Една българска майка нажежи интернет навръх 3-ти март: Нищо няма да остане от тоя народ, нищо!
снимката е илюстративна
Навръх 3-ти март разказът на една българска майка се трансформира в мотив за разногласия и мнения до каква степен сме запазили човешкото в себе си, написа Блиц. Наглед нищо неприятно не се е случило на дамата, само че когато човек се замисли...
Ето и описа на майката:
" Качих се през днешния ден в трамвай. С децата - едното на ръце, другото ме държи за якето. Застанах аз до една седалка, устойчиво заставам - с бебе на ръце, напряко човек камара. И внезапно да спре няма да мръдна. Обаче, в тоя миг слушам рев от четиригодишното - мамо ще падна желая да седнаааа. Държи се за мен, обаче се клати от придвижването. Тогава се сетих: О, Боже! Аз съм с две деца - дали някой не е станал или помахва към нас да седнем.... Гледам - не! В трамвая безшумно все едно няма хора, пусто. Никой не ни вижда и никой не чува ревящата, че желае да седи. Няма хора... Ако ме разбрахте. Вътре единствено монументи с корави сърца, по-твърди от камък. НИЩО НЯМА ДА ОСТАНЕ ОТ ТОЯ НАРОД, НИЩО! И ТАКА ТРЯБВА.
И в този момент някой ще каже, че никой не ми е задължен... А аз ще кажа: о, неразумний - длъжни сте ми! Защото аз съм родила две деца в тая страна, т.е. два тога, тъй като мъжът ми работи тука, с цел да има пенсии за трима пенсионери най-малко. Аз работя тука и всички мои родственици са тука. Внимавайте, обаче! Че не е късно и ние да си хванем пътя. Свят необятен. Няма да кажа на никого Честит Трети Март, тъй като ние не се обичаме, няма я любовта посред ближни и няма да лицемернича. Гордея се с тези българи, които са мрели за религия и родно място, сърцето ми плаче, тъй като май е било на вятъра.... напряко на вятъра....
Не горделивост ни е нужна, че сме българи, а обич посред ни. "
Навръх 3-ти март разказът на една българска майка се трансформира в мотив за разногласия и мнения до каква степен сме запазили човешкото в себе си, написа Блиц. Наглед нищо неприятно не се е случило на дамата, само че когато човек се замисли...
Ето и описа на майката:
" Качих се през днешния ден в трамвай. С децата - едното на ръце, другото ме държи за якето. Застанах аз до една седалка, устойчиво заставам - с бебе на ръце, напряко човек камара. И внезапно да спре няма да мръдна. Обаче, в тоя миг слушам рев от четиригодишното - мамо ще падна желая да седнаааа. Държи се за мен, обаче се клати от придвижването. Тогава се сетих: О, Боже! Аз съм с две деца - дали някой не е станал или помахва към нас да седнем.... Гледам - не! В трамвая безшумно все едно няма хора, пусто. Никой не ни вижда и никой не чува ревящата, че желае да седи. Няма хора... Ако ме разбрахте. Вътре единствено монументи с корави сърца, по-твърди от камък. НИЩО НЯМА ДА ОСТАНЕ ОТ ТОЯ НАРОД, НИЩО! И ТАКА ТРЯБВА.
И в този момент някой ще каже, че никой не ми е задължен... А аз ще кажа: о, неразумний - длъжни сте ми! Защото аз съм родила две деца в тая страна, т.е. два тога, тъй като мъжът ми работи тука, с цел да има пенсии за трима пенсионери най-малко. Аз работя тука и всички мои родственици са тука. Внимавайте, обаче! Че не е късно и ние да си хванем пътя. Свят необятен. Няма да кажа на никого Честит Трети Март, тъй като ние не се обичаме, няма я любовта посред ближни и няма да лицемернича. Гордея се с тези българи, които са мрели за религия и родно място, сърцето ми плаче, тъй като май е било на вятъра.... напряко на вятъра....
Не горделивост ни е нужна, че сме българи, а обич посред ни. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ