Снимки ПетелЛегендите на ръгбито във Варна приковаха погледите върху себе

Снимки Петел

Легендите на ръгбито във Варна приковаха погледите върху себе си по време на шампионата по плажно ръгби в кв. Аспарухово.

Някои от тях взеха присъединяване в зрелищната конкуренция дружно с ветерани от Перник, Габрово, Костинброд, Бургас и Констанца. Други пък се любуваха на шоуто в профил.

Приятно бе да се види също по какъв начин доста хора на плажа също пристигнаха да гледат и наградиха с бурни овации играчите.

След славните ветерани на Варна бяха генерации ръгбисти, които са с огромна заслуга за четирите държавни трофеи за мъже - доайенът Стоян Ненов, Йордан Йорданов-бате Данчо, Найден Ненов, Димитър Захариев, Цветан Захариев, Тихомир Цонев Ганчо Ганчев, Никола Славов-Чайката, Александър Евтимов и други. Неотлъчно до тях беше и Пенко Кънев, който сега е треньор деца в ръгби клуб „ Спартак “, както и един от последните класни състезатели на мъжкия отбор – нигериеца Майкъл.

Пред мачовете Кънев връчи плакет на Александър Евтимов за заслугите му към ръгбито в морската столица, а всички тимове увековечиха събитието със фотоси.

Пред „ Петел “ три от огромните имена на ръгбито във Варна се върнаха към мемоари от терена.

Стоян Ненов, първенец с ЖСК-Спартак през 1974, 1978 и 1980 година: От август месец 1964 година, когато Иван Иванов, мир на праха му, постави основите на ръгбито във Варна, непроменяемо съм част от него. Скъпи са ми освен трите златни шампионски медала, само че и успехите зад граница. През 1973 година да вземем за пример бихме като посетители националния студенстки тим на Франция, а две години по-късно по време на турнето на Острова надделяхме против три британски тима. Помня, че преди мач със Стейс, бяха написали на таблото, че ще ни победят с 44:0. Ние обаче спечелихме с повече от 15 точки разлика. След дуела във ваната, когато ни черпеха с петлитрови бири, англичаните се чудеха къде сме играли. Французи пък желаеха да остана в Париж. Казаха ми да не се качвам на влака за България и ми демонстрираха квартирата, в която ще пребивавам. Аз обаче се прибрах вкъщи, само че и те бяха упорити. Дойдоха в моя град, с цел да ме осведомят, че съм записан в Националния състезателен институт в Париж. Много желаеха да играя за техен клуб. Тогава бате Найчо, Бог да го елементарни, беше в Министерство на вътрешните работи. Каза ми, че в случай че ЖСК-Спартак ме пусне, персонално той ще ми даде документите. Но от клуба не ме пуснаха.

Голямата ми болежка е, че в този момент Спартак няма мъжки тим. Но мъчно може и да има, откакто няма база. Дано Господ ми даде обаче здраве, с цел да чествам още юбилеи на ръгбито на Варна, а за какво не и един ден отново да виждам наш мъжки тим.

Йордан Йорданов, първенец с ЖСК-Спартак през 1974, 1978 и 1980 година:

Бяхме огромен тим и с първата купа прекъснахме дългогодишната надмощие на Локомотив София. По едно време нямаше кой да ни бие у нас, макар че имаше огромна конкуренция. Редовно ни канеха и на шампионати в чужбина, където представяхме България. Помня, че на един от мачовете по време на турнето в Англия ме удариха с лакет в главата и получих комоцио. На разум обаче не ми минаваше да оставя момчетата и играх до края.

През 1990-а, когато станахме първенец за четвърти път, аз бях шеф на школата, само че помогнах на Иван Иванов, лека му пръст, да вземем четирима румънци от европейския първенец Фарул. Взехме ги след съдействието на полковник Славов от Министерство на вътрешните работи и зам.-директора на „ Електроника “. Спомням си, че им дадоха по 500 лв. заплата. Най-силният от тях беше Димитриу, капитан на Фарул и румънския народен тим. Беше огромно име в европейското ръгби.

Иначе съм основал доста генерации ръгбисти за Варна, и за мен е чест и привилегия, че съм бил от част от най-големите триумфи на ръгбито в града ни.

Пенко Кънев, първенец със Спартак през 1990 година: От 1981 година съм обвързван с варненското ръгби, само че когато приказваме за ръгби във Варна, първо наложително би трябвало да споменем основателят на този спорт в морската столица Иван Иванов и Румен Златков, да почиват в мир. Както и Стоян Ненов, който в един мач вкара рекордните 14 есета, Йордан Йорданов и Кирил Марчинков. Последният е първият българин, играл в чужбина – във Франция. През 80-те и 90-те години на предишния век и първите 10-15 на този сполучливите обичаи на ръгбито във Варна продължиха и още доста други състезатели.

Сега имаме 20 деца, които упражнявам. За мъжки отбор обаче е мъчно да мислим. На първо място мъже мъчно може да съберем, тъй като работят. Няма и бази. Всъщност има, само че те са държавни, и ги дават за стопанисване на другари. Ние сме подготвени, в случай че ни дадат база, да вършим ръгби. Но съм черноглед, че ще се случи. Иван Иванов да вземем за пример приживе доста го лъгаха, че ще му дадат стадион, а той имаше богата визитка и контакти на най-високо равнище.

Събрахме се през днешния ден най-малко да си спомним с този прекрасен шампионат за мощните мъжки тимове, които имаше Спартак, и да отбележим 60-годишнината на ръгбито във Варна.