Баба Стоянка закръгли 103 и разказа много интересни истории за живота си
Снимка " Марица "
Баба Стоянка Стойнова от пазарджишкото село Сарая навърши 103 години на 7 април. Разговорът с човек на такава възраст е като странствуване с машина на времето. Озоваваш се в ера, когато електрическата крушка е била разкош, телефонът - екзотика, грамофонът - последна дума на техниката, а шевната машина - скъпо оръдие на труда. Това споделя " Марица ".
Баба Стоянка е родена в далечната 1915-а. Оженила се на 17 години за Петко Стойнов. На млади години тя била огромна красавица. Любовта им е образец за цялото село. За да се съберат обаче, се наложило Петко да открадне своята обичана.
Бащите на двамата се познавали и работили дружно. Петко даже пращал годежари в дома на Стоянка, само че татко й ги отпратил, защото тя била още дребна. След отхвърли, кандидат-женихът решил да си вземе самичък булката.
Станало като в приказките. През един пролетен ден младата Стоянка тръгнала да носи мляко, а Петко я пресрещнал, метнал я на рамо и я занесъл вкъщи. Така почнал взаимният им живот, изпълнен с доста обич и почитание.
В дома на брачна половинка си Стоянка заварила трима родственици на мъжа си, за които тя и Петко трябвало да се грижат. Свекърът и свекървата били към този момент възрастни и не можели да работят, имали и още двама дребни сина. По-малкият брат бил на 6 години и Стоянка го отгледала като свое дете. След към две три години дамата към този момент имала и свои деца - наследник и щерка.
Младите съпрузи се трудили на нивите, отглеждали и доста животни. Младата Стоянка ставала в два часа през нощта, с цел да омеси хляба и да го изпече. На сутринта се качвала в каруцата и поемала за равнищата.
Всички в селото уважаваха родителите ми, споделя щерка й Гюргена. Баща ми беше батко на всички, а майка ми - кака. На Петковден баба Стоянка постоянно приготвяла печен мисир и посрещала по 50 посетители за имения ден на брачна половинка си. И близки, и съседи завиждали на любовта им.
За своите 103 години баба Стоянка е претърпяла доста събития. Била е очевидец на учредяването на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Мъжът й бил третият, който се присъединил в земеделското стопанство. Когато закарали личните им животни в общите обори, дамата плакала със сълзи, защото преди този момент считали да ги продадат, а с парите да си построят нова къща. След това въпреки всичко с доста старания съумели да си вдигнат нов дом.
Семейството претърпяло и няколко наводнения, защото къщата им била покрай селската река. През една от лютите зими голям мразовит пай задръстил коритото, водите придошли и наводнили дворовете и първите етажи на околните къщи.
Баба Стоянка отгледала двете си деца Гюргена и Иван. Синът станал инженер. След време оказал помощ на сестра си да приключи Селскостопанския институт в София и Хранително-вкусовия в Пловдив. Гюргена се омъжила и живяла в София, а когато съпругът умрял, пристигнала в селото при родителите си. Само че тъкмо тогава се споминал и татко. Дъщерята поискала да вземе майка си в София, но баба Стоянка изрично отказала да напусне дома си. И по този начин 27 години към този момент двете дами живеят дружно и се грижат една за друга. Баба Стоянка се радва и на любовта на две внучки и двама правнуци от сина Иван. Едните живеят във Видин, а другите в Пазарджик.
В къщата командва тя, споделя дъщеря Гюргена. Вече на 103 години баба Стоянка към момента е на крайници. Винаги държи нещата вкъщи под надзор и обича да се разпорежда.
Баща ми постоянно я слушаше и почиташе мнението. Сега тя на мен ми заповядва, а аз цялостен живот съм работила в " Сердика " в София и съм привикнала да предвождам подчинените си, майтапи се дъщерята.
Макар че остарялата жена към този момент е поотслабнала и съвсем не вижда и не чува, не пие съвсем никакви хапчета. Обича да похапва мед и сладкиши, подготвя си чай от разнообразни билки и меден прашец. Досега е боледувала единствено от простуди и грип. Най-сериозното й заболяване било на младини. Тогава я оперирали от апендицит.
Двете сами въртят къщата
Баба Стоянка и 85-годишната й щерка се оправят сами с семейството.
Съседите от селото ни оказват помощ с каквото могат, тъй като и аз към този момент мъчно вървя. Всеки месец на 7-ми отивам да взема пенсиите и след това пазаря. През останалото време комшиите ни купуват храна от магазина, споделя дъщеря Гюргена.
Кметът на село Сарая Николай Минчев също не отхвърля да помогне на двете дами. Тази години им нарязал и прибрал дървата.
Въпреки несгодите и компликациите в живота старата жена посреща всеки посетител в къщата си с " добре пристигнал ". Тя не пропуснала да означи и следващия си 103-и рожден ден. Дъщеря приготвила почерпка и поканили всички близки. Кметът на селото също почел празника.
Когато споделих,че наближава 7-ми, тя ми отговори: “Ще наготвиш и ще поканиш съседите и приятелите “, споделя дъщерята Гюргена. А следващата година, в случай че сме живи и здрави отново ще честваме, зарича се баба Стоянка.
Баба Стоянка Стойнова от пазарджишкото село Сарая навърши 103 години на 7 април. Разговорът с човек на такава възраст е като странствуване с машина на времето. Озоваваш се в ера, когато електрическата крушка е била разкош, телефонът - екзотика, грамофонът - последна дума на техниката, а шевната машина - скъпо оръдие на труда. Това споделя " Марица ".
Баба Стоянка е родена в далечната 1915-а. Оженила се на 17 години за Петко Стойнов. На млади години тя била огромна красавица. Любовта им е образец за цялото село. За да се съберат обаче, се наложило Петко да открадне своята обичана.
Бащите на двамата се познавали и работили дружно. Петко даже пращал годежари в дома на Стоянка, само че татко й ги отпратил, защото тя била още дребна. След отхвърли, кандидат-женихът решил да си вземе самичък булката.
Станало като в приказките. През един пролетен ден младата Стоянка тръгнала да носи мляко, а Петко я пресрещнал, метнал я на рамо и я занесъл вкъщи. Така почнал взаимният им живот, изпълнен с доста обич и почитание.
В дома на брачна половинка си Стоянка заварила трима родственици на мъжа си, за които тя и Петко трябвало да се грижат. Свекърът и свекървата били към този момент възрастни и не можели да работят, имали и още двама дребни сина. По-малкият брат бил на 6 години и Стоянка го отгледала като свое дете. След към две три години дамата към този момент имала и свои деца - наследник и щерка.
Младите съпрузи се трудили на нивите, отглеждали и доста животни. Младата Стоянка ставала в два часа през нощта, с цел да омеси хляба и да го изпече. На сутринта се качвала в каруцата и поемала за равнищата.
Всички в селото уважаваха родителите ми, споделя щерка й Гюргена. Баща ми беше батко на всички, а майка ми - кака. На Петковден баба Стоянка постоянно приготвяла печен мисир и посрещала по 50 посетители за имения ден на брачна половинка си. И близки, и съседи завиждали на любовта им.
За своите 103 години баба Стоянка е претърпяла доста събития. Била е очевидец на учредяването на локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Мъжът й бил третият, който се присъединил в земеделското стопанство. Когато закарали личните им животни в общите обори, дамата плакала със сълзи, защото преди този момент считали да ги продадат, а с парите да си построят нова къща. След това въпреки всичко с доста старания съумели да си вдигнат нов дом.
Семейството претърпяло и няколко наводнения, защото къщата им била покрай селската река. През една от лютите зими голям мразовит пай задръстил коритото, водите придошли и наводнили дворовете и първите етажи на околните къщи.
Баба Стоянка отгледала двете си деца Гюргена и Иван. Синът станал инженер. След време оказал помощ на сестра си да приключи Селскостопанския институт в София и Хранително-вкусовия в Пловдив. Гюргена се омъжила и живяла в София, а когато съпругът умрял, пристигнала в селото при родителите си. Само че тъкмо тогава се споминал и татко. Дъщерята поискала да вземе майка си в София, но баба Стоянка изрично отказала да напусне дома си. И по този начин 27 години към този момент двете дами живеят дружно и се грижат една за друга. Баба Стоянка се радва и на любовта на две внучки и двама правнуци от сина Иван. Едните живеят във Видин, а другите в Пазарджик.
В къщата командва тя, споделя дъщеря Гюргена. Вече на 103 години баба Стоянка към момента е на крайници. Винаги държи нещата вкъщи под надзор и обича да се разпорежда.
Баща ми постоянно я слушаше и почиташе мнението. Сега тя на мен ми заповядва, а аз цялостен живот съм работила в " Сердика " в София и съм привикнала да предвождам подчинените си, майтапи се дъщерята.
Макар че остарялата жена към този момент е поотслабнала и съвсем не вижда и не чува, не пие съвсем никакви хапчета. Обича да похапва мед и сладкиши, подготвя си чай от разнообразни билки и меден прашец. Досега е боледувала единствено от простуди и грип. Най-сериозното й заболяване било на младини. Тогава я оперирали от апендицит.
Двете сами въртят къщата
Баба Стоянка и 85-годишната й щерка се оправят сами с семейството.
Съседите от селото ни оказват помощ с каквото могат, тъй като и аз към този момент мъчно вървя. Всеки месец на 7-ми отивам да взема пенсиите и след това пазаря. През останалото време комшиите ни купуват храна от магазина, споделя дъщеря Гюргена.
Кметът на село Сарая Николай Минчев също не отхвърля да помогне на двете дами. Тази години им нарязал и прибрал дървата.
Въпреки несгодите и компликациите в живота старата жена посреща всеки посетител в къщата си с " добре пристигнал ". Тя не пропуснала да означи и следващия си 103-и рожден ден. Дъщеря приготвила почерпка и поканили всички близки. Кметът на селото също почел празника.
Когато споделих,че наближава 7-ми, тя ми отговори: “Ще наготвиш и ще поканиш съседите и приятелите “, споделя дъщерята Гюргена. А следващата година, в случай че сме живи и здрави отново ще честваме, зарича се баба Стоянка.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ