Преди 85 г. умира Бащата на турците: Мустафа Отличният
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Още в 1894 година, на 15-годишна възраст, той основал в Дамаск тайния съюз " Ватан " / " Отечество " /, а по-късно в Солун - едно особено отделение на тоя съюз: " Свобода Отечество ".
Мустафа Кемал се е движел най-вече в кръговете на младотурските революционери и в 1908 година, дружно с Енвер, Талаат и Джемал, предиздвикал султан Абдул Хамид да възвърне конституцията и в 1909 година да абдикира в интерес на своя брат Решад, по-късно султан Мехмед Решад V. През Балканската война Кемал бе майор в щаба на армията на Фахри паша, която бе опълчена на четвъртата българска войска. От 1913 до 1915 година Мустафа Кемал бе боен аташе в София. През международната война, той се бори сполучливо при Дарданелите, където отблъсна англичаните от Галиполи. След примирието той се отдръпна с остатъка от своите войски и с целия боен материал в Анадола, където сътвори едно национално придвижване против Съглашението и против слабото държавно управление в Цариград.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През лятото на 1919 година, Мустафа Кемал учреди в Ерзурум Национално заседание, сътвори национално държавно управление и на 12 септември 1919 година скъса връзките с Цариград. На 27 декември 1919 година той се пресели в Анкара, където на 19 януари 1920 година откри Камарата. Англичаните, които по това време бяха окупирали Цариград, се намесиха и тогава Мустафа Кемал обнародва една разгласа, в която, апропо, се споделяше: " Бог е с нас в свещената битка, която водим за независимостта на отечеството. "
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
След това той създаде избори и на 23 април 1920 година откри Великото национално заседание в Анкара, което го избра за ръководител. На 16 март 1921 година той подписа пакт за другарство с Москва.
Според Севърския контракт гърците бяха натоварени да унищожат кемалистите. Мустафа Кемал застана отпред на войските и трябваше да води война по едно и също време на три фронта: против арменците, против французите, откъм Киликия и на запад - против гръцкото настъпление. С лозунга " Войници, вашата цел е Средиземното море! ", той вървеше от победа към победа. Войната приключи с цялостната победа на турците след огромното стълкновение при Сакария. След неговото завръщане Великото национално заседание му даде купата " Гази " /победител/. С завладяването на Бурса и Смирна задачата на Мустафа Кемал бе реализирана: турците излязоха още веднъж на Средиземно море. През август 1922 година стартира огромната турска атака против гръцките войски при Ески Шехир, която приключи още веднъж с блестяща победа за Мустафа Кемал. На 24 юли 1923 година се подписа Лозанският контракт за мир, който увенча успеха на турската освободителна битка.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
На 29 октомври 1923 година бе провъзгласена републиката и Мустафа Кемал бе определен за ръководител. Този избор бе възобновен на 1 ноември 1927 година и на 4 май 1931 година Мустафа Кемал постави неимоверни старания, с цел да направи от турско-азиатската страна една европейска страна и да реформира обичаите на турския народ. Той построи пътища и железници, сътвори промишлености и културни институции. Но най-голямата смяна в турския живот съставлява прокарването на едноженството, освобождението на дамата от харема и възбраната да се носят фереджета и фесове. На 24 ноември 1934 година Великото национално заседание със специфичен закон му даде фамилното име Ататюрк /баща на турците/.
Ататюрк бе също по този начин деятелен и предвидлив в ръководенето на външната политика на страната. След Пакта за другарство със Съюз на съветските социалистически републики той съумя да сътвори един турско- ислямски блок. С балканските страни той съумя да откри тесни политически и икономически връзки. Благодарение на тази умно извършена външна политика той съумя да реализира в Женева в 1936 година превъоръжаването на Дарданелите. Неговата среща с британския крал Едуард VIII на 5 септември 1936 година на борда на кралската яхта " Налин " се характеризира като опит на Ататюрк да се сближи още веднъж повече с европейския Запад и да се отдалечи от Съветите.
Мустафа Кемал е написал редица съчинения, най-важни от които са: " Пътят към свободата " и " Националната гражданска война 1920-1927 година "
Още в 1894 година, на 15-годишна възраст, той основал в Дамаск тайния съюз " Ватан " / " Отечество " /, а по-късно в Солун - едно особено отделение на тоя съюз: " Свобода Отечество ".
Мустафа Кемал се е движел най-вече в кръговете на младотурските революционери и в 1908 година, дружно с Енвер, Талаат и Джемал, предиздвикал султан Абдул Хамид да възвърне конституцията и в 1909 година да абдикира в интерес на своя брат Решад, по-късно султан Мехмед Решад V. През Балканската война Кемал бе майор в щаба на армията на Фахри паша, която бе опълчена на четвъртата българска войска. От 1913 до 1915 година Мустафа Кемал бе боен аташе в София. През международната война, той се бори сполучливо при Дарданелите, където отблъсна англичаните от Галиполи. След примирието той се отдръпна с остатъка от своите войски и с целия боен материал в Анадола, където сътвори едно национално придвижване против Съглашението и против слабото държавно управление в Цариград.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
През лятото на 1919 година, Мустафа Кемал учреди в Ерзурум Национално заседание, сътвори национално държавно управление и на 12 септември 1919 година скъса връзките с Цариград. На 27 декември 1919 година той се пресели в Анкара, където на 19 януари 1920 година откри Камарата. Англичаните, които по това време бяха окупирали Цариград, се намесиха и тогава Мустафа Кемал обнародва една разгласа, в която, апропо, се споделяше: " Бог е с нас в свещената битка, която водим за независимостта на отечеството. "
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
След това той създаде избори и на 23 април 1920 година откри Великото национално заседание в Анкара, което го избра за ръководител. На 16 март 1921 година той подписа пакт за другарство с Москва.
Според Севърския контракт гърците бяха натоварени да унищожат кемалистите. Мустафа Кемал застана отпред на войските и трябваше да води война по едно и също време на три фронта: против арменците, против французите, откъм Киликия и на запад - против гръцкото настъпление. С лозунга " Войници, вашата цел е Средиземното море! ", той вървеше от победа към победа. Войната приключи с цялостната победа на турците след огромното стълкновение при Сакария. След неговото завръщане Великото национално заседание му даде купата " Гази " /победител/. С завладяването на Бурса и Смирна задачата на Мустафа Кемал бе реализирана: турците излязоха още веднъж на Средиземно море. През август 1922 година стартира огромната турска атака против гръцките войски при Ески Шехир, която приключи още веднъж с блестяща победа за Мустафа Кемал. На 24 юли 1923 година се подписа Лозанският контракт за мир, който увенча успеха на турската освободителна битка.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
На 29 октомври 1923 година бе провъзгласена републиката и Мустафа Кемал бе определен за ръководител. Този избор бе възобновен на 1 ноември 1927 година и на 4 май 1931 година Мустафа Кемал постави неимоверни старания, с цел да направи от турско-азиатската страна една европейска страна и да реформира обичаите на турския народ. Той построи пътища и железници, сътвори промишлености и културни институции. Но най-голямата смяна в турския живот съставлява прокарването на едноженството, освобождението на дамата от харема и възбраната да се носят фереджета и фесове. На 24 ноември 1934 година Великото национално заседание със специфичен закон му даде фамилното име Ататюрк /баща на турците/.
Ататюрк бе също по този начин деятелен и предвидлив в ръководенето на външната политика на страната. След Пакта за другарство със Съюз на съветските социалистически републики той съумя да сътвори един турско- ислямски блок. С балканските страни той съумя да откри тесни политически и икономически връзки. Благодарение на тази умно извършена външна политика той съумя да реализира в Женева в 1936 година превъоръжаването на Дарданелите. Неговата среща с британския крал Едуард VIII на 5 септември 1936 година на борда на кралската яхта " Налин " се характеризира като опит на Ататюрк да се сближи още веднъж повече с европейския Запад и да се отдалечи от Съветите.
Мустафа Кемал е написал редица съчинения, най-важни от които са: " Пътят към свободата " и " Националната гражданска война 1920-1927 година "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ