Снимки: Petel.bg, Министерството на околната среда и водите и Министерството

Снимки: Petel.bg,

Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните вкараха безсрочна възбрана за лов на риба на есетрови типове риби в българския сектор на река Дунав и Черно море, считано от 1 януари 2026 година Предстои заповедта на двамата министри - на околната среда и водите Манол Генов и на земеделието и храните доктор Георги Тахов, да бъде обнародвана в Държавен вестник, оповестяват от Министерство на околната среда и водите.

Есетровите риби са измежду най-застрашените типове в международен мащаб заради загуба на естествени местообитания, нарушение на коридорите за размножителните миграции, замърсяване на водата, противозаконен улов и търговия с хайвер.

Със заповедта се не разрешава уловът в българската акватория на река Дунав и Черно море на следните есетрови типове риби: белуга (Huso huso), съветска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus) и чига (Acipenser ruthenus). Река Дунав е последната река в Европа с към момента витални популации на тези четири типа. В предишното в реката са се срещали още два типа - немска есетра (Acipenser sturio) и шип/ атлантическа есетра (Acipenser nudiventris), които към този момент се смятат за изчезнали.

Национални забрани за улов на белуга, съветска есетра, пъструга и чига за запазване и възобновяване на типовете до момента са издавани поредно за интервалите 2012-2015 година, 2016-2020 година и 2021-2025 година, като сред тях не съществуват интервали, които да са били позволени за улов на есетрови типове. Настоящата национална възбрана е първата безсрочна.

В отговор на опасността от изгубване на тези мощно застрашени типове есетри, възбрана за улов за река Дунав и за Черно море съществува през предходните над 10 години и все още в Румъния, Сърбия, Австрия, Грузия, Русия, Турция и така нататък

Възстановяването на естествените ресурси от есетрови типове е дълъг развой, защото тези типове имат дълга дълготрайност на живота и доближават полова зрялост след доста години битие. Адекватната законодателна рамка за отбрана на тези типове е от изключително значение, защото те съставляват споделен ресурс за дунавските и черноморските страни като типове, които са мигриращи. Те са включени в европейския Червен лист към Международния съюз отбрана на природата (IUCN), както и в националната Червена книга на България и са обект на отбрана по редица интернационалните конвенции и европейски актове.

Заповедта за безсрочна възбрана за лов на риба на есетрови типове риби в българския сектор на река Дунав и Черно море ще даде небосвод за научни и консервационни планове за запазване на тези типове. Тя може да бъде изменена или анулирана при открито възстановяване на природозащитното им положение или при нужда от други промени (напр. таксономични промени на видове).

Поради дългия си витален цикъл и късната полова зрялост, популациите на есетровите риби в река Дунав и Черно море се нуждаят от десетилетия, с цел да се възстановят. Министерството на околната среда и водите не изключва опцията за прилагане на този биологичен запас в бъдеще, след възобновяване му.

От 1998 година насам всички типове есетри са включени в Конвенцията по интернационална търговия със застрашени типове от дивата фауна и флора (CITES). През 2006 година е въведена възбрана за експорт и търговия с черен хайвер, придобит от диви есетри от Черно море и река Дунав, а също така през 2000 година е въведена и универсална система за етикетиране на хайвер за попречване на противозаконната търговия, като тези етикети са наложителни и за търговията с хайвер в границите на Европейския съюз.

Като мигриращи риби, които пресичат национални граници, дунавските есетри са предпазени от Конвенцията за запазване на мигриращите типове диви животни (CMS/ Бонска конвенция), а като сериозно застрашена група типове – от Конвенцията за запазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания (Бернска конвенция). 

През 2018 година е признат Общоевропейски проект за деяние за есетрите (PANEUAP), основан заради трагичния спад на популацията им и неуспеха на по-ранните старания за запазване. Той е годен до 2029 година и съставлява главната стратегическа рамка за запазване на есетрите в цяла Европа, като дава насоки и мандати за договарящите се страни за да се предотврати намаляването на популациите на европейските есетри до статут на „ минимум застрашени “ посредством въвеждане на непрекъснати забрани за лов на риба, с цел да се задържи бракониерството в ниски равнища.

Пълна непрекъсната възбрана за улов на есетри в целия басейн на Черно море, без значение от метода на лов на риба и употребените риболовни уреди, е въведена и по рекомендация на Генералната комисия по риболовство в Средиземно море (GFCM), призната е на годишна среща на Комисията през 2024 година и е в действие от 19 април 2025 година