Правила за къпане в морето на Варненското медицинско дружество от края на XIX век
Снимки: "Изгубената България "
Екзотични директиви за къпане от (не)далечното минало
Почивката край морския бряг и къпането в морето за наслаждение са чиста екзотика през XIX в. в България.
Първите "баняджии " се появяват към средата на века. За летовниците обаче няма никакви улеснения и уреди. Едва в първите години след Освобождението във Варна се появяват така наречен "камарки " - портативни дървени кабинки, които се изкарвали на брега при започване на лятото и се прибирали след края на сезона.
Старите морски бани във Варна, издигнати през 1890 година На напред във времето е мъжката баня, вдясно – женската.
Първите солидни морски бани на варненския плаж са издигнати през 1890 година В началото били две - мъжка и женска, на обичайно разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били инсталирани на стоманени релси, забити в морето. До тях се стигало по дълги тесни мостчета. Всяка от баните била разграничена на дребни кабини. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство сред кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали отвън заграденото място. Постепенно известността на баните нараства.
Изглед от остарялата мъжка баня
През 1926 година тържествено са открити новите по-модерни морски бани, с доста повече кабини. Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост с площадки за скокове в морето. Той имал и друга функционалност - служел като самобитен "параван ", отделящ мъжкия от женския плаж. По него ходел дежурен служител на реда, който не разрешавал на мъжете да се стопират и гледат към дамите. Все отново през 1928 година достъпът на дамите до мъжкото поделение бил позволен, до момента в който противоположното било "табу " чак до 1932 година
Варна, млада жена в бански костюм на градския плаж, 20-те години на ХХ век
Още при започване на 90-те години на XIX в. Варненското здравно сдружение издава специфични директиви за къпане в морето:
1. Сезонът за къпане в морето се продължава нормално от 15 юний до свършека на месец август.
2. Когато температурата на водата е по-ниска от 10 градуса по Реомюр (12,5 градуса по Целзий), не би трябвало да се влазя в морето.
3. Най-хубаво време за къпане - сутринта на гладно сърце и преди обяд.
Новите морски бани
4. Не би трябвало да се къпе човек в морето до изгряването и след захождането на слънцето.
5. Къпането не би трябвало да се прави повече от два пъти дневно - утрин и вечер.
6. Не би трябвало да се къпе човек скоро след ястие, а единствено след 3 или 4 часа.
Деца на плажа на курорта „ Св. св. Константин и Елена “, седнали в така наречен „ камарка “, август 1927 година
7. Слабите хора, сутринта преди къпането, могат да изпият по една чаша мляко, кафе, чай или една чаша вино.
8. От едно къпане до друго би трябвало да се минат минимум 5 часа.
9. Всяко къпане може да се продължава от 5 до 20 минути. Дългото къпане - по ½ час и повече, е нездравословно.
Летовници скачат от кея на градския плаж във Варна, 20-те години на ХХ век
10. Слабите и хора, които са оздравели от тежки заболявания, не би трябвало да се къпят повече от 5 минути - това се отнася и за децата и старите хора.
11. Децата по-малки от 5 години не би трябвало да се къпят в морето.
12. Преди къпането тялото на индивида би трябвало да бъде топло; в горещо време тялото единствено по себе си е топло. В ветровито време за стопляне на тялото би трябвало преди къпането да се направи дребна разходка.
Женският плаж и Казиното, 1927 година
13. Ако оня, който желае да се къпе, усеща в себе си заморяване, то, преди къпането, би трябвало да си почине: изтощен човек не би трябвало да влиза във водата.
14. Ако човек, който е пристигнал да се къпе, усеща сърцетуптене и постоянно диша, то, преди да се съблече, би трябвало да си почине.
15. Привичката на хората да се събличат и разхождат загънати в чаршафи, до момента в който изстине тялото им, е нездравословно и постоянно влече след себе си простуда.
Пълният с курортисти плаж при морските бани
16. Преди да се влезе във водата, би трябвало да се намокри главата и по-късно влизането би трябвало да се прави изведнъж и бързо.
17. По време на къпането потребно е умереното и не прекомерно бързо разтриване на тялото с ръце. Плуването е по този начин потребно, само че не прекалено много - до уморяване; не би трябвало да плува човек прекалено много далеко от брега, защото във водата постоянно се случват главокружение, треперки, припадки, които изискват помощ.
18. При къпането човек би трябвало да си мокри главата; за дамите това не е до такава степен комфортно и по тази причина те могат да поставят на главата си мокри кърпи.
Кеят на морските бани, 30-те години на ХХ век
19. Ако водата има по-малко от 10°R, то би трябвало да не остава във водата човек повече от 1 или 2 минути и в същото време той би трябвало да плува или разтрива бързо тялото си с ръце.
20. Слабите деца и старите хора не би трябвало да се къпят, когато водата има по-малко от 12°R.
21. Ако по време на къпането човек усеща главоболие, главокружение или трептене, то на часа да излезе от водата.
Поглед от морето към баните
22. Във време на месечните кръвотечения на дамите къпането би трябвало да се приключи.
23. Тежките дами и дойките не могат да се къпят в морето.
24. След излизане от водата, тялото би трябвало да се изтрива до сухо; бавното изсъхване на тялото е вредително. Косите си дамите би трябвало да обливат със сладка вода и по-късно отново да ги изтриват.
Изглед към градския плаж с морските бани, 1939 година
25. Вредно е щом веднъж се излезе от водата, да се влиза в нея още веднъж.
26. След всяко къпане може да се направи дребна разходка или едно умерено придвижване в течение на четвърт час. По-слабите хора би трябвало да изпиват по малко вино. Храна може да бъде призната след 1 час и след нахранване би трябвало да се почива.
27. Във време на мощно неспокойствие на морето по-добре е да не се къпе човек. При умерени талази допуща се къпането, само че така, че вълните да удрят не в гърдите, а в гърба.
Градският плаж, 40-те години на ХХ век
28. Във време на душевни безредици и тъга къпането е нездравословно.
29. Хора, които не са навикнали на морско къпане, могат да създадат няколко топли морски бани, които лека-полека да се приближават по топлината си към температурата на морската вода и след това да се къпят в морето.
30. При появяването на каквито и да било болестни признаци къпането би трябвало да се приключи.
Юли 1893 година
Снимки: "Изгубената България "
Източник:
Екзотични директиви за къпане от (не)далечното минало
Почивката край морския бряг и къпането в морето за наслаждение са чиста екзотика през XIX в. в България.
Първите "баняджии " се появяват към средата на века. За летовниците обаче няма никакви улеснения и уреди. Едва в първите години след Освобождението във Варна се появяват така наречен "камарки " - портативни дървени кабинки, които се изкарвали на брега при започване на лятото и се прибирали след края на сезона.
Старите морски бани във Варна, издигнати през 1890 година На напред във времето е мъжката баня, вдясно – женската.
Първите солидни морски бани на варненския плаж са издигнати през 1890 година В началото били две - мъжка и женска, на обичайно разстояние една от друга. Имали квадратна форма и били инсталирани на стоманени релси, забити в морето. До тях се стигало по дълги тесни мостчета. Всяка от баните била разграничена на дребни кабини. В морето се слизало по стълби, като къпането ставало в заграденото пространство сред кабините. За всеки случай имало и опънато въже, за което се хващали къпещите се. Само най-смелите излизали отвън заграденото място. Постепенно известността на баните нараства.
Изглед от остарялата мъжка баня
През 1926 година тържествено са открити новите по-модерни морски бани, с доста повече кабини. Навътре в морето влизал дълъг железобетонен мост с площадки за скокове в морето. Той имал и друга функционалност - служел като самобитен "параван ", отделящ мъжкия от женския плаж. По него ходел дежурен служител на реда, който не разрешавал на мъжете да се стопират и гледат към дамите. Все отново през 1928 година достъпът на дамите до мъжкото поделение бил позволен, до момента в който противоположното било "табу " чак до 1932 година
Варна, млада жена в бански костюм на градския плаж, 20-те години на ХХ век
Още при започване на 90-те години на XIX в. Варненското здравно сдружение издава специфични директиви за къпане в морето:
1. Сезонът за къпане в морето се продължава нормално от 15 юний до свършека на месец август.
2. Когато температурата на водата е по-ниска от 10 градуса по Реомюр (12,5 градуса по Целзий), не би трябвало да се влазя в морето.
3. Най-хубаво време за къпане - сутринта на гладно сърце и преди обяд.
Новите морски бани
4. Не би трябвало да се къпе човек в морето до изгряването и след захождането на слънцето.
5. Къпането не би трябвало да се прави повече от два пъти дневно - утрин и вечер.
6. Не би трябвало да се къпе човек скоро след ястие, а единствено след 3 или 4 часа.
Деца на плажа на курорта „ Св. св. Константин и Елена “, седнали в така наречен „ камарка “, август 1927 година
7. Слабите хора, сутринта преди къпането, могат да изпият по една чаша мляко, кафе, чай или една чаша вино.
8. От едно къпане до друго би трябвало да се минат минимум 5 часа.
9. Всяко къпане може да се продължава от 5 до 20 минути. Дългото къпане - по ½ час и повече, е нездравословно.
Летовници скачат от кея на градския плаж във Варна, 20-те години на ХХ век
10. Слабите и хора, които са оздравели от тежки заболявания, не би трябвало да се къпят повече от 5 минути - това се отнася и за децата и старите хора.
11. Децата по-малки от 5 години не би трябвало да се къпят в морето.
12. Преди къпането тялото на индивида би трябвало да бъде топло; в горещо време тялото единствено по себе си е топло. В ветровито време за стопляне на тялото би трябвало преди къпането да се направи дребна разходка.
Женският плаж и Казиното, 1927 година
13. Ако оня, който желае да се къпе, усеща в себе си заморяване, то, преди къпането, би трябвало да си почине: изтощен човек не би трябвало да влиза във водата.
14. Ако човек, който е пристигнал да се къпе, усеща сърцетуптене и постоянно диша, то, преди да се съблече, би трябвало да си почине.
15. Привичката на хората да се събличат и разхождат загънати в чаршафи, до момента в който изстине тялото им, е нездравословно и постоянно влече след себе си простуда.
Пълният с курортисти плаж при морските бани
16. Преди да се влезе във водата, би трябвало да се намокри главата и по-късно влизането би трябвало да се прави изведнъж и бързо.
17. По време на къпането потребно е умереното и не прекомерно бързо разтриване на тялото с ръце. Плуването е по този начин потребно, само че не прекалено много - до уморяване; не би трябвало да плува човек прекалено много далеко от брега, защото във водата постоянно се случват главокружение, треперки, припадки, които изискват помощ.
18. При къпането човек би трябвало да си мокри главата; за дамите това не е до такава степен комфортно и по тази причина те могат да поставят на главата си мокри кърпи.
Кеят на морските бани, 30-те години на ХХ век
19. Ако водата има по-малко от 10°R, то би трябвало да не остава във водата човек повече от 1 или 2 минути и в същото време той би трябвало да плува или разтрива бързо тялото си с ръце.
20. Слабите деца и старите хора не би трябвало да се къпят, когато водата има по-малко от 12°R.
21. Ако по време на къпането човек усеща главоболие, главокружение или трептене, то на часа да излезе от водата.
Поглед от морето към баните
22. Във време на месечните кръвотечения на дамите къпането би трябвало да се приключи.
23. Тежките дами и дойките не могат да се къпят в морето.
24. След излизане от водата, тялото би трябвало да се изтрива до сухо; бавното изсъхване на тялото е вредително. Косите си дамите би трябвало да обливат със сладка вода и по-късно отново да ги изтриват.
Изглед към градския плаж с морските бани, 1939 година
25. Вредно е щом веднъж се излезе от водата, да се влиза в нея още веднъж.
26. След всяко къпане може да се направи дребна разходка или едно умерено придвижване в течение на четвърт час. По-слабите хора би трябвало да изпиват по малко вино. Храна може да бъде призната след 1 час и след нахранване би трябвало да се почива.
27. Във време на мощно неспокойствие на морето по-добре е да не се къпе човек. При умерени талази допуща се къпането, само че така, че вълните да удрят не в гърдите, а в гърба.
Градският плаж, 40-те години на ХХ век
28. Във време на душевни безредици и тъга къпането е нездравословно.
29. Хора, които не са навикнали на морско къпане, могат да създадат няколко топли морски бани, които лека-полека да се приближават по топлината си към температурата на морската вода и след това да се къпят в морето.
30. При появяването на каквито и да било болестни признаци къпането би трябвало да се приключи.
Юли 1893 година
Снимки: "Изгубената България "
Източник:
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ