Учени откриха океани от вода на Марс
Снимка на НАСА от 2018 година на Марс по време на прашна стихия, направена от галактическия телескоп Хъбъл. Преди повече от 3 милиарда години прашната алена планета е имала океани и реки. Тази вода изчезва, оставяйки единствено лед на повърхността, множеството от които в полярните шапки. Нов разбор на вътрешността на Марс допуска, че огромна част от течната вода към момента съществува в порите на скалите на 10-20 километра под повърхността.
Използвайки сеизмична интензивност, с цел да изследват вътрешността на Марс, геофизиците са разкрили доказателства за огромен под земята контейнер с вода - задоволително, с цел да запълни океаните на повърхността на планетата.
Данните от спускаемия модул Insight на НАСА разрешиха на учените да преценяват, че количеството подпочвена вода може да покрие цялата планета на дълбочина сред 1 и 2 километра, или към една миля.
Въпреки че това е добра вест за тези, които наблюдават ориста на водата на планетата след изгубването на океаните й преди повече от 3 милиарда години, резервоарът няма да е от огромна изгода за всеки, който се пробва да се допре до него, с цел да достави бъдеща колония на Марс. Намира се в дребни пукнатини и пори в канара в средата на марсианската кора, сред 11,5 и 20 километра (7 до 13 мили) под повърхността. Дори на Земята сондирането на такава дълбочина би било предизвикателство.
Находката обаче показва друго обещаващо място за търсене на живот на Марс, в случай че резервоарът може да бъде наличен. За момента оказва помощ да се отговори на въпроси по отношение на геоложката история на планетата.
„ Разбирането на марсианския воден цикъл е от решаващо значение за разбирането на еволюцията на климата, повърхността и вътрешността “, сподели Васан Райт, някогашен постдокторант на UC Berkeley, който в този момент е помощник в Scripps Institution of Oceanography на UC San Diego. „ Полезна насочна точка е да се дефинира къде има вода и какъв брой има. “
Райт, дружно с сътрудниците си Майкъл Манга от Калифорнийския университет в Бъркли и Матиас Морцфелд от Scripps Oceanography, описаха в детайли своя разбор в публикация, която ще се появи тази седмица в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Изрез от марсианската сърцевина под спускаемия модул Insight на НАСА. Горните 5 километра от кората наподобяват сухи, само че ново изследване дава доказателства за зона от напукана канара на 11,5-20 км под повърхността, която е цялостна с течна вода - повече от размера, който се допуска, че е запълнил хипотетичните антични марсиански океани.
............
Учените са употребявали математически модел на скалната физика, еднакъв с моделите, употребявани на Земята за картографиране на подземни водоносни хоризонти и петролни полета, с цел да заключат, че сеизмичните данни от Insight се изясняват най-добре с бездънен пласт напукана магматична канара, наситена с течна вода. Магматични скали са охладена гореща магма, като гранита на Сиера Невада.
„ Установяването, че има огромен контейнер с течна вода, дава прочут прозорец към това какъв е бил или би могъл да бъде климатът “, сподели Манга, професор по земни и планетарни науки от UC Berkeley. „ А водата е нужна за живота, какъвто го познаваме. Не виждам за какво [подземният резервоар] не е обитаема среда. Със сигурност е правилно на Земята - дълбоки, дълбоки мини съдържат живот, дъното на океана съдържа живот. Не открихме никакви доказателства за живот на Марс, само че най-малко идентифицирахме място, което по принцип би трябвало да може да поддържа живот.
Манга означи, че доста доказателства - речни канали, делти и езерни отлагания, както и изменени от водата скали - поддържат хипотезата, че водата в миналото е текла по повърхността на планетата. Но този мокър интервал е завършил преди повече от 3 милиарда години, откакто Марс изгубва атмосферата си. Планетарните учени на Земята са изпратили доста сонди и спускаеми апарати на планетата, с цел да схванат какво се е случило с тази вода - водата, замръзнала в полярните ледени шапки на Марс, само че не може да се изясни всичко - както и по кое време се е случило и дали съществува или е съществувало живот на планетата.
Новите открития са индикация, че огромна част от водата не е избягала в космоса, а се е филтрирала надолу в кората.
Спускаемият модул Insight беше изпратен от НАСА на Марс през 2018 година, с цел да изследва кората, мантията, ядрото и атмосферата и записа скъпа информация за вътрешността на Марс преди задачата да завърши през 2022 година
Insight откри трусове на Марс с магнитуд към 5, метеорни удари и тътнежи от вулканични зони, всички провокирали сеизмични талази, които разрешиха на геофизиците да изследват вътрешността.
По-ранна публикация оповестява, че над дълбочина от към 5 километра горната кора не съдържа воден лед, както подозираха Манга и други. Това може да значи, че има малко налични замръзнали подземни води отвън полярните райони.
Новата публикация проучва по-дълбоката кора и заключава, че „ наличните данни се изясняват най-добре с наситена с вода междинна кора “ под местоположението на Insight. Ако приемем, че кората е сходна на цялата планета, екипът твърди, че би трябвало да има повече вода в тази зона на междинната кора от „ размерите, за които се допуска, че са запълнили хипотетичните антични марсиански океани “.
Използвайки сеизмична интензивност, с цел да изследват вътрешността на Марс, геофизиците са разкрили доказателства за огромен под земята контейнер с вода - задоволително, с цел да запълни океаните на повърхността на планетата.
Данните от спускаемия модул Insight на НАСА разрешиха на учените да преценяват, че количеството подпочвена вода може да покрие цялата планета на дълбочина сред 1 и 2 километра, или към една миля.
Въпреки че това е добра вест за тези, които наблюдават ориста на водата на планетата след изгубването на океаните й преди повече от 3 милиарда години, резервоарът няма да е от огромна изгода за всеки, който се пробва да се допре до него, с цел да достави бъдеща колония на Марс. Намира се в дребни пукнатини и пори в канара в средата на марсианската кора, сред 11,5 и 20 километра (7 до 13 мили) под повърхността. Дори на Земята сондирането на такава дълбочина би било предизвикателство.
Находката обаче показва друго обещаващо място за търсене на живот на Марс, в случай че резервоарът може да бъде наличен. За момента оказва помощ да се отговори на въпроси по отношение на геоложката история на планетата.
„ Разбирането на марсианския воден цикъл е от решаващо значение за разбирането на еволюцията на климата, повърхността и вътрешността “, сподели Васан Райт, някогашен постдокторант на UC Berkeley, който в този момент е помощник в Scripps Institution of Oceanography на UC San Diego. „ Полезна насочна точка е да се дефинира къде има вода и какъв брой има. “
Райт, дружно с сътрудниците си Майкъл Манга от Калифорнийския университет в Бъркли и Матиас Морцфелд от Scripps Oceanography, описаха в детайли своя разбор в публикация, която ще се появи тази седмица в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.
Изрез от марсианската сърцевина под спускаемия модул Insight на НАСА. Горните 5 километра от кората наподобяват сухи, само че ново изследване дава доказателства за зона от напукана канара на 11,5-20 км под повърхността, която е цялостна с течна вода - повече от размера, който се допуска, че е запълнил хипотетичните антични марсиански океани.
............
Учените са употребявали математически модел на скалната физика, еднакъв с моделите, употребявани на Земята за картографиране на подземни водоносни хоризонти и петролни полета, с цел да заключат, че сеизмичните данни от Insight се изясняват най-добре с бездънен пласт напукана магматична канара, наситена с течна вода. Магматични скали са охладена гореща магма, като гранита на Сиера Невада.
„ Установяването, че има огромен контейнер с течна вода, дава прочут прозорец към това какъв е бил или би могъл да бъде климатът “, сподели Манга, професор по земни и планетарни науки от UC Berkeley. „ А водата е нужна за живота, какъвто го познаваме. Не виждам за какво [подземният резервоар] не е обитаема среда. Със сигурност е правилно на Земята - дълбоки, дълбоки мини съдържат живот, дъното на океана съдържа живот. Не открихме никакви доказателства за живот на Марс, само че най-малко идентифицирахме място, което по принцип би трябвало да може да поддържа живот.
Манга означи, че доста доказателства - речни канали, делти и езерни отлагания, както и изменени от водата скали - поддържат хипотезата, че водата в миналото е текла по повърхността на планетата. Но този мокър интервал е завършил преди повече от 3 милиарда години, откакто Марс изгубва атмосферата си. Планетарните учени на Земята са изпратили доста сонди и спускаеми апарати на планетата, с цел да схванат какво се е случило с тази вода - водата, замръзнала в полярните ледени шапки на Марс, само че не може да се изясни всичко - както и по кое време се е случило и дали съществува или е съществувало живот на планетата.
Новите открития са индикация, че огромна част от водата не е избягала в космоса, а се е филтрирала надолу в кората.
Спускаемият модул Insight беше изпратен от НАСА на Марс през 2018 година, с цел да изследва кората, мантията, ядрото и атмосферата и записа скъпа информация за вътрешността на Марс преди задачата да завърши през 2022 година
Insight откри трусове на Марс с магнитуд към 5, метеорни удари и тътнежи от вулканични зони, всички провокирали сеизмични талази, които разрешиха на геофизиците да изследват вътрешността.
По-ранна публикация оповестява, че над дълбочина от към 5 километра горната кора не съдържа воден лед, както подозираха Манга и други. Това може да значи, че има малко налични замръзнали подземни води отвън полярните райони.
Новата публикация проучва по-дълбоката кора и заключава, че „ наличните данни се изясняват най-добре с наситена с вода междинна кора “ под местоположението на Insight. Ако приемем, че кората е сходна на цялата планета, екипът твърди, че би трябвало да има повече вода в тази зона на междинната кора от „ размерите, за които се допуска, че са запълнили хипотетичните антични марсиански океани “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ