Русинова: Къде е АПИ и защо все още проходът Хаинбоаз няма Акт 16?
Снимки: Facebook, Д. Русинова
Къде е страната? Къде е Агенция „ Пътна инфраструктура “ и за какво към момента проходът Хаинбоаз няма Акт 16? Защо 16 години не се сменя една мантинела? Защо елементи от пътя към момента действат с краткотрайна организация на придвижването? Тези въпроси задава Диана Русинова от Европейския център по транспортни политики в отворено писмо до българските жители, оповестено във фейсбук.
Поводът са двете произшествия, които станаха през днешния ден в Прохода на Републиката, като при една от тях имаше и жертва.
Ето и целия текст на писмото, без редакторска интервенция:
" Уважаеми сънародници, съидейници и другари,
Поредни два тежки пътни случая се случиха на прохода Хаинбоаз (път II-55). При единия тежкотоварен камион удря насрещно приближаващ лек автомобил. Шофьорът на колата умира на място. Камионът – бяга. При втория случай, различен лидер на камион губи надзор над транспортното средство – евентуално поради превишена скорост. Ограничителната система не съумява да го удържи – било тъй като е от невисок клас, било тъй като просто е остаряла и амортизирана. И знаете ли от по кое време? От 2009 година.
И в този момент запитвам:
Къде е страната?
Къде е Агенция „ Пътна инфраструктура “ и за какво към момента проходът Хаинбоаз няма Акт 16? Защо 16 години не се сменя една мантинела? Защо елементи от пътя към момента действат с краткотрайна организация на придвижването?
Къде е Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “? Защо работи с " работно време ", до момента в който нарушаванията на тежкотоварни камиони се случват когато и да е? Къде е контролът?
Но и дано не се самозалъгваме – не е отговорна единствено страната.
Къде е персоналната ни отговорност?
Къде са обноските, културата, уважението към живота? Познавате ли въобще разпоредбите за придвижване? Спазвате ли ги? Или единствено чакате мотив да се нахвърлите в мнения – против всеки, който си разреши да ви каже, че не сте безгрешни?
Когато кажа, че мотористите постоянно нарушават разпоредбите и заплашват всички ни – ме нападате.
Когато кажа, че велосипедистите и водачите на ИЕПС (електрически тротинетки) основават безпорядък – ме критикувате.
Когато желая надзор и изясненост – ме обвинявате, че съм последна, непрофесионалист и неексперт, с две думи, че нищо не разбирам.
Но дано си кажем истината:
Когато институциите мълчат, когато хората са озлобени и всеки живее в своята справедливост, резултатът е явен – още произшествия, още гибел, още съсипия.
А същите тези хора, които желаят " европейски пътища ", отиват на митинг 50 индивида.
А след това си потеглят от този митинг и вършат десетки пътни нарушавания по пътя към дома.
Как тогава имаме наглостта да приказваме за смяна?
С какво право политиците приказват за сигурност, когато пет години няма действителна поддръжка на пътищата, няма ефикасен надзор, няма санкции за отговорните водачи? Само приказки. Само PR. Само фейсбук герои и безучастие.
Дори и след гибелта на Сияна - обещания, обети, ограничения. До момента нищо - една огромна 0.
Българи, страната не е нещо външно.
Държавата сме всички ние.
И в случай че желаеме да я върнем в ръцете на достойните, честните и виновните – би трябвало да го заявим ясно и изрично. Не с яд, а с дейности. Не с думи, а с неизменност.
20% платен и корпоративен избор взема решение ориста ни за десетилетия.
А ние – сякаш умни, сякаш възмутени – мълчим, присвиваме плещи и чакаме някой различен да оправи всичко.
Не е време за безмълвие. Не е време за бездейност.
Време е да си върнем тази страна.
Със съвест. С кураж. Със всеотдайност, в случай че би трябвало. "
