Владимир Каролев: Риск за икономиката са енергетиката и водният сектор
Снимка: Канал 3
Има проблеми в стопанската система, които се задълбочават, и те са риск за страната. Например в енергетиката - в топлофикационния бранш имаме съществени проблеми, изключително софийската, която непрестанно излиза от ден на ден в непланирани поправки, задълженията й гонят 800 милиона лв.. Във водния бранш е същото състояние - в някои градове водата не идва, съобщи в " Денят онлайн " по Канал 3 икономистът Владимир Каролев.
" В Марица-изток мините и ТЕЦ-ът са в доста тежко положение. Искам по-скоро в тези браншове, които са съществени в стопанската система, точно там страната да направи промени, включително да отвори малко партньорство с частния бранш - както се прави в София, да вземем за пример ", предложи Каролев.
Колегата му Румен Гълъбинов добави: " Да продължа тематиката, в ТЕЦ-овете по екологични аргументи проблемите може да стигнат даже до затваряне. Друг проблем е превозът - БДЖ е като едно бодилче в петата. Но всяко последващо държавно управление до момента не може да откри вид - концесия ли, или друго ", посочи той.
За дебата сред премиера Борисов и Слави Трифонов за дълга на България Владимир Каролев заключи: " Парадоксалното е, че и двамата са били прави ". И посочи: " Господин Борисов е споделил почти точната цифра - общественият дълг на страната и общините, е малко над 20% от брутния вътрешен артикул (БВП). А Слави Трифонов споделил безспорното число - към 24 милиарда лв., тъй че парадоксално и двамата са били прави в това, което приказват. Но е необичайно, че министър председателят и най-големият шоумен в България не знаят по какъв начин да обяснят това - очевидно нямат икономическа просветеност. Да вземат съветници да ги поучават ", предложи Каролев.
Румен Гълъбинов посочи, че още сме надалеч от най-ниското съответствие на обществения дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - 13% от времето преди международната финансова рецесия.
Румен Гълъбинов в " Денят онлайн "
" Не сме се върнали към 13% - най-ниското съответствие, отпреди рецесията. Има мотивация за още усъвършенстване на дълга като съответствие към вътрешния артикул. Трябва да мислим по какъв начин да понижим частния дълг - това е отдавнашна уязвимост: частният дълг, фирмени отговорности. На държавно ръководство равнище считам, че се оправяме добре ", бе оценката на Гълъбинов.
" През 2008 стигна до 13%, чака се да спадне - следващата година се чака 17% съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт ", добави Владимир Каролев.
Според него България остава положително място за вложения, което се потвърждава от задграничните вложения, по който индикатор не излизаме от челната десетка в Европейски Съюз. " Не виждам аргументи да се хвалим кой знае какъв брой, само че също и да се оплакваме. От 2009 година има спад в задграничните вложения и за това си има пояснение: до тогава идваха по финансовия бранш, от задгранични банки към българските им клонове, в този момент стартират да си ги връщат. Ако една банка заплати огромен дял, това се води като понижаване на задграничните вложения ", даде образец Каролев.
" Има и различен образец - един италианец, станал българин, огромен български вложител, има и винарни и заводи, когато стана български жител, неговите вложения - 100 млн. евро, стават автоматизирано локални вложения ", добави Владимир Каролев.
По думите му позитивната наклонност в задграничните вложения в България е във обстоятелството, че те се насочват към преработвателната индустрия. " Все повече вложения са в преработвателния бранш, ето с това може да се похвалят министрите. Миналата година има близо милиард и 400 милиона евро директни задгранични вложения, доста е значимо, че се влага повече в преработвателната индустрия, в основаване на артикули и услуги ", изясни Каролев и заключи: " Така че не виждам огромна драма в задграничните вложения, това ни поставя в първата десетка в Европейски Съюз - което споделя, че България е положително място за вложения. "
Има проблеми в стопанската система, които се задълбочават, и те са риск за страната. Например в енергетиката - в топлофикационния бранш имаме съществени проблеми, изключително софийската, която непрестанно излиза от ден на ден в непланирани поправки, задълженията й гонят 800 милиона лв.. Във водния бранш е същото състояние - в някои градове водата не идва, съобщи в " Денят онлайн " по Канал 3 икономистът Владимир Каролев.
" В Марица-изток мините и ТЕЦ-ът са в доста тежко положение. Искам по-скоро в тези браншове, които са съществени в стопанската система, точно там страната да направи промени, включително да отвори малко партньорство с частния бранш - както се прави в София, да вземем за пример ", предложи Каролев.
Колегата му Румен Гълъбинов добави: " Да продължа тематиката, в ТЕЦ-овете по екологични аргументи проблемите може да стигнат даже до затваряне. Друг проблем е превозът - БДЖ е като едно бодилче в петата. Но всяко последващо държавно управление до момента не може да откри вид - концесия ли, или друго ", посочи той.
За дебата сред премиера Борисов и Слави Трифонов за дълга на България Владимир Каролев заключи: " Парадоксалното е, че и двамата са били прави ". И посочи: " Господин Борисов е споделил почти точната цифра - общественият дълг на страната и общините, е малко над 20% от брутния вътрешен артикул (БВП). А Слави Трифонов споделил безспорното число - към 24 милиарда лв., тъй че парадоксално и двамата са били прави в това, което приказват. Но е необичайно, че министър председателят и най-големият шоумен в България не знаят по какъв начин да обяснят това - очевидно нямат икономическа просветеност. Да вземат съветници да ги поучават ", предложи Каролев.
Румен Гълъбинов посочи, че още сме надалеч от най-ниското съответствие на обществения дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт - 13% от времето преди международната финансова рецесия.
Румен Гълъбинов в " Денят онлайн "
" Не сме се върнали към 13% - най-ниското съответствие, отпреди рецесията. Има мотивация за още усъвършенстване на дълга като съответствие към вътрешния артикул. Трябва да мислим по какъв начин да понижим частния дълг - това е отдавнашна уязвимост: частният дълг, фирмени отговорности. На държавно ръководство равнище считам, че се оправяме добре ", бе оценката на Гълъбинов.
" През 2008 стигна до 13%, чака се да спадне - следващата година се чака 17% съотношението на дълга към Брутният вътрешен продукт ", добави Владимир Каролев.
Според него България остава положително място за вложения, което се потвърждава от задграничните вложения, по който индикатор не излизаме от челната десетка в Европейски Съюз. " Не виждам аргументи да се хвалим кой знае какъв брой, само че също и да се оплакваме. От 2009 година има спад в задграничните вложения и за това си има пояснение: до тогава идваха по финансовия бранш, от задгранични банки към българските им клонове, в този момент стартират да си ги връщат. Ако една банка заплати огромен дял, това се води като понижаване на задграничните вложения ", даде образец Каролев.
" Има и различен образец - един италианец, станал българин, огромен български вложител, има и винарни и заводи, когато стана български жител, неговите вложения - 100 млн. евро, стават автоматизирано локални вложения ", добави Владимир Каролев.
По думите му позитивната наклонност в задграничните вложения в България е във обстоятелството, че те се насочват към преработвателната индустрия. " Все повече вложения са в преработвателния бранш, ето с това може да се похвалят министрите. Миналата година има близо милиард и 400 милиона евро директни задгранични вложения, доста е значимо, че се влага повече в преработвателната индустрия, в основаване на артикули и услуги ", изясни Каролев и заключи: " Така че не виждам огромна драма в задграничните вложения, това ни поставя в първата десетка в Европейски Съюз - което споделя, че България е положително място за вложения. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ