България е от страните с най-малко столетници на глава от населението
Снимка: Pexels
Мит е, че в България има доста столетници. Истината е тъкмо противоположната. България е една от страните с минимум столетници на глава от популацията и е с една от най-кратките продължителности на живот.
България се подрежда на едно от последните места по брой столетници. През 2019 година по данни на Национален статистически институт те са били 279.
Най-малко са в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца. В София пък са 69 души, само че в случай че се вземат брой столетници на 100 000 души население, то столицата ни се подрежда на четвърто място в това отношение, изясни мулекулярният генетик Любомир Балабански, написа Ruse24.
Така първото място се отрежда на Кърджали - със 7,6 столетника на 100 000 души, второто е за Ловеч - със 7,34 столетника, третото е за Смолян – с 5,8.
" България се подрежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от популацията. Това се дължи главно на обстоятелството, че междинната дълготрайност на живота у нас е една от най-ниските. Така че, с цел да доближи един субект 100 години, би трябвало да живее доста над междинната възраст ", изясни генетикът.
Той посочи, че сега у нас междинната дълготрайност на живота е 75 години. При мъжете тя е 72 години, а при дамите - 78. За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия междинната дълготрайност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
" Процесите на стареене са сложни от биологична позиция. Определят се както от генетични фактори, по този начин и от околната среда. Всъщност към 25% от дълголетието е генетично обосновано и 75% се дължи от околната среда - метод на живот, диета, здравословно хранене, физическа интензивност, до каква степен човек търси здравна грижа ", изясни Балабански.
Според него една от аргументите у нас междинната дълготрайност на живота да е толкоз ниска е и, че хората нямат достъп до качествено опазване на здравето. Това важи най-много за дребните обитаеми места.
От 4-5 години пък учените от катедрата по Медицинска генетика в Медицинския университет в София работят по план, който цели да откри генетичните фактори, които подготвят към здравословно дългоденствие при столетниците. Оказва се, че метаболизмът е основен за сполучливата преживяемост на хора, намират се редки разновидности в някои от столетниците.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Мит е, че в България има доста столетници. Истината е тъкмо противоположната. България е една от страните с минимум столетници на глава от популацията и е с една от най-кратките продължителности на живот.
България се подрежда на едно от последните места по брой столетници. През 2019 година по данни на Национален статистически институт те са били 279.
Най-малко са в Северозападна България - Видин, Монтана и Враца. В София пък са 69 души, само че в случай че се вземат брой столетници на 100 000 души население, то столицата ни се подрежда на четвърто място в това отношение, изясни мулекулярният генетик Любомир Балабански, написа Ruse24.
Така първото място се отрежда на Кърджали - със 7,6 столетника на 100 000 души, второто е за Ловеч - със 7,34 столетника, третото е за Смолян – с 5,8.
" България се подрежда на последните места в Европа по брой столетници на глава от популацията. Това се дължи главно на обстоятелството, че междинната дълготрайност на живота у нас е една от най-ниските. Така че, с цел да доближи един субект 100 години, би трябвало да живее доста над междинната възраст ", изясни генетикът.
Той посочи, че сега у нас междинната дълготрайност на живота е 75 години. При мъжете тя е 72 години, а при дамите - 78. За разлика от нас, в други страни като Монако, Франция, Испания и Италия междинната дълготрайност на живота е над 80 години. Така че броят столетници там е по-висок.
" Процесите на стареене са сложни от биологична позиция. Определят се както от генетични фактори, по този начин и от околната среда. Всъщност към 25% от дълголетието е генетично обосновано и 75% се дължи от околната среда - метод на живот, диета, здравословно хранене, физическа интензивност, до каква степен човек търси здравна грижа ", изясни Балабански.
Според него една от аргументите у нас междинната дълготрайност на живота да е толкоз ниска е и, че хората нямат достъп до качествено опазване на здравето. Това важи най-много за дребните обитаеми места.
От 4-5 години пък учените от катедрата по Медицинска генетика в Медицинския университет в София работят по план, който цели да откри генетичните фактори, които подготвят към здравословно дългоденствие при столетниците. Оказва се, че метаболизмът е основен за сполучливата преживяемост на хора, намират се редки разновидности в някои от столетниците.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ