Екипът бе съответен и хуманен (доктор, здравна сестра, шофьор).
Човещина в очите на всеки от реанимация и интензивното (ИРО). Те по какъв начин топлят душата, по какъв начин единствено я топлят.
Като споделям всеки имам поради - доктори, стажанти, сестри, санитари.
14-дни всекидневно виждах ангели с друг цвят престилки!
Отношението бе прелестно!
Иска ми се повече хора да чуят за това, че те съществуват! Ангелите с бели престилки, експерти с човечност!
Тук няма имена, тъй като в случай че не помни и едно, няма да е почтено.
Днес с брат ми имаме татко, децата ни дядо, а майка - тя има живот!
Пациент – Доктор - Бог.
Ако пациентът се съобщи, борбата е изгубена!
Без лекар, борбата изгубена!
Ако няма религия, всичко е изгубено!
Иска ми се да има поредност - Виждаме положителното!
До цялата администрация на „ Св. Марина -Варна “, завеждащи, незабавен център, реанимация, ИРО, прелестни сте! Благодаря Ви!
Мариета Атанасова ни писа, с цел да благодари за отношението на лекарите и целия медицинския личен състав към нейния татко по време на лекуването му в УМБАЛ „ Света Марина “ във Варна.
Ето какво сподели госпожа Атанасова:
Здравейте благи хора, във време на безбожничество дано ви опиша за моето (нашето чудо). Всички сме чували какъв брой зле е опазването на здравето в България, по какъв начин докторите са трансформирали пациента в банкомат.
Четем страшни истории с едничка мисъл, нека не ми се постанова да разгадавам на доктори. Аз ще ви опиша за моя допир до „ Св. Марина “ Варна.
Баща ми бе настанен в реанимация на 11.01 с шансове за оцеляване - 0. Всеки ден от 13:30 е времето за информация от близки. Ежедневно чувахме по какъв начин тези хора се борят за всеки живот, за нечия панорама въздух. Който е бил чакащ пред тези бели порти знае, че всичко се чува. В коридора всички ние, чакащите за лъч вяра, бивахме не директни очевидци на тяхната борб. Боже, по какъв начин всичко се чува. На 8-ия ден ни оповестиха - няма усъвършенстване. Но на 9-ия ден той пристигна в схващане, една добра вест, и всички хора в оня кулоар се радваха с нас.
На идващия ден бе настанен в ИРО (интензивно респираторно отделение) и при среща с доктора още веднъж възможностите бяха – 0. Радостта ни се стопи за секунда, към този момент не бе интубиран, но…
Ще ви опиша за 11-ия ден. Отиваме с майка и брат ми, докторът излиза и споделя: Той е добре, подобрението е голямо от през вчерашния ден. Ако продължи по този начин, до 2-3 дни ще го изпишем.
Баща ми към този момент е вкъщи, бе 14 дни пациент в реанимация и интензивно.
Храни се и обслужва самичък, наподобява доста добре и се усеща доста добре. Защо ви описвам ли? Защото от самото начало майка, аз и брат ми знаехме, че те вършат всичко допустимо, с цел да го спасят. Баща ми бе тежък случай заради дългата си епикриза, човек за чийто живот е мъчно да се бориш.
В деня, в който чухме, че няма вяра, аз желаех да кажа на всички забъркани доктори: Благодаря! В деня, в който душата ми плачеше, написах пост за признателност в моя профил и в групата „ Варненски мамчета “. Защото желаех да не бъде омаловажен труда и старанието на всеки един по веригата.
Линейката пристигна за 5 минути!
Екипът бе съответен и хуманен (доктор, здравна сестра, шофьор).
Човещина в очите на всеки от реанимация и интензивното (ИРО). Те по какъв начин топлят душата, по какъв начин единствено я топлят.
Като споделям всеки имам поради - доктори, стажанти, сестри, санитари.
14-дни всекидневно виждах ангели с друг цвят престилки!
Отношението бе прелестно!
Иска ми се повече хора да чуят за това, че те съществуват! Ангелите с бели престилки, експерти с човечност!
Тук няма имена, тъй като в случай че не помни и едно, няма да е почтено.
Днес с брат ми имаме татко, децата ни дядо, а майка - тя има живот!
Пациент – Доктор - Бог.
Ако пациентът се съобщи, борбата е изгубена!
Без лекар, борбата изгубена!
Ако няма религия, всичко е изгубено!
Иска ми се да има поредност - Виждаме положителното!
До цялата администрация на „ Св. Марина -Варна “, завеждащи, незабавен център, реанимация, ИРО, прелестни сте! Благодаря Ви!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ