Прикованата Ани: Помогнете ми да завърша живота си достойно
Снимка " Марица "
71-годишната Ани Дечева е на легло цяла година. Преди това се е придвижвала с инвалидна количка. Жената има дълъг лист със болести и съпътстващи затруднения. Не може да се изправи сама и няма семейство. За нея се грижат сираците Георги и Рени, които са на 28 и 26 години. Дечева споделя, че ги срещнала ориста. Младежите също имат болести и мъчно си намират непрекъсната работа. Тримата живеят в апартамент на ул. „ Васил Левски “. Изкарват месеца с пенсията на старата дама, която е 430 лв.. Дечева се обърна към редакцията и читателите на „ Марица “ с молба за помощ, с цел да може почтено да изживее колкото е останало.
Възрастната жена има тежък живот от първите си дни на белия свят. Като бебе се разболяла от бронхопневмония, вследствие на което получила спазъм и се парализирала. Страда и от лека форма на ДЦП. Когато била на 4, претърпяла интервенция, шест месеца лежала в гипс. След старателно оживление, тренировки и бани направила първите си крачки.
След учебно заведение почнала да работи. Твърди, че има 25-годишен стаж като касиерка. Трудностите по пътя обаче не стопират. За доказателство тя показа експертно решение на ТЕЛК от 1995 година, което я дефинира като неработоспособен първа група. На гърба на документа са разказани голям брой тежки болести, от които дамата страда.
През 1994 година, когато завършва трудовата си кариера, Дечева осъзнава, че парите от пенсията не стигат. Тъй като няма семейство, решила да продаде жилището си с уговорка за пожизнено прилагане. Продала го за 100 000 лв., които внесла в осигурително сдружение, с цел да получава втора пенсия пожизнено. Оказва се, че е попаднала в една от най-големите пирамиди от близкото минало и излязла от клопката с 98 лева.
„ Бях ужасена, като разбрах каква неточност съм направила, само че нямаше връщане обратно. Имам воля за живот и продължих напред. Най-лесно е да сложиш завършек на всичко - ето хапчетата са на една ръка разстояние. Страдам от ужасни заболявания и не мога да се прислугвам сама “, описа тя пред кореспондент на „ Марица “.
В момента за нея се грижат младежите Георги и Рени. Те са сираци. С Дечева ги е свързал представител на църквата, който споделил пред болната жена, че младежите си търсят дом. Тя пък имала потребност от човек, който да оказва помощ и да се грижи за нея. Така тримата заживели дружно в жилището на улица „ Васил Левски “.
„ Получавам 429 лв. пенсия. По 150 лв. давам на децата, да имат и те по нещичко в джоба. С другите 130 лв. затрупвам сметките и медикаментите. В средата на месеца обаче парите към този момент са свършили и стартирам още веднъж да желая от младежите. Трябва ми малко помощ. 80 или 100 лв. на месец биха били задоволителни, с цел да можем да се оправим. Най-трудни са зимните месеци, когато би трябвало да се заплаща и отопление. Аз няма по какъв начин да си оказа помощ от леглото. Не знам какъв брой ще пребивавам още, само че желая просто дните, които ми остават, да са малко по-спокойни “, описа през сълзи болната жена.
Тъй като няма банкова сметка, тя помоли всеки, който има предпочитание да помогне, да се свърже персонално с нея на телефон 0884617256 или посредством редакцията на вестника. „ Вратите ми са постоянно отворени за добРите хора, с цел да могат да се уверят, че всичко, което споделям, е истина. Знам, че през днешния ден доста хора си служат с неистини, с цел да оправдаят задачите си, само че при мен казусът не е подобен “, заключи старата дама.
71-годишната Ани Дечева е на легло цяла година. Преди това се е придвижвала с инвалидна количка. Жената има дълъг лист със болести и съпътстващи затруднения. Не може да се изправи сама и няма семейство. За нея се грижат сираците Георги и Рени, които са на 28 и 26 години. Дечева споделя, че ги срещнала ориста. Младежите също имат болести и мъчно си намират непрекъсната работа. Тримата живеят в апартамент на ул. „ Васил Левски “. Изкарват месеца с пенсията на старата дама, която е 430 лв.. Дечева се обърна към редакцията и читателите на „ Марица “ с молба за помощ, с цел да може почтено да изживее колкото е останало.
Възрастната жена има тежък живот от първите си дни на белия свят. Като бебе се разболяла от бронхопневмония, вследствие на което получила спазъм и се парализирала. Страда и от лека форма на ДЦП. Когато била на 4, претърпяла интервенция, шест месеца лежала в гипс. След старателно оживление, тренировки и бани направила първите си крачки.
След учебно заведение почнала да работи. Твърди, че има 25-годишен стаж като касиерка. Трудностите по пътя обаче не стопират. За доказателство тя показа експертно решение на ТЕЛК от 1995 година, което я дефинира като неработоспособен първа група. На гърба на документа са разказани голям брой тежки болести, от които дамата страда.
През 1994 година, когато завършва трудовата си кариера, Дечева осъзнава, че парите от пенсията не стигат. Тъй като няма семейство, решила да продаде жилището си с уговорка за пожизнено прилагане. Продала го за 100 000 лв., които внесла в осигурително сдружение, с цел да получава втора пенсия пожизнено. Оказва се, че е попаднала в една от най-големите пирамиди от близкото минало и излязла от клопката с 98 лева.
„ Бях ужасена, като разбрах каква неточност съм направила, само че нямаше връщане обратно. Имам воля за живот и продължих напред. Най-лесно е да сложиш завършек на всичко - ето хапчетата са на една ръка разстояние. Страдам от ужасни заболявания и не мога да се прислугвам сама “, описа тя пред кореспондент на „ Марица “.
В момента за нея се грижат младежите Георги и Рени. Те са сираци. С Дечева ги е свързал представител на църквата, който споделил пред болната жена, че младежите си търсят дом. Тя пък имала потребност от човек, който да оказва помощ и да се грижи за нея. Така тримата заживели дружно в жилището на улица „ Васил Левски “.
„ Получавам 429 лв. пенсия. По 150 лв. давам на децата, да имат и те по нещичко в джоба. С другите 130 лв. затрупвам сметките и медикаментите. В средата на месеца обаче парите към този момент са свършили и стартирам още веднъж да желая от младежите. Трябва ми малко помощ. 80 или 100 лв. на месец биха били задоволителни, с цел да можем да се оправим. Най-трудни са зимните месеци, когато би трябвало да се заплаща и отопление. Аз няма по какъв начин да си оказа помощ от леглото. Не знам какъв брой ще пребивавам още, само че желая просто дните, които ми остават, да са малко по-спокойни “, описа през сълзи болната жена.
Тъй като няма банкова сметка, тя помоли всеки, който има предпочитание да помогне, да се свърже персонално с нея на телефон 0884617256 или посредством редакцията на вестника. „ Вратите ми са постоянно отворени за добРите хора, с цел да могат да се уверят, че всичко, което споделям, е истина. Знам, че през днешния ден доста хора си служат с неистини, с цел да оправдаят задачите си, само че при мен казусът не е подобен “, заключи старата дама.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ