Дунав сменя режима си
Снимки: Petel.bg
Дунав постоянно е бил мярка за предвидимост – река, чийто сезонен ход е прочут на речните специалисти, на локалните поданици и на корабоплаването. През последното десетилетие обаче държанието ѝ стартира да се трансформира толкоз видимо, че хидролозите към този момент приказват за „ нов режим “. И този режим има ясна аналогия със средиземноморския климат – по-резки съмнения, по-дълги летни спадове, по-силна взаимозависимост от преваляванията и сензитивност към рискови събития, написа meteobalkans.com.
Това е действителна промяна, записана от речни станции в Австрия, Германия, Унгария, Сърбия и България. Дунав последователно минава от равномерен континентален темп към климатично държание, което до скоро бе особено за реките в Южна Европа.
Сезонността се усилва – а стабилността избледнява
Преди години най-важният фактор за водните равнища на Дунав беше снегът в Алпите. Пролетното размразяване гарантираше предвидим най-много, а летата – въпреки и сухи – рядко създаваха сериозни спадове. Днес обаче алпийската снежна завивка е по-краткотрайна, по-оскъдна и по-променлива. Така реката стартира да разчита съвсем напълно на преваляванията, а не на насъбраната през зимата водна маса.
Точно това е сърцевината на смяната: вода има, когато вали; няма, когато преваляванията стопират. Режим, който съответствува доста повече със средиземноморската климатична логичност, в сравнение с с обичайния европейски модел.
Мини-сушите – новият непрекъснат сателит на реката
Един от най-показателните признаци за смяната е появяването на къси, само че тежки интервали на ниски водни равнища. Те не не престават месеци, само че са задоволителни да пресечен корабни направления, да затруднят промишлеността и да изложат екосистемите на стрес.
В България сходни моменти към този момент се следят край Русе, Свищов и Видин, където сектори на реката се трансформират в плитчини, невиждани преди двайсет години. Сателитните наблюдения демонстрират, че даже умерена суша може да смъкна равнището толкоз внезапно, че реката да се държи като система, зависеща от всеки идващ дъждовен фронт.
Това „ стремително “ държание – периодично повтаряне на бездънен спад и ненадейно повишаване – е типично за южните климатични зони. Дунав обаче го показва все по-често.
Валежите стават решителен фактор
Докато в миналото реката беше постоянна с помощта на снега, в този момент преваляванията дефинират дали Дунав ще бъде плавателен, дали ще подхранва екосистемите, или ще основава проблеми. Есенните и зимните стихии могат да усилят равнищата за дни, до момента в който продължителните сухи интервали през лятото оставят реката в сериозно ниско положение.
Това е още една характерност на средиземноморските системи – взаимозависимост не от сезонен цикъл, а от моментната атмосферна динамичност.
Екстремните съмнения към този момент не са изключение
Дунав претърпява по-резки промени във водните си равнища в границите на къси интервали. Условията се сменят бързо: след седмици на спад може да последва неочакван пик в резултат на интензивни превалявания в Централна Европа. Тази непредсказуемост затруднява навигацията, поддръжката на насипи и ръководството на водните запаси.
Класическата визия за „ бавната, необятна, постоянна река “ последователно отстъпва място на нов, по-динамичен и сензитивен хидрологичен профил.
Промяната се усеща и в Черно море
Сезонният режим на Дунав въздейства непосредствено върху северното Черноморие. Когато реката е в интервал на ниски равнища, солеността в крайбрежната зона се увеличава; когато пък ненадейно се повиши, морето получава големи количества прясна вода, седименти и хранителни субстанции. Това води до по-нестабилни екосистеми, по-чести случаи на разцвет на водорасли и изменен темперамент на теченията.
Дунав безусловно диктува ритъма на северната част на Черно море, а новият му режим основава нови модели, които занапред ще бъдат изучавани.
За страни по течението, в това число и за България, промененият режим на Дунав е предизвикателство както стопански, по този начин и екологично. Транспортът става по-несигурен, промишлеността – по-зависима от моментното водно положение, а рибните стопанства – по-уязвими.
Крайбрежните градове усещат съмненията в достъпа до вода, а екосистемите реагират с промени в местообитанията.
За да се приспособява сполучливо, районът ще би трябвало да стартира да ръководи реката по този начин, както южните страни от дълго време ръководят своите: с акцент върху динамичността, а не върху стабилността.
