Защо се причастяваме?
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“ За мене тленната храна не е сладка нито този живот е наслаждение, Хляба Божий искам аз, небесния самун, хляба на живота, който е плътта на Иисуса Христа, Сина Божий… И питието Божие искам – Неговата кръв,която е обич нетленна и живот безконечен. ” Казва Св. Игнатий Богоносец
Светото Причастие е свещенодействие, което се прави по време на Света Литургия. Чрез Светото Причастие вярващият в Господа Иисуса Христа приема неговите Тяло и Кръв под тип на самун и вино за духовно и телесно здраве и безконечен живот. Преди да откри тайнството причестяване Иисус Христос споделил: “ Аз съм живият самун, който е слязъл от небето, който яде от тоя самун, ще живее во веки: а хлябът, който аз ще дам е Моята плът, която ще отдам за живота на света. ” /Йоан 6:51/.
Господ пролял Своята Кръв и се пренесъл в жертва от обич към човешкия жанр и по тази причина Тялото и Кръвта му крият в себе си цялата мощ на тази жертвена обич, сплотяваща в едно тяло Църквата – всички повярвали в Христа, по тази причина и спасителят се моли: “ Отче Светий! Опази ги в твоето име, тях, които си Ми дал, с цел да бъдат едно, както Сме и ние ” (Йоан 17:11).
Човешката природа на Господа е пренесена веднъж в жертва за спасението на света, това стана на Голгота посредством разпъването на въплатеното слово – Иисус Христос. Чрез присъединяване в откритото от Него свещенодействие – причастието – на вярващите била дадена опция неведнъж да се приобщават със избавителната мощ на тази велика жертва, и по този начин да удържат цялостна победа над прегрешението, дявола и гибелта.
В Светите блага се съдържа цялата чудотворна мощ на Спасителя – от силата на Неговото възкресение до освещаващата, просвещаваща и изцеряваща Божествена мощ. Затова Свeтите блага се назовават “храна безсмъртна ”. Най – великото знамение непокътнато в Църквата, което Светите блага правят над християните, които ги одобряват със боязън Божий, религия и обич е чудото на възкресението на умъртвената от прегрешението душа.
За пръв път това Тайнство направил Сам спасителят Господ Иисус Христос на Тайната вечеря. Тогава Той причестил Апостолите Си, а също и Иуда, с цел да покаже, че които се причестяват без религия и изповед на греховете си, както се причестил Иуда, освен че не получават изгода, само че и си навличат духовна погибел.
Ние, православните християни за разлика от еретиците, протестанти и сектанти, които виждат в думите Христови: “ И когато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, сподели: Вземете, яжте, това е Моето Тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички: тъй като Тази е Моята Кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за помилван на греховете. ” (Мат. 26:28). Виждат единствено един знак, а ние имаме вяра, че Св. Дарове – хлябът и виното съгласно учението на господа, фактически се претворяват в Негово Тяло и Кръв.
Това ясно е описал Преподобни Йоан Дамаскин още в VIII век, когато написа: “Тялото в действителност се съединява с божеството, тялото родило се от Св. Дева, се съединява не по този начин, че възнеслото се тяло слиза от небето, а че самият самун и вино се претворяват в тяло и кръв Божии ”. Ние, православно вярващите, имаме вяра още, че като се причестяваме с Тялото и Кръвта Христови, одобряваме изцяло Христа, т. е., Той участва в това Тайнство освен с тялото и Кръвта Си, само че и със Своята човешка душа и Божество. И въпреки че Неговите Тяло и Кръв се разделят в Тайнството Причащение, Господ Иисус Христос остава постоянно един и неразделим във всяка парченце на Св. Причастие. Това е непостижима загадка за човешкия разум, само че Св. Отци са се постарали да ни я разкрият най-малко частично посредством аналогии и съпоставения. Св. Димитрий Ростовски написа: “Ако ти се учудваш, по какъв начин е допустимо Христовото Тяло да не се разсича, когато се раздробява агнецът и по какъв начин във всяка парченце се съдържа целият и идеален Христос, то учудвай се и на това, че когато огледалото се счупи на дребни елементи, човешкият облик отразен в него не се раздробява, а във всяка част той се отразява цялостен като в огромно огледало…Учудвай се и на това, че в дребната зеница на твоите очи могат да се вместят големи градове ”.
Колко потребно и избавително за тялото и душата на християнина е да се причестява, се вижда от Иисусовите думи: “ Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот безконечен, и Аз ще го възкреся в последния ден ” (Йоан 6:54) и “ Ако не ядете плътта на Сина Човеческий и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот ” (Йоан 6:53). Тези думи на нашия Господ не се нуждаят от обяснение и тълкувание, тъй като ясно демонстрират, че които се причестяват постоянно и благоговейно, ще се спасят, а които не вземат причестяване, ще погинат.
Св. Серафим Саровски споделя: “Който се причестява, ще бъде избавен. А който не се причестява, мисля, че не! ”. Ето за какво още след възнесението на Иисуса Христа, Неговите възпитаници и всички повярвали се събирали всяка неделя дружно, отслужвали Св. Литургия и се причестявали. По – късно Църквата постановила всички християни да одобряват Св. блага най – малко четири пъти годишно (на четирите поста: Коледен – който е непрекъснат от 14.XI до 25.XII., популярен – напролет, Петров – през лятото и Богородичен от 1 до 15.VIII.), а които не се причестявали дълготрайно време, се отлъчвали от общението си с Църквата, като неверници и еретици. Можем самоуверено да кажем, че постоянното и почтено причастие е един от най – значимите белези, по които се отличават същинският християнин от лъжехристияните, които носят Христовото име единствено външно. На тях Спасителят в съдния ден ще каже: “Аз страдах за вас, пролях кръвта си, изкупих ви и ви дадох чашата на живота и безсмъртието, само че вие, неблагодарници, не пожелахте да пиете от нея и злобно се подиграхте с Мене посредством своята небрежност. Махнете се от Мене, аз не ви познавам, вие не сте Мои! ”
Какво значи да се причестим почтено? И кои се причестяват неприлично? Това са значими въпроси, на които би трябвало да знаем точния отговор. В Св. писание на Новия завет се споделя, че който яде и пие тялото и кръвта Христови неприлично и без да изпитва себе си, яде и пие своето наказание, тъй като не разграничава тялото Господне. I кор. II 27-29. Благоговейно и страхопочитателно пристъпване към Св. Причастие избавя от всевъзможни несгоди и заболявания, от физическа и духовна гибел. Св. Игнатий Богоносец написа: “Покорявайте се на епископа и свещенството в напълно единодушие, преломявайки един самун, тъй като това е лекарство на безсмъртието, което освен защищава от физическа гибел, само че и подарява безконечен живот в Иисуса Христа. ”
Първото нещо за почтено и неприлично причастие е, че никой човек, колкото и правоверен да е той, не е заслужен да понесе Христа и Бога у себе си. Това не е допустимо без милостивата Божия интервенция. Св. Василий Велики изповядва: “Зная Господи, че неприлично се причестявам с Пречистото ТВОЕ тяло и драгоценната Твоя кръв…но като се надявам на Твоето състрадание приближавам към Тебе… ”
Главното изискване за добросъвестно причастие е да имаме вяра православно, по този начин както учи Църквата. Към тази религия принадлежи и простосърдечната ни и мощна увереност, че в Св. Причастие ние одобряваме в действителност Господните Тяло и Кръв.
Второто условие от искащия да одобри Св. Дарове е да извършва Божиите заповеди и изключително заповедта за обич към Бога и близък, т. е. към всеки човек. Тази обич би трябвало да е съпроводена с непрекъсната подготвеност за амнистия на всеки, който ни е наскърбил. Никой не може да пристъпи към Светата чаша, в случай че не се е помирил с близък си! Истинския християнин пръв желае амнистия и това той прави не лицемерно, тъй като помни Иисусовите думи: “ Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви ” (Мат 6: 14-15).
Ако ни се даде амнистия, спечелили сме близък си, само че в случай че той откаже да се сдобри цялата отговорност пада върху него.
Към тези най – значими условия за по този начин наречения нравствен просто за избавително причастие спадат още въздържанието от всички грехове на езика (осъждане, празнодумство, злословие, клюка, непристоен смях…), въздържанието от греховете на сърцето (пожелаване, злоба, гняв); въздържанието от греховете на мисълта (блудни намерения, срамни въображения) и въздържанието от греховете на волята (злосторство, мързел, отчаяние, отчаяние).
Към духовния пост се отнасят и усилването на молитвата, поклоните, четенето на Светото Писание, житията на светиите и друга душеполезна литература.
Преди да се причестим ние се изповядваме. Смъртно бъркат тези християни, които вземат причестяване без да се изповядвали.
За страдание тази порочна процедура е необятно публикувана в нашата Църква и множеството християни се причестяват единствено след четене на свещеника на така наречената разрешителна молитва, директно преди причестяването. Но тези нехайни християни дано знаят, че Бог ще ги държи отговорно за това на страшния съд. Ако гордостта им пречи, да се разкаят, по добре да не дръзват да се причестяват. Ако се срамят да открият греховете си пред свещеника, то техният позор ще бъде 100 пъти по – огромен и ужасяващ на страшния съд.
Има и такива християни, които отсрочват причастието си, тъй като считат, че енорийският им духовник е “недостоен ” и причастието от него е недействително. Но Св. Причастие не се осквернява от това, че оня, който го преподава е неверен човек.
В деня на приемането на светото причестяване, готвещият се извършва молитвено предписание, което се състои в казването на утринни и причастни молебствия. Не яде и не пие нищо, на Църква отива рано, взе участие молитвено и концентрирано в богослужението и на избрания за причастие миг се причестява.
Свещенослужителите се причестяват след думите: “Един свят… ”, хора пее причастен канон (който носи името си от това, че през това време се причестяват свещенослужителите). Миряните се причестяват след изнасянето на Светата чаша и възгласа: “Со страхом Божим… ”. Но с цел да не става безпорядък по време на самата Литургия, е признато миряните да се причестяват след отпуста.
Как би трябвало да се пристъпва към Св. Чаша, към Св. Причастие? – Със боязън, с религия, с обич и примирение, а не с боричкане, при което всеки гледа да изпревари другия и от време на време даже се стига до обиди и кавги. За да се избегнат тези безчинства, би трябвало да знаем, че благочинният ред на причастие стартира от най – дребните деца, минава през по – възрастните, и приключва с по – младите. Мъжете минават преди дамите, тъй като мъжът е глава на дамата, както и Христос е глава на Църквата ”
На пристъпващите към Светите блага, Църквата внушава да слагат кръстообразно ръце на гърдите си, приближавайки се към чашата на спасението, с уста да изповядват Христовото име, а със сърцето да изкажат своята гореща признателност (101 предписание на VI космополитен събор).
Ако ние успеем да се причестим в края на постите, това ще е двойна победа над дявола. След приемането на светото причестяване християнина би трябвало топло да благодари на Христа, че ни е удостоил да вкусим от неговите животворни блага, благодарим също на Божията майка и на всички светии, че са ни подкрепили, в нашия труд за избавително причастие.
Светото Тайнство Причастие влиза в групата на наложителните тайнства за един християнин, само че даже и наложително, християните го извършват по избор. Това е по този начин, тъй като всеки човек е основан със свободна воля. За всички наши дейности, преди всичко е свободната воля.
Тайнството Покаяние е най – значимата част от плодородния живот на Църквата. Църквата по думите на спасителя ще съществува до свършека на света, затова и тайнството Евхаристия (причастие) ще се прави в църквата всеки път до второто идване на Иисуса Христа.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Съвремието ни изправя ежедневно пред разнообразни тествания. Те са толкоз доста и толкоз разнообразни, че от време на време става мъчно да преминем всяко от тях с мъдрост, примирение и религия. А точно те са най-големите съдружници на индивида против бедите, които ни връхлитат непрекъснато.
С вяра да помогне културно, метафизичен и духовно на своите читатели, търсещи правилния път в света, „ Петел “ ще разгласява от време на време текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна култура във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света към нас.
--------------
“ За мене тленната храна не е сладка нито този живот е наслаждение, Хляба Божий искам аз, небесния самун, хляба на живота, който е плътта на Иисуса Христа, Сина Божий… И питието Божие искам – Неговата кръв,която е обич нетленна и живот безконечен. ” Казва Св. Игнатий Богоносец
Светото Причастие е свещенодействие, което се прави по време на Света Литургия. Чрез Светото Причастие вярващият в Господа Иисуса Христа приема неговите Тяло и Кръв под тип на самун и вино за духовно и телесно здраве и безконечен живот. Преди да откри тайнството причестяване Иисус Христос споделил: “ Аз съм живият самун, който е слязъл от небето, който яде от тоя самун, ще живее во веки: а хлябът, който аз ще дам е Моята плът, която ще отдам за живота на света. ” /Йоан 6:51/.
Господ пролял Своята Кръв и се пренесъл в жертва от обич към човешкия жанр и по тази причина Тялото и Кръвта му крият в себе си цялата мощ на тази жертвена обич, сплотяваща в едно тяло Църквата – всички повярвали в Христа, по тази причина и спасителят се моли: “ Отче Светий! Опази ги в твоето име, тях, които си Ми дал, с цел да бъдат едно, както Сме и ние ” (Йоан 17:11).
Човешката природа на Господа е пренесена веднъж в жертва за спасението на света, това стана на Голгота посредством разпъването на въплатеното слово – Иисус Христос. Чрез присъединяване в откритото от Него свещенодействие – причастието – на вярващите била дадена опция неведнъж да се приобщават със избавителната мощ на тази велика жертва, и по този начин да удържат цялостна победа над прегрешението, дявола и гибелта.
В Светите блага се съдържа цялата чудотворна мощ на Спасителя – от силата на Неговото възкресение до освещаващата, просвещаваща и изцеряваща Божествена мощ. Затова Свeтите блага се назовават “храна безсмъртна ”. Най – великото знамение непокътнато в Църквата, което Светите блага правят над християните, които ги одобряват със боязън Божий, религия и обич е чудото на възкресението на умъртвената от прегрешението душа.
За пръв път това Тайнство направил Сам спасителят Господ Иисус Христос на Тайната вечеря. Тогава Той причестил Апостолите Си, а също и Иуда, с цел да покаже, че които се причестяват без религия и изповед на греховете си, както се причестил Иуда, освен че не получават изгода, само че и си навличат духовна погибел.
Ние, православните християни за разлика от еретиците, протестанти и сектанти, които виждат в думите Христови: “ И когато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, сподели: Вземете, яжте, това е Моето Тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички: тъй като Тази е Моята Кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за помилван на греховете. ” (Мат. 26:28). Виждат единствено един знак, а ние имаме вяра, че Св. Дарове – хлябът и виното съгласно учението на господа, фактически се претворяват в Негово Тяло и Кръв.
Това ясно е описал Преподобни Йоан Дамаскин още в VIII век, когато написа: “Тялото в действителност се съединява с божеството, тялото родило се от Св. Дева, се съединява не по този начин, че възнеслото се тяло слиза от небето, а че самият самун и вино се претворяват в тяло и кръв Божии ”. Ние, православно вярващите, имаме вяра още, че като се причестяваме с Тялото и Кръвта Христови, одобряваме изцяло Христа, т. е., Той участва в това Тайнство освен с тялото и Кръвта Си, само че и със Своята човешка душа и Божество. И въпреки че Неговите Тяло и Кръв се разделят в Тайнството Причащение, Господ Иисус Христос остава постоянно един и неразделим във всяка парченце на Св. Причастие. Това е непостижима загадка за човешкия разум, само че Св. Отци са се постарали да ни я разкрият най-малко частично посредством аналогии и съпоставения. Св. Димитрий Ростовски написа: “Ако ти се учудваш, по какъв начин е допустимо Христовото Тяло да не се разсича, когато се раздробява агнецът и по какъв начин във всяка парченце се съдържа целият и идеален Христос, то учудвай се и на това, че когато огледалото се счупи на дребни елементи, човешкият облик отразен в него не се раздробява, а във всяка част той се отразява цялостен като в огромно огледало…Учудвай се и на това, че в дребната зеница на твоите очи могат да се вместят големи градове ”.
Колко потребно и избавително за тялото и душата на християнина е да се причестява, се вижда от Иисусовите думи: “ Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот безконечен, и Аз ще го възкреся в последния ден ” (Йоан 6:54) и “ Ако не ядете плътта на Сина Човеческий и не пиете Кръвта Му, не ще имате в себе си живот ” (Йоан 6:53). Тези думи на нашия Господ не се нуждаят от обяснение и тълкувание, тъй като ясно демонстрират, че които се причестяват постоянно и благоговейно, ще се спасят, а които не вземат причестяване, ще погинат.
Св. Серафим Саровски споделя: “Който се причестява, ще бъде избавен. А който не се причестява, мисля, че не! ”. Ето за какво още след възнесението на Иисуса Христа, Неговите възпитаници и всички повярвали се събирали всяка неделя дружно, отслужвали Св. Литургия и се причестявали. По – късно Църквата постановила всички християни да одобряват Св. блага най – малко четири пъти годишно (на четирите поста: Коледен – който е непрекъснат от 14.XI до 25.XII., популярен – напролет, Петров – през лятото и Богородичен от 1 до 15.VIII.), а които не се причестявали дълготрайно време, се отлъчвали от общението си с Църквата, като неверници и еретици. Можем самоуверено да кажем, че постоянното и почтено причастие е един от най – значимите белези, по които се отличават същинският християнин от лъжехристияните, които носят Христовото име единствено външно. На тях Спасителят в съдния ден ще каже: “Аз страдах за вас, пролях кръвта си, изкупих ви и ви дадох чашата на живота и безсмъртието, само че вие, неблагодарници, не пожелахте да пиете от нея и злобно се подиграхте с Мене посредством своята небрежност. Махнете се от Мене, аз не ви познавам, вие не сте Мои! ”
Какво значи да се причестим почтено? И кои се причестяват неприлично? Това са значими въпроси, на които би трябвало да знаем точния отговор. В Св. писание на Новия завет се споделя, че който яде и пие тялото и кръвта Христови неприлично и без да изпитва себе си, яде и пие своето наказание, тъй като не разграничава тялото Господне. I кор. II 27-29. Благоговейно и страхопочитателно пристъпване към Св. Причастие избавя от всевъзможни несгоди и заболявания, от физическа и духовна гибел. Св. Игнатий Богоносец написа: “Покорявайте се на епископа и свещенството в напълно единодушие, преломявайки един самун, тъй като това е лекарство на безсмъртието, което освен защищава от физическа гибел, само че и подарява безконечен живот в Иисуса Христа. ”
Първото нещо за почтено и неприлично причастие е, че никой човек, колкото и правоверен да е той, не е заслужен да понесе Христа и Бога у себе си. Това не е допустимо без милостивата Божия интервенция. Св. Василий Велики изповядва: “Зная Господи, че неприлично се причестявам с Пречистото ТВОЕ тяло и драгоценната Твоя кръв…но като се надявам на Твоето състрадание приближавам към Тебе… ”
Главното изискване за добросъвестно причастие е да имаме вяра православно, по този начин както учи Църквата. Към тази религия принадлежи и простосърдечната ни и мощна увереност, че в Св. Причастие ние одобряваме в действителност Господните Тяло и Кръв.
Второто условие от искащия да одобри Св. Дарове е да извършва Божиите заповеди и изключително заповедта за обич към Бога и близък, т. е. към всеки човек. Тази обич би трябвало да е съпроводена с непрекъсната подготвеност за амнистия на всеки, който ни е наскърбил. Никой не може да пристъпи към Светата чаша, в случай че не се е помирил с близък си! Истинския християнин пръв желае амнистия и това той прави не лицемерно, тъй като помни Иисусовите думи: “ Ако простите на индивидите съгрешенията им, и вам ще елементарни небесният ви Отец; в случай че ли не простите на индивидите съгрешенията им и вашият Отец няма да елементарни съгрешенията ви ” (Мат 6: 14-15).
Ако ни се даде амнистия, спечелили сме близък си, само че в случай че той откаже да се сдобри цялата отговорност пада върху него.
Към тези най – значими условия за по този начин наречения нравствен просто за избавително причастие спадат още въздържанието от всички грехове на езика (осъждане, празнодумство, злословие, клюка, непристоен смях…), въздържанието от греховете на сърцето (пожелаване, злоба, гняв); въздържанието от греховете на мисълта (блудни намерения, срамни въображения) и въздържанието от греховете на волята (злосторство, мързел, отчаяние, отчаяние).
Към духовния пост се отнасят и усилването на молитвата, поклоните, четенето на Светото Писание, житията на светиите и друга душеполезна литература.
Преди да се причестим ние се изповядваме. Смъртно бъркат тези християни, които вземат причестяване без да се изповядвали.
За страдание тази порочна процедура е необятно публикувана в нашата Църква и множеството християни се причестяват единствено след четене на свещеника на така наречената разрешителна молитва, директно преди причестяването. Но тези нехайни християни дано знаят, че Бог ще ги държи отговорно за това на страшния съд. Ако гордостта им пречи, да се разкаят, по добре да не дръзват да се причестяват. Ако се срамят да открият греховете си пред свещеника, то техният позор ще бъде 100 пъти по – огромен и ужасяващ на страшния съд.
Има и такива християни, които отсрочват причастието си, тъй като считат, че енорийският им духовник е “недостоен ” и причастието от него е недействително. Но Св. Причастие не се осквернява от това, че оня, който го преподава е неверен човек.
В деня на приемането на светото причестяване, готвещият се извършва молитвено предписание, което се състои в казването на утринни и причастни молебствия. Не яде и не пие нищо, на Църква отива рано, взе участие молитвено и концентрирано в богослужението и на избрания за причастие миг се причестява.
Свещенослужителите се причестяват след думите: “Един свят… ”, хора пее причастен канон (който носи името си от това, че през това време се причестяват свещенослужителите). Миряните се причестяват след изнасянето на Светата чаша и възгласа: “Со страхом Божим… ”. Но с цел да не става безпорядък по време на самата Литургия, е признато миряните да се причестяват след отпуста.
Как би трябвало да се пристъпва към Св. Чаша, към Св. Причастие? – Със боязън, с религия, с обич и примирение, а не с боричкане, при което всеки гледа да изпревари другия и от време на време даже се стига до обиди и кавги. За да се избегнат тези безчинства, би трябвало да знаем, че благочинният ред на причастие стартира от най – дребните деца, минава през по – възрастните, и приключва с по – младите. Мъжете минават преди дамите, тъй като мъжът е глава на дамата, както и Христос е глава на Църквата ”
На пристъпващите към Светите блага, Църквата внушава да слагат кръстообразно ръце на гърдите си, приближавайки се към чашата на спасението, с уста да изповядват Христовото име, а със сърцето да изкажат своята гореща признателност (101 предписание на VI космополитен събор).
Ако ние успеем да се причестим в края на постите, това ще е двойна победа над дявола. След приемането на светото причестяване християнина би трябвало топло да благодари на Христа, че ни е удостоил да вкусим от неговите животворни блага, благодарим също на Божията майка и на всички светии, че са ни подкрепили, в нашия труд за избавително причастие.
Светото Тайнство Причастие влиза в групата на наложителните тайнства за един християнин, само че даже и наложително, християните го извършват по избор. Това е по този начин, тъй като всеки човек е основан със свободна воля. За всички наши дейности, преди всичко е свободната воля.
Тайнството Покаяние е най – значимата част от плодородния живот на Църквата. Църквата по думите на спасителя ще съществува до свършека на света, затова и тайнството Евхаристия (причастие) ще се прави в църквата всеки път до второто идване на Иисуса Христа.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни тематики можете да прочетете на:
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ