Спомняте ли си за седемте експулсирани гюленисти?
Снимката е направена от румънските управляващи при задържането на седмината турски жители при опита им да преминат границата
© Румънска гранична полиция Още по тематиката
Този съд не е за Върховен административен съд
Две истории, които демонстрират двойните стандарти в правораздаването
8 сеп 2017
Родинини на върнатите седем турски жители ще съдят България в Страсбург
Върнатите в страната им турски жители са упрекнати в тероризъм.
от Дневник,1 ное 2016
Да изчезнеш в нощта
Поредното скрито експулсиране на гюленисти още веднъж сложи въпроса има ли господство на закона в България
21 окт 2016
Спомняте ли си случая с експулсираните седем турски жители от България в края на октомври 2016 година? Те се пробваха да преминат границата при Русе, само че бяха арестувани от румънските управляващи, предадени на българските им сътрудници и скоропостижно върнати в Турция, нарочени за гюленисти? Е, постарайте се да го помните още дълго, тъй като информация какво тъкмо е наложило тяхното експулсиране и какви са били мненията на другите държавни органи по този въпрос ще може да бъде получена най-рано през 2019 година
Върховният административен съд не бърза
Сагата стартира през есента на 2016 година, когато стана известно, че Министерство на вътрешните работи скоростно е експулсирало седем турски жители. Новината пристигна не от българските управляващи, а от турските медии. Малко по-късно – на трети ноември 2016 година - " Капитал " подаде заявление до Министерство на вътрешните работи по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), в което изиска достъп до кореспонденцията сред държавните органи във връзка със случая. От Министерство на вътрешните работи, преди всичко, ни отхвърлиха достъп до желаната информация с аргумента, че тя би съдържала персонални данни и на второ – предоставиха ни стенограма от запитвания на депутати по време на парламентарен надзор, отправени към вътрешния министър Румяна Бъчварова, която информация обаче по този начин или другояче е обществена.
" Капитал " апелира това решение " за достъп " пред Административен съд - София град благодарение на юрист Александър Кашъмов от " Програма достъп до информация " и завоюва делото на първа инстанция. Първоинстанционният съд се произнесе в извънредно къси периоди. Жалбата е подадена на 2 декември 2016 година, делото е планувано за 3 март 2017 година, а решението, с което е анулиран отводът, излиза на 4 април година Всичко на всичко четири месеца. Съдът задължи Министерство на вътрешните работи да даде желаната информация в цялостен размер и отхвърли мнението на Министерство на вътрешните работи, съгласно което тя би съдържала персонални данни.
Министерство на вътрешните работи апелира пред Върховния административен съд (ВАС) решението на АССГ. Необходими бяха два месеца, с цел да стигне делото от АССГ до Върховен административен съд (които се намират на 5 минути пеша). Образувано е дело, а първото съвещание по него е планувано за 28.11.2018 година, което е тъкмо две години след подаването на заявката. Това не е всичко – даже делото да бъде оповестено за решение още в първото правосъдно съвещание, решение по него може да бъде получено в границите на един месец, какъвто е срокът за решение на делата от административните съдилища. Този период обаче е инструктивен и по никакъв метод не обвързва съда да се произнесе тъкмо до месец. Така достъпът до информацията за седмината турски жители може да се забави за теоретично неустановен период.
Три години да докажеш, че си прав
Министерство на вътрешните работи оспорва решението пред Върховен административен съд с единствения мотив, че " в ЗДОИ законодателят категорично е регламентирал, че законът не се ползва за достъп до персонални данни ". По съществото си обаче този мотив е безразсъден – преди всичко, законът урежда какво се прави, когато има заплаха от даване на персонални данни – а точно те се заличават. На второ – на никое място в запитването на " Капитал " не се изискват съответно персоналните данни на седмината турски жители. И на трето – от чисто честен аспект е много противоречива загрижеността на силовото ведомство за техните персонални данни поради обстоятелството, че ги е натоварило в камион измежду нощ и превозило до турската граница, където те предстоящо няма да получат обективен правосъден развой.
Освен всичко претекстовете на първата инстанция са задоволително красноречиви. АССГ показва, че в случай че съществува подозрение по отношение на предмета на настояването е следвало административният орган да насочи създателя на заявката в вярната посока, а не да постановява отвод. Съдът в последна сметка отсъжда в интерес на " Капитал " и задължава Министерство на вътрешните работи да даде достъп до желаната информация.
Това надалеч не е първият случай, в който Върховен административен съд бави дълготрайно каузи по ЗДОИ. В понеделник стана ясно, че дело на някогашния народен представител от Реформаторския блок Петър Славов за желана информация от кмета на Стара Загора също е планувано за декември 2018 година С други думи – Върховен административен съд се грижи всеки жител да получи правораздаване, само че по кое време ще го получи и дали би имало смисъл след толкоз дълго време към този момент е противоречив въпрос. Бързото административно правораздаване - трик или машинация
От години управлението на Върховния административен съд (ВАС) се хвали с това, че административното правосъдие в България е измежду най-бързите в Европейски Съюз. На пръв взор това е по този начин - над 80% от делата завършват в едномесечен период. Малката детайлност е, че " завършват " включва единствено периода от оповестяване на делото за решено след правосъдното съвещание до излизането на решението, само че не и неговото насрочване и администриране преди този момент. Странното в тази ситуация е, че съгласно отчетните отчетите на Върховен административен съд и АССГ, във висшия съд на година се падат по 150 каузи на един арбитър, а в другия - по 300. Очевидно не е в натовареността казусът, веднага като в първия съд действителното привършване (от формиране, насрочване, разглеждане и изписване на правосъдния акт) лишава две години, а във втория - четири месеца. Разбира се има и изключения - като случая с персоналното дело на зам.-председателя на Върховен административен съд (и претендент за Висш съдебен съвет от ГЕРБ) Боян Магдалинчев, което е формирано, планувано, прегледано и написано за 40 дни.
© Румънска гранична полиция Още по тематиката
Този съд не е за Върховен административен съд
Две истории, които демонстрират двойните стандарти в правораздаването
8 сеп 2017
Родинини на върнатите седем турски жители ще съдят България в Страсбург
Върнатите в страната им турски жители са упрекнати в тероризъм.
от Дневник,1 ное 2016
Да изчезнеш в нощта
Поредното скрито експулсиране на гюленисти още веднъж сложи въпроса има ли господство на закона в България
21 окт 2016
Спомняте ли си случая с експулсираните седем турски жители от България в края на октомври 2016 година? Те се пробваха да преминат границата при Русе, само че бяха арестувани от румънските управляващи, предадени на българските им сътрудници и скоропостижно върнати в Турция, нарочени за гюленисти? Е, постарайте се да го помните още дълго, тъй като информация какво тъкмо е наложило тяхното експулсиране и какви са били мненията на другите държавни органи по този въпрос ще може да бъде получена най-рано през 2019 година
Върховният административен съд не бърза
Сагата стартира през есента на 2016 година, когато стана известно, че Министерство на вътрешните работи скоростно е експулсирало седем турски жители. Новината пристигна не от българските управляващи, а от турските медии. Малко по-късно – на трети ноември 2016 година - " Капитал " подаде заявление до Министерство на вътрешните работи по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), в което изиска достъп до кореспонденцията сред държавните органи във връзка със случая. От Министерство на вътрешните работи, преди всичко, ни отхвърлиха достъп до желаната информация с аргумента, че тя би съдържала персонални данни и на второ – предоставиха ни стенограма от запитвания на депутати по време на парламентарен надзор, отправени към вътрешния министър Румяна Бъчварова, която информация обаче по този начин или другояче е обществена.
" Капитал " апелира това решение " за достъп " пред Административен съд - София град благодарение на юрист Александър Кашъмов от " Програма достъп до информация " и завоюва делото на първа инстанция. Първоинстанционният съд се произнесе в извънредно къси периоди. Жалбата е подадена на 2 декември 2016 година, делото е планувано за 3 март 2017 година, а решението, с което е анулиран отводът, излиза на 4 април година Всичко на всичко четири месеца. Съдът задължи Министерство на вътрешните работи да даде желаната информация в цялостен размер и отхвърли мнението на Министерство на вътрешните работи, съгласно което тя би съдържала персонални данни.
Министерство на вътрешните работи апелира пред Върховния административен съд (ВАС) решението на АССГ. Необходими бяха два месеца, с цел да стигне делото от АССГ до Върховен административен съд (които се намират на 5 минути пеша). Образувано е дело, а първото съвещание по него е планувано за 28.11.2018 година, което е тъкмо две години след подаването на заявката. Това не е всичко – даже делото да бъде оповестено за решение още в първото правосъдно съвещание, решение по него може да бъде получено в границите на един месец, какъвто е срокът за решение на делата от административните съдилища. Този период обаче е инструктивен и по никакъв метод не обвързва съда да се произнесе тъкмо до месец. Така достъпът до информацията за седмината турски жители може да се забави за теоретично неустановен период.
Три години да докажеш, че си прав
Министерство на вътрешните работи оспорва решението пред Върховен административен съд с единствения мотив, че " в ЗДОИ законодателят категорично е регламентирал, че законът не се ползва за достъп до персонални данни ". По съществото си обаче този мотив е безразсъден – преди всичко, законът урежда какво се прави, когато има заплаха от даване на персонални данни – а точно те се заличават. На второ – на никое място в запитването на " Капитал " не се изискват съответно персоналните данни на седмината турски жители. И на трето – от чисто честен аспект е много противоречива загрижеността на силовото ведомство за техните персонални данни поради обстоятелството, че ги е натоварило в камион измежду нощ и превозило до турската граница, където те предстоящо няма да получат обективен правосъден развой.
Освен всичко претекстовете на първата инстанция са задоволително красноречиви. АССГ показва, че в случай че съществува подозрение по отношение на предмета на настояването е следвало административният орган да насочи създателя на заявката в вярната посока, а не да постановява отвод. Съдът в последна сметка отсъжда в интерес на " Капитал " и задължава Министерство на вътрешните работи да даде достъп до желаната информация.
Това надалеч не е първият случай, в който Върховен административен съд бави дълготрайно каузи по ЗДОИ. В понеделник стана ясно, че дело на някогашния народен представител от Реформаторския блок Петър Славов за желана информация от кмета на Стара Загора също е планувано за декември 2018 година С други думи – Върховен административен съд се грижи всеки жител да получи правораздаване, само че по кое време ще го получи и дали би имало смисъл след толкоз дълго време към този момент е противоречив въпрос. Бързото административно правораздаване - трик или машинация
От години управлението на Върховния административен съд (ВАС) се хвали с това, че административното правосъдие в България е измежду най-бързите в Европейски Съюз. На пръв взор това е по този начин - над 80% от делата завършват в едномесечен период. Малката детайлност е, че " завършват " включва единствено периода от оповестяване на делото за решено след правосъдното съвещание до излизането на решението, само че не и неговото насрочване и администриране преди този момент. Странното в тази ситуация е, че съгласно отчетните отчетите на Върховен административен съд и АССГ, във висшия съд на година се падат по 150 каузи на един арбитър, а в другия - по 300. Очевидно не е в натовареността казусът, веднага като в първия съд действителното привършване (от формиране, насрочване, разглеждане и изписване на правосъдния акт) лишава две години, а във втория - четири месеца. Разбира се има и изключения - като случая с персоналното дело на зам.-председателя на Върховен административен съд (и претендент за Висш съдебен съвет от ГЕРБ) Боян Магдалинчев, което е формирано, планувано, прегледано и написано за 40 дни.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ