Утре Варна ще се прости завинаги с големия художник Ванко Урумов
снимка: Радио Варна
Поклонението пред тлените остатъци на огромният варненски художник Ванко Урумов ще бъде на 9 януари 2020 година във варненския храм „ Св. Атанасий “ от 11:30 ч. Това оповестиха от Градска художествена изложба „ Борис Георгиев “.
Екипът на Варненската градска изложба, на която Урумов беше дълготраен шеф изрази своята респект към огромния създател, който вечно ще остане в историята на българското изобразително изкуство.
IN MEMORIAM
Ванко Урумов доближи своя бряг
1941 – 2020
Един от най-големите модерни български художници Ванко Румов, роден във Варна, приживе стъпил с изкуството си на пътя на Вечността, се придвижи в нея.
Емблематична фигура от бурния интервал на обновяване в българското пластично изкуство – 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той беше актьор на огромния жест и проникновената мъдрост, притихнал мъдрец, чиито безмълвни провокации се трансфораха в монументални знаци на смяната.
Ванко Урумов е роден на 21 декември 1941 година в фамилията на варненския художник маринист Георги Урумов, през 1971 година приключва компетентност живопис в Художествената академия, в класа на проф. Панайот Панайотов. Един от създателите на именитата арт територия „ Вулкан “ във Варна. Работи в региона на живописта, графиката, монументалната статуя, приложното изкуство. Негови бронзови пластики украсяват публични здания в София и Варна. Включва се във всички огромни изложения в България и в представителни гостувания на българското изкуство в Индия, Канада, Мексико, Съединени американски щати, Япония и други Самостоятелни изложения прави в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн, Хаолин и други Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, галериите във Варна, Добрич и Бургас, националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, на частни сбирки в България и в чужбина. Дългогодишен шеф на Градската художествена изложба – Варна.
Последната независима галерия на Ванко Урумов беше през 2014 година в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, и в изложба „ Райко Алексиев “ в София, една огромна ретроспектива, която очерта целия му креативен път.
Мислите на Ванко Урумов за живота и артистичното съзидание, споделени през 2014 година:
„ За мен изкуството е знание, усвоено сред съзерцанието и екстаза… Съзерцанието е това положение, в което става вероятен контактът с определения обект и неговото енергийно поле… Биномът илюзия-разочарование сякаш съдържа противоположности, а в действителност и в двата му аспекта тежи загубата. Илюзията е лъжа, в която напразно си повярвал, а разочарованието е реализиране на истина, която ти лишава вярата… Вдъхновението е нараснало прочувствено положение на духа, при което отпадат всички сложни въпроси и непостижимото става допустимо. Тези мигове – къси или дълги – са същинския ни живот. “
Ванко Урумов през погледа на различен от колосите на българското изкуство - Светлин Русев:
„ Мощен и мощен рисувач, живописец, който схваща и владее пластическото пространство като никой различен мислещ създател оттатък привидностите… Ванко е потвърдил и знае какво значи креативна борба – същинската, в която има и провали, и придвижване напред, в която се печели духовна територия, само че в която художникът би трябвало да е подготвен и да загуби, да се елементарни с неща – скъпи и скъпи за него, в името на нови истини, не всеки път задоволително привлекателни, само че красиви в своята елементарност и непринуденост. Подобни борби постоянно са рисковани, само че крайната цел е брегът. Ванко доближи своя бряг – изпълнен с доста пластическа мощ, с човешка пустош и вяра, с придвижване и покой – бряг на забележими форми и неуловими внушения. Един извънреден художник, един актуален създател, отвън клишето на актуалния арт пазар, е надникнал в необяснимия свят на началото и края – там някъде, където избавителният бряг допира бездната на мрака, там някъде, където същинското рождение стартира в шестия ден с откровението на прегрешението, там някъде, където истината, илюзията и действителността се смесват в пространството на безкрайността – Ванко търси илюзията на постижимите отговори на непостижимите въпроси на Вечността. “
Приносът на Ванко Урумов в културната история на Варна ще остане постоянно високо оценен.
Поклон!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила| Източник: petel.bg
Поклонението пред тлените остатъци на огромният варненски художник Ванко Урумов ще бъде на 9 януари 2020 година във варненския храм „ Св. Атанасий “ от 11:30 ч. Това оповестиха от Градска художествена изложба „ Борис Георгиев “.
Екипът на Варненската градска изложба, на която Урумов беше дълготраен шеф изрази своята респект към огромния създател, който вечно ще остане в историята на българското изобразително изкуство.
IN MEMORIAM
Ванко Урумов доближи своя бряг
1941 – 2020
Един от най-големите модерни български художници Ванко Румов, роден във Варна, приживе стъпил с изкуството си на пътя на Вечността, се придвижи в нея.
Емблематична фигура от бурния интервал на обновяване в българското пластично изкуство – 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век, той беше актьор на огромния жест и проникновената мъдрост, притихнал мъдрец, чиито безмълвни провокации се трансфораха в монументални знаци на смяната.
Ванко Урумов е роден на 21 декември 1941 година в фамилията на варненския художник маринист Георги Урумов, през 1971 година приключва компетентност живопис в Художествената академия, в класа на проф. Панайот Панайотов. Един от създателите на именитата арт територия „ Вулкан “ във Варна. Работи в региона на живописта, графиката, монументалната статуя, приложното изкуство. Негови бронзови пластики украсяват публични здания в София и Варна. Включва се във всички огромни изложения в България и в представителни гостувания на българското изкуство в Индия, Канада, Мексико, Съединени американски щати, Япония и други Самостоятелни изложения прави в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн, Хаолин и други Негови произведения са владеене на Националната художествена изложба, Софийската градска художествена изложба, галериите във Варна, Добрич и Бургас, националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, на частни сбирки в България и в чужбина. Дългогодишен шеф на Градската художествена изложба – Варна.
Последната независима галерия на Ванко Урумов беше през 2014 година в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, и в изложба „ Райко Алексиев “ в София, една огромна ретроспектива, която очерта целия му креативен път.
Мислите на Ванко Урумов за живота и артистичното съзидание, споделени през 2014 година:
„ За мен изкуството е знание, усвоено сред съзерцанието и екстаза… Съзерцанието е това положение, в което става вероятен контактът с определения обект и неговото енергийно поле… Биномът илюзия-разочарование сякаш съдържа противоположности, а в действителност и в двата му аспекта тежи загубата. Илюзията е лъжа, в която напразно си повярвал, а разочарованието е реализиране на истина, която ти лишава вярата… Вдъхновението е нараснало прочувствено положение на духа, при което отпадат всички сложни въпроси и непостижимото става допустимо. Тези мигове – къси или дълги – са същинския ни живот. “
Ванко Урумов през погледа на различен от колосите на българското изкуство - Светлин Русев:
„ Мощен и мощен рисувач, живописец, който схваща и владее пластическото пространство като никой различен мислещ създател оттатък привидностите… Ванко е потвърдил и знае какво значи креативна борба – същинската, в която има и провали, и придвижване напред, в която се печели духовна територия, само че в която художникът би трябвало да е подготвен и да загуби, да се елементарни с неща – скъпи и скъпи за него, в името на нови истини, не всеки път задоволително привлекателни, само че красиви в своята елементарност и непринуденост. Подобни борби постоянно са рисковани, само че крайната цел е брегът. Ванко доближи своя бряг – изпълнен с доста пластическа мощ, с човешка пустош и вяра, с придвижване и покой – бряг на забележими форми и неуловими внушения. Един извънреден художник, един актуален създател, отвън клишето на актуалния арт пазар, е надникнал в необяснимия свят на началото и края – там някъде, където избавителният бряг допира бездната на мрака, там някъде, където същинското рождение стартира в шестия ден с откровението на прегрешението, там някъде, където истината, илюзията и действителността се смесват в пространството на безкрайността – Ванко търси илюзията на постижимите отговори на непостижимите въпроси на Вечността. “
Приносът на Ванко Урумов в културната история на Варна ще остане постоянно високо оценен.
Поклон!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ