Арктика - новата гореща точка в международната политика
Снимки:
Арктика се трансформира в една от най-динамичните и стратегически значими зони в света, където геополитическото напрежение нараства доста. Това се дължи на комбинацията от военни упоритости, стопански ползи и климатични промени, поради които районът става все по-гореща точка в интернационалните връзки. Особено откакто президентът Доналд Тръмп изяви предпочитание да трансформира Гренландия в американска територия, Русия усили модернизацията на военните си бази, а Китай разшири своя флот от ледоразбивачи и потърси нови търговски направления, осведоми Българска телеграфна агенция.
Русия - основен състезател с упоритости и опасения
Русия е най-важният състезател в района, отбелязва Би Би Си. Една пета от нейната територия се намира в Арктика и тя има повече от половината от бреговата линия на северната географска област.
Докато западните сили до неотдавна се бяха отдръпнали от района, Москва от години влага в наличието си там, модернизирайки военни бази като Нагурское, която действа от времето на Студената война и в този момент може да приема огромни самолети в Далечния север когато и да е на годината.
Полуостров Кола е мястото, където е ситуирана огромна част от съветския флот от атомни подводници, а Москва го смята за жизненоважен за своята възпираща мощ и дарба да показва мощ.
" Балтийско море стана по-труднодостъпно за съветските военни интервенции след присъединението на Швеция и Финландия към НАТО, което значи, че Северният флот придобива по-голямо значение ", сподели през юни вицеадмирал Нилс Андреас Стенсьонес, началник на норвежката разследваща работа. " И се разчита повече на нуклеарното въздържане. А забележителна част от нуклеарните им оръжия се намират на полуостров Кола в Арктика ", добави той.
В най-новия си отчет разузнаването на Дания предизвести, че Русия " може да показва своята мощ посредством нападателно и заплашително държание, което ще докара до по-голям риск от ескалация от по всяко време било в Арктика ".
Русия в Арктика основава " съществено безпокойствие " за НАТО, съобщи и исландската министърка на външните работи Катрин Гунарсдотир пред " Нюзуик ". " Арктика остава в центъра на стратегическото обмисляне на Русия, а дейностите ѝ в района надалеч надвишават отбранителни ограничения ”, добави тя.
Значението на Гренландия за американската националната сигурност
По време на Студената война сред Съединени американски щати и Съветския съюз нуклеарните оръжия бяха най-мощните принадлежности, поддържащи салдото на страха. А най-бързият път за оръжията да доближат задачите си беше през Северния полюс, написа Би Би Си.
В началото на Студената война Съединени американски щати сътвориха значима база в отдалечения север на Гренландия, на място, наречено Туле – неотдавна преименувано на галактическа база " Питуфик ”. Студената война може към този момент и да е отминала, само че смисъла на обекта не е намаляло. Той към момента е значима част от американската система за ранно предизвестие за балистични ракети (BMEWS). Сега там се издига голям радар, който сканира небето и Космоса за всичко, което минава над Северния полюс. Американските военни, обслужващи базата настояват, че радарът им разрешава да виждат обекти, дребни колкото тенис топка, до момента в който се движат в Космоса.
Преди няколко месеца Тръмп обществено заяви желанието си да построи над Северна Америка " Златен купол " по сходство на " Железния купол " над Израел. Базите за ранно предизвестие биха били от жизненоважно значение за такава система, като Гренландия предлага забележителен капацитет като предна оперативна база както за защита, по този начин и за нахлуване. " Имаме потребност от Гренландия за задачите на националната сигурност ", уточни американският президент. " Отдавна ми го повтарят ", добави той.
" Гренландия е на основно място за Вашингтон, тя е главно физическа застраховка за Америка ", изясни Елизабет Бюканън, някогашна австралийска служителка в региона на защитата и създател на идна книга за тази арктическа територия. " Не е чудно, че тя постоянно е била обсъждана като граница за въздържане ", добави тя.
Ако Съединени американски щати придобият Гренландия, това в допълнение ще тормози Русия, че американската противоракетна защита ще подкопае нейното въздържане, показва Би Би Си. Но това също основава и напрежение измежду съдружниците, защото територията към момента е част от Дания.
От друга страна " Златният купол " ще изисква инсталиране на съоръжение и в Далечния север на Канада, поради което Тръмп стартира да оказва напън над Отава да се причисли към плана, като заплати 61 милиарда $ или да се съгласи да стане 51-вия щат на Съединени американски щати. Нещо, което някогашният министър председател на Канада Джъстин Трюдо изрично отхвърли, напомня в. " Ню Йорк Таймс ".
След изявленията на американския президент и започнатата от него комерсиална война, тактиката на Канада за защита в Арктика се измества от двустранни връзки със Съединени американски щати към по-широка рамка на НАТО, написа " Политико ". В края на август министър председателят Марк Карни изпрати двама висши министри от кабинета си в Швеция и Финландия, с цел да сключат нови контракти за защита.
" Погледът на НАТО също би трябвало да се пренасочи на запад и на север заради изменящия се геополитически пейзаж, изключително след 24 февруари 2022 година (датата на съветската инвазия в Украйна – б.ред.) ", съобщи министърката на външните работи на Канада Анита Ананд. " Нашият приоритет във връзка с външната политика на Канада в Арктика е да подсигуряваме, че ще създадем всичко допустимо, с цел да защитим и отстояваме суверенитета на Канада ", добави тя.
Ананд съобщи, че това ще значи десетки милиарди долари нови разноски за инфраструктурата в Арктика. " Когато приказваме за сериозни минерали в северните региони, да, това е стопански въпрос, само че е и въпрос на защита и сигурност, и е заложен в нашата външна политика ", акцентира тя.
Стратегическото значение на проходът GIUK и ролята на Обединеното кралство
Обединеното кралство публично не е арктическа мощ, само че присъединяване му в района нараства. " Арктика е район, в който ползите на Съединени американски щати, Канада и Европа в региона на сигурността ясно и от ден на ден се сближават ", сподели Питър Уоткинс, някогашен върховен чиновник в министерството на защитата на Англия. " Като основна евроатлантическа мощ, Арктика би трябвало да притегли повече внимание и запаси от страна на Обединеното кралство ", добави той.
Една от историческите аргументи за това е така наречен проход GIUK (името му идва от първите букви на Greenland (Гренландия), Iceland (Исландия) и UK (Обединеното кралство) – б.ред.) - боен термин за тесния воден път сред Гренландия и Обединеното кралство с Исландия по средата. Той е основен за достъпа на съветския Северен флот до Атлантическия океан.
В края на май английският външен министър Дейвид Лами посети Арктика и разгласи нова взаимна стратегия с Исландия за потребление на изкуствен интелект за наблюдаване на " вражеска активност " в района - което значи търсене на съветски подводници и кораби, заяви Би Би Си.
Климатични промени и новите търговски пътища в Арктика
Във водите на Арктика се появява и ново предизвикателство за сигурността с помощта на климатичните промени. В тазгодишния стратегически обзор на защитата на Обединеното кралство се показва, че е евентуално до 2040 година през всеки летен сезон в Далечния север да няма лед.
Тук в картината влиза и Китай, който самичък се назовава " близкоарктическа " страна и макар че се намира на доста разстояние от района и няма арктическо крайбрежие, става все по-активен.
За Пекин топенето на леда предлага нов транспортен маршрут - " Полярен път на коприната ", който е по-бърз и евентуално по-сигурен от потреблението на Суецкия канал. Това от своя страна тревожи Вашингтон, чиято световна конкуренция с Китай в този момент се разгръща и в Арктика, с опасения за въздействие и запаси, отбелязва Би Би Си.
" Пекин употребява хибридна тактика за задълбочаване на връзките и контактите с района – от висше обучение, научни задачи, стратегии за съдействие в региона на околната среда, интернационалните съглашения за лов на риба до двустранни стратегически партньорства ", сподели Елизабет Бюканън. " Това възстановява наличието на Китай в арктическата зона и от ден на ден трансформира Пекин в желан сътрудник за арктическите страни ", показва тя.
Може ли леденият северен район да донесе мир в Украйна
" Именно в Аляска и в Арктика се пресичат икономическите ползи на нашите страни и пораждат вероятности за осъществяване на огромни, взаимноизгодни планове ", съобщи Юрий Ушаков, дълготраен консултант по външната политика на съветския президент Владимир Путин и някогашен съветски дипломат в Съединени американски щати, на конференция в Москва преди срещата сред Путин и Тръмп на 15 август в Аляска.
Споразумение сред Съединени американски щати и Русия за Арктика би могло да съживи енергийното съдействие сред двете страни в замайващ мащаб. Сделката би била извънредно преференциална и за двете страни, написа английското издание " Спектейтър ".
Арктика разполага с към 13% от неразучените петролни ресурси в света, почти 90 милиарда барела, и 30% от неразучените ресурси от природен газ. Русия управлява към половината от тях, като изследванията показват съществуването на 2300 милиона тона петрол и кондензат и 35 700 милиарда кубически метра газ. Предимствата за корабоплаването са не по-малко привлекателни. Северният морски път дава обещание да редуцира времето за мореплаване сред Азия и Европа с до 50%.
За Путин Арктика може да бъде " подсладителят, който ще обезпечи единодушието на Съединени американски щати ” за съглашение по неговите условия в Украйна, означи изданието. Малко евентуално е Москва да промени главните си позиции: Крим и Донбас са записани в съветската конституция като част от нейната територия. Всяка договорка би затвърдила тези придобивки, би изисквала демилитаризация на Украйна и би осигурила буфер против НАТО.
Тръмп от своя страна би могъл да разгласи договорката за Арктика като голяма комерсиална победа за Съединени американски щати и завършек на войната, за която той твърди, че е била провокирана от предшественика му Джо Байдън, а Путин би могъл да получи помощта на Вашингтон, с цел да принуди Киев да одобри договорката. Затова за европейските страни опасенията от възходящото напрежение с Русия, както и от надеждността на американския им сътрудник, водят до спор за това по какъв начин би трябвало да реагират.
" Китай, Русия и Съединени американски щати са три международни сили, които се срещат в Арктика, и в този момент следим много остра конкуренция тук ", сподели Никлас Гранхолм, заместник-директор на Шведската организация за отбранителни проучвания. " Останалите от нас ще би трябвало да окажем въздействие и да се приспособяваме, колкото можем ", добави той.




