И Калин Терзийски избухна с нова статия във Фейсбук: За мис България или добро или...
Снимка Булфото
Защо ли се занимавам с това? Питам се и отговор не желая...Защо като публицист не си пиша там за...? Хм, защо СИ ПИШЕХА ТАМ писателите? Трябва да попитам във фейсбук. Там хората знаят.
Българинът е доста кадърен човек. Способен е даже да каже на писателя: Абе ти що не си пишеш там за твоите писателски тъпотии, ми си се захванал с неща, дет ги не разбираш, д..а маа му!
Пиша примерно за Григор Димитров нещо. Давам образец с Атила. Който е споделил на император Валериан, че в случай че той си разрешава да го посреща в компанията на обичания си, обожествен състезател-колесничар от Форума, тая римска империя няма да изтрае и двайсет години. Империя, в която се тачат елементарни колари наедно с императора – няма да трае повече от двайсет години – по този начин рекъл Атила. И се оказал напълно прав. Та по този начин де. Чел съм много неща, давам образци. Хората, които много са уважили са досадни с това, че могат да цитират и да дават образци от литературата. Което нервира останалите, тъй като тия образци са им неразбираеми и това ги кара да се усещат афектирани. И хората незабавно и с право ми споделят: Абе ти що не си пишеш там за писателските неща, а писач подобен?
Но не мога да се сетя защо тъкмо би трябвало да написа писателят. Защото за каквото и да написа – ще се окаже, че навлиза в територия, в която не трябва...и навлизайки в която българите – все-разбирачи от все-всичко -ще му ревнат: Абе ти що не си гледаш твоите там писателски...драскач нееден!
Писателят, сетих се – би трябвало да написа за българската природа и понякога – за българското Възраждане – в най-елегантен подмазваческо-народняшки жанр, пък и с известно възприятие за комизъм – тъй като когато си подлизурко, подмазването ти се приема най-добре когато е поднесено с възприятие за комизъм, дори и малко верноподаническа смелост. Господарят-Народ (имам поради народът на Динковците) обича подмазвачите-шегаджии и показващи известно твърдоглавие. Човекът от Народа - Другарят Живков – на който всички ние сме наследници по някакъв метод – се беше обкръжил точно с такива смели волнодумци, които му се мазнеха, правейки се на дръзки. Те даже го заплашваха: Другарю Живков, даже вие не можете да ми възбраните да ви обичам!
Аз ще кажа на Господаря-Народ (народът на Динковците и фейсбук хейтърите): Народе мой, даже и ти не можеш да ми забраниш да те обичам. Но няма и защо да ми забраняваш: Не те обичам, народе на злобарите, на ритнитопковците, на динковците и войнстващата тъпотия, смятаща себе си за свещена. Ян Хус ми намигна – а, пристигна и ти до моя, да викаш о Свещена...да не споделям какво, че злобарите ще изригнат...
Та по този начин. Писателите да си знаят гьола. Но аз пък не ща да си го знам. И считам да пиша и за неща, които не са ми позволени от целомъдрената и ревностна цензура на безразличните, само че внимателни в мразенето на всичко неординерно всезнайковци. Хейтърите, които не четат, само че подлагат на критика и псуват с приятност.
И по тази причина ще напиша нещо по напълно неписателската тематика за новата мис България.
Новата мис България...
Хм, за какво ли е неписателска тая тематика? Ето за какво (тук влизам в ролята на злобар, давач на съвети): Защото мис България е дъвка във всяка уста през днешния ден. А писателят би трябвало да написа за всемирен неща, безконечни. И тъй като тематиката е дребна, вулгарна. А писателят би трябвало да написа единствено за огромни неща. И тъй като тематиката е разисквана най-вече в жълтите медии, а един публицист би трябвало да бяга от всичко, на което дори първата писмен знак се загатва в жълтите медии! Ако в жълтите медии се написа за луната – писателят би трябвало да стартира да написа единствено за Сатурн! И да заобикаля всички думи започващи с „ Л ”!
Но аз пък – не! Ще пиша и по вулгарни тематики. И по тези към този момент иззобани от жълтите медии, дъвкани от доста олигавени усти на празни публицисти.
Новата мис България....
Тя, да ви кажа, провокира интереса ми!
Не самата тя – а феноменът мис България 2017.
Самата тя е едно нито грозно, нито изключително красиво момиче, прелестно с младостта си, само че с огромен нос и леко вещерско лъчение. Ако не беше определена за мис България – мнозина щяха да я намират за доста хубава. И щяха да споделят: Ех, единствено да и беше по-малък носът!
Ето – феноменът не е толкоз елементарен и еднопластов. Ще го подхвана от първото комфортно място, което ми се мярва пред очите: Да – за какво носът и е подобен?
Та белким едно момиче, което отива на такова огромно съревнование не може да си разреши една интервенция и да реши казуса с носа вечно?
Ето един слой от феномена, който ще нарека „ Мис България 2017 ”: Защо тя не си е оправила носа?
И за какво ние към този момент имаме (като че ли) една безрезервно пробиваща в съзнанието ни настройка, че всеки, който има недостатък – би трябвало да го поправя незабавно, пък в случай че ще и с най-неестествени и фрапантни ограничения – и чак тогава да ни се явява пред очите?
И за какво подправеното съвършенство сме склонни да приемем, въпреки и с запаси, само че откровеното несъвършенство, даже и в случай че е извор на сексапил (искреността е сексапил, само че ние забравихме това!) отхвърляме със завист?
Но ето една доста по-важна страна на феномена: С какво – запитвам се непрестанно – е отговорна мис България 2017, че са я избрали за мис България?
Не, не е това феноменът! Феноменът в тази ситуация е българската недоверчивост. Българската настройка. Тя споделя по този начин: Ей, тия гадове отново се уредиха, отново си набутаха с връзки грозните деца, племенници, родственици, любовници, държанки и метреси! (разбира му главата на Гюро от Джулюница от метреси...ама айде!).
Българинът е дотолкоз убеден, че всичко в страната му се прави по втория метод, че види ли нещо, което го възмущава, незабавно стига до извода, че това е артикул на дейности „ по втория метод ”.
А за какво българинът е толкоз уверен в това? Ами доста просто! Крадецът постоянно, постоянно, братя и благи сестрици, вика: Дръжте крадеца!
Аз не мисля, че би имало България, в случай че нямаше „ втори метод ”. Тук – и децата знаят – няма метод да си жив, в случай че не си жив „ по втория метод ”. С връзчици. В прорез или в обход на регламента. Заобикаляйки разпоредбите. Да, братчета и сестрици. И тая мис България – сходно на всички нас – е жива и е станала мис България естествено, точно и единствено по втория метод! Ние сме уверени в това! Знаейки ние по какъв начин сме живи и по какъв начин съществуваме – првим една несъзнателна, спонтанна екстраполация – и си споделяме – та тя и мис България – същата работа! По втория метод!
Но всеки обособен българин, чувайки че и за него се споделя, че е жив с помощта на „ втория метод ” незабавно ще възроптае! Аз ли?! Аз – не! Другите може и да са по този начин, само че аз – не!
Тогава дано кажа по този начин: Аз, аз, писателят Калин Т. – за себе си приказвам! Аз съм жив и съм публицист и съм всичко, което съм точно по втория метод! Като млад отидох да ставам доктор. Но нямаше по какъв начин да схвана къде има свободни работни места. Защото да се научи това беше въпрос на „ втори метод ”. Не се афишират току по този начин работни места! Конкурси, както ни е известно, се афишират, с цел да се легитимира избирането на „ нашето момче/момиче ”. Но аз не бях ничие момче/ момиче. И въпреки всичко – по втория метод – от една позната – разбрах, че в Курило има места за лекари. Дипломата ми беше 5.80. Мисля – висока даже за лесотехник, камо ли за лекар. Но когато отидох и подадох дипломата си на шефа – той я хвърли с гадност и сподели единствено: Абе ти по този начин ли ми идваш? От улицата? Не ми навирай тая тапия...а кажи – кой те праща? Тогава аз наивно споделих името на моята позната, която към този момент работеше там. Той изръмжа нещо.
След това строго и се скарал и я заплашил с уволняване, в случай че още един път издаде тайната, че има работни места - на някакъв обезсърчителен глупак, който „ никой не го праща ”.
Та по този начин. Българската убеденост, че всичко, всичко на тоя свят става единствено по втория метод!
Третият слой на феномена е следният: Защо откакто мнозина българи не считат момичето за почтено за купата, би трябвало да го наскърбяват толкоз злобно? Този слой ще нарека Българската Злоба - злобата към (според мнението на народа) неспаведливо издигналите се. Но не към механизмите на издигането им – а към самите тях. Прекалено комплицирано е, а мястото е прекомерно малко, с цел да разнищя тоя слой. Но ще кажа по този начин: Това момиче е определено от комисия. Комисията не е от един човек. Ако не рандомизирана и представителна извадка, то най-малко елементарна извадка на българския народ, е тая комисия. Казано на елементарен език – какъвто народът, такива и комисиите!
Ето другото име на тоя феномен: Народът избира непрестанно и демократично най-различни комисии, държавни управления, локални и централни управляващи. И постоянно те се оказват отвратителни! И нямат нищо общо с другояче съвършения и почтен и доблестен народ! Много забавно – по какъв начин по този начин се случи, че половината от хората се изредиха да бъдат избирани в някакви виновни органи или най-малко избирани за нещо – и постоянно се оказваха не-от-народа...оказваха се гадове и мръсници?! А народът, от който бяха избирани и из който произхождаха– си оставаше все чист и идеален! Как стана по този начин?
И още един слой на феномена МБ 2017. Анонимното ликвидиране. Като психиатър знам, че едно младо момиче може да бъде докарано до дълбока меланхолия и даже до самоубийство посредством груби обиди и рецензии на външния му тип. Много булимички и анорексички съм виждал – докарани до гибелта посредством грозни, непремерени забележки от сорта на „ Не се ли виждаш каква свиня си станала?! ” (при състояние, че момичето е да речем качило два кг!).
Естествено няма българин, който да каже в очите на някоя жена „ Как си станала мис България, като си с подобен нос? ”. Българинът по принцип в никакъв случай не наскърбява. Защото с цел да обидиш в очите се желае кураж. Но пък да наскърбява от анонимното укритие на фейсбук – това за него е парадайс! Българският парадайс на злобата се назовава Facebook!
Там българинът е прикрит и предпазен. А и щастливо безконтролен! Казва си мнението! А в случай че това мнение убие – споделя си: Че какво? – нали споделяме това, което мислим? В правото си сме да си кажем мнението!
И името, което ще дам на тоя слой от феномена е „ подлото стреляне по орли от гюме ”. Не върша шеговита алюзия с орловия нос на момичето – мис. Не. Орлите просто летят, дали са красиви или грозни не е значимо. Просто – издигнали са се. Но ние не желаеме да стреляме по тях намерено – тъй като не е разрешено. Социално недопустимо е (така споделят страхливците) да кажеш на някой в очите, че е противен. Но да го гръмнеш с обиди анонимно, измежду всеобщата стрелба против него – от тайното гюме на фейсбук – първа наслада е да нас, нали, благородни братя и сестри – българи?
И по този начин нататък. Не се обиждайте, а се оглеждайте по-често. И когато говорите за сламката в непознатия нос, вижте гредата в своя. Смятам, че всеки - в случай че носът му бъде разгласен за Нос на 2017 – ще бъде оплют. Но това не зависи от носа. А от склонността към храчене на наплюващите.
А във връзка с хубостта – тя от време на време е и хубостта да излезеш решително напред - с същинското си лице – и макар несъвършенствата си – да се изправиш и да вдигнеш гордо глава. И да се усмихваш.
Калин Т. за Офнюз
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Защо ли се занимавам с това? Питам се и отговор не желая...Защо като публицист не си пиша там за...? Хм, защо СИ ПИШЕХА ТАМ писателите? Трябва да попитам във фейсбук. Там хората знаят.
Българинът е доста кадърен човек. Способен е даже да каже на писателя: Абе ти що не си пишеш там за твоите писателски тъпотии, ми си се захванал с неща, дет ги не разбираш, д..а маа му!
Пиша примерно за Григор Димитров нещо. Давам образец с Атила. Който е споделил на император Валериан, че в случай че той си разрешава да го посреща в компанията на обичания си, обожествен състезател-колесничар от Форума, тая римска империя няма да изтрае и двайсет години. Империя, в която се тачат елементарни колари наедно с императора – няма да трае повече от двайсет години – по този начин рекъл Атила. И се оказал напълно прав. Та по този начин де. Чел съм много неща, давам образци. Хората, които много са уважили са досадни с това, че могат да цитират и да дават образци от литературата. Което нервира останалите, тъй като тия образци са им неразбираеми и това ги кара да се усещат афектирани. И хората незабавно и с право ми споделят: Абе ти що не си пишеш там за писателските неща, а писач подобен?
Но не мога да се сетя защо тъкмо би трябвало да написа писателят. Защото за каквото и да написа – ще се окаже, че навлиза в територия, в която не трябва...и навлизайки в която българите – все-разбирачи от все-всичко -ще му ревнат: Абе ти що не си гледаш твоите там писателски...драскач нееден!
Писателят, сетих се – би трябвало да написа за българската природа и понякога – за българското Възраждане – в най-елегантен подмазваческо-народняшки жанр, пък и с известно възприятие за комизъм – тъй като когато си подлизурко, подмазването ти се приема най-добре когато е поднесено с възприятие за комизъм, дори и малко верноподаническа смелост. Господарят-Народ (имам поради народът на Динковците) обича подмазвачите-шегаджии и показващи известно твърдоглавие. Човекът от Народа - Другарят Живков – на който всички ние сме наследници по някакъв метод – се беше обкръжил точно с такива смели волнодумци, които му се мазнеха, правейки се на дръзки. Те даже го заплашваха: Другарю Живков, даже вие не можете да ми възбраните да ви обичам!
Аз ще кажа на Господаря-Народ (народът на Динковците и фейсбук хейтърите): Народе мой, даже и ти не можеш да ми забраниш да те обичам. Но няма и защо да ми забраняваш: Не те обичам, народе на злобарите, на ритнитопковците, на динковците и войнстващата тъпотия, смятаща себе си за свещена. Ян Хус ми намигна – а, пристигна и ти до моя, да викаш о Свещена...да не споделям какво, че злобарите ще изригнат...
Та по този начин. Писателите да си знаят гьола. Но аз пък не ща да си го знам. И считам да пиша и за неща, които не са ми позволени от целомъдрената и ревностна цензура на безразличните, само че внимателни в мразенето на всичко неординерно всезнайковци. Хейтърите, които не четат, само че подлагат на критика и псуват с приятност.
И по тази причина ще напиша нещо по напълно неписателската тематика за новата мис България.
Новата мис България...
Хм, за какво ли е неписателска тая тематика? Ето за какво (тук влизам в ролята на злобар, давач на съвети): Защото мис България е дъвка във всяка уста през днешния ден. А писателят би трябвало да написа за всемирен неща, безконечни. И тъй като тематиката е дребна, вулгарна. А писателят би трябвало да написа единствено за огромни неща. И тъй като тематиката е разисквана най-вече в жълтите медии, а един публицист би трябвало да бяга от всичко, на което дори първата писмен знак се загатва в жълтите медии! Ако в жълтите медии се написа за луната – писателят би трябвало да стартира да написа единствено за Сатурн! И да заобикаля всички думи започващи с „ Л ”!
Но аз пък – не! Ще пиша и по вулгарни тематики. И по тези към този момент иззобани от жълтите медии, дъвкани от доста олигавени усти на празни публицисти.
Новата мис България....
Тя, да ви кажа, провокира интереса ми!
Не самата тя – а феноменът мис България 2017.
Самата тя е едно нито грозно, нито изключително красиво момиче, прелестно с младостта си, само че с огромен нос и леко вещерско лъчение. Ако не беше определена за мис България – мнозина щяха да я намират за доста хубава. И щяха да споделят: Ех, единствено да и беше по-малък носът!
Ето – феноменът не е толкоз елементарен и еднопластов. Ще го подхвана от първото комфортно място, което ми се мярва пред очите: Да – за какво носът и е подобен?
Та белким едно момиче, което отива на такова огромно съревнование не може да си разреши една интервенция и да реши казуса с носа вечно?
Ето един слой от феномена, който ще нарека „ Мис България 2017 ”: Защо тя не си е оправила носа?
И за какво ние към този момент имаме (като че ли) една безрезервно пробиваща в съзнанието ни настройка, че всеки, който има недостатък – би трябвало да го поправя незабавно, пък в случай че ще и с най-неестествени и фрапантни ограничения – и чак тогава да ни се явява пред очите?
И за какво подправеното съвършенство сме склонни да приемем, въпреки и с запаси, само че откровеното несъвършенство, даже и в случай че е извор на сексапил (искреността е сексапил, само че ние забравихме това!) отхвърляме със завист?
Но ето една доста по-важна страна на феномена: С какво – запитвам се непрестанно – е отговорна мис България 2017, че са я избрали за мис България?
Не, не е това феноменът! Феноменът в тази ситуация е българската недоверчивост. Българската настройка. Тя споделя по този начин: Ей, тия гадове отново се уредиха, отново си набутаха с връзки грозните деца, племенници, родственици, любовници, държанки и метреси! (разбира му главата на Гюро от Джулюница от метреси...ама айде!).
Българинът е дотолкоз убеден, че всичко в страната му се прави по втория метод, че види ли нещо, което го възмущава, незабавно стига до извода, че това е артикул на дейности „ по втория метод ”.
А за какво българинът е толкоз уверен в това? Ами доста просто! Крадецът постоянно, постоянно, братя и благи сестрици, вика: Дръжте крадеца!
Аз не мисля, че би имало България, в случай че нямаше „ втори метод ”. Тук – и децата знаят – няма метод да си жив, в случай че не си жив „ по втория метод ”. С връзчици. В прорез или в обход на регламента. Заобикаляйки разпоредбите. Да, братчета и сестрици. И тая мис България – сходно на всички нас – е жива и е станала мис България естествено, точно и единствено по втория метод! Ние сме уверени в това! Знаейки ние по какъв начин сме живи и по какъв начин съществуваме – првим една несъзнателна, спонтанна екстраполация – и си споделяме – та тя и мис България – същата работа! По втория метод!
Но всеки обособен българин, чувайки че и за него се споделя, че е жив с помощта на „ втория метод ” незабавно ще възроптае! Аз ли?! Аз – не! Другите може и да са по този начин, само че аз – не!
Тогава дано кажа по този начин: Аз, аз, писателят Калин Т. – за себе си приказвам! Аз съм жив и съм публицист и съм всичко, което съм точно по втория метод! Като млад отидох да ставам доктор. Но нямаше по какъв начин да схвана къде има свободни работни места. Защото да се научи това беше въпрос на „ втори метод ”. Не се афишират току по този начин работни места! Конкурси, както ни е известно, се афишират, с цел да се легитимира избирането на „ нашето момче/момиче ”. Но аз не бях ничие момче/ момиче. И въпреки всичко – по втория метод – от една позната – разбрах, че в Курило има места за лекари. Дипломата ми беше 5.80. Мисля – висока даже за лесотехник, камо ли за лекар. Но когато отидох и подадох дипломата си на шефа – той я хвърли с гадност и сподели единствено: Абе ти по този начин ли ми идваш? От улицата? Не ми навирай тая тапия...а кажи – кой те праща? Тогава аз наивно споделих името на моята позната, която към този момент работеше там. Той изръмжа нещо.
След това строго и се скарал и я заплашил с уволняване, в случай че още един път издаде тайната, че има работни места - на някакъв обезсърчителен глупак, който „ никой не го праща ”.
Та по този начин. Българската убеденост, че всичко, всичко на тоя свят става единствено по втория метод!
Третият слой на феномена е следният: Защо откакто мнозина българи не считат момичето за почтено за купата, би трябвало да го наскърбяват толкоз злобно? Този слой ще нарека Българската Злоба - злобата към (според мнението на народа) неспаведливо издигналите се. Но не към механизмите на издигането им – а към самите тях. Прекалено комплицирано е, а мястото е прекомерно малко, с цел да разнищя тоя слой. Но ще кажа по този начин: Това момиче е определено от комисия. Комисията не е от един човек. Ако не рандомизирана и представителна извадка, то най-малко елементарна извадка на българския народ, е тая комисия. Казано на елементарен език – какъвто народът, такива и комисиите!
Ето другото име на тоя феномен: Народът избира непрестанно и демократично най-различни комисии, държавни управления, локални и централни управляващи. И постоянно те се оказват отвратителни! И нямат нищо общо с другояче съвършения и почтен и доблестен народ! Много забавно – по какъв начин по този начин се случи, че половината от хората се изредиха да бъдат избирани в някакви виновни органи или най-малко избирани за нещо – и постоянно се оказваха не-от-народа...оказваха се гадове и мръсници?! А народът, от който бяха избирани и из който произхождаха– си оставаше все чист и идеален! Как стана по този начин?
И още един слой на феномена МБ 2017. Анонимното ликвидиране. Като психиатър знам, че едно младо момиче може да бъде докарано до дълбока меланхолия и даже до самоубийство посредством груби обиди и рецензии на външния му тип. Много булимички и анорексички съм виждал – докарани до гибелта посредством грозни, непремерени забележки от сорта на „ Не се ли виждаш каква свиня си станала?! ” (при състояние, че момичето е да речем качило два кг!).
Естествено няма българин, който да каже в очите на някоя жена „ Как си станала мис България, като си с подобен нос? ”. Българинът по принцип в никакъв случай не наскърбява. Защото с цел да обидиш в очите се желае кураж. Но пък да наскърбява от анонимното укритие на фейсбук – това за него е парадайс! Българският парадайс на злобата се назовава Facebook!
Там българинът е прикрит и предпазен. А и щастливо безконтролен! Казва си мнението! А в случай че това мнение убие – споделя си: Че какво? – нали споделяме това, което мислим? В правото си сме да си кажем мнението!
И името, което ще дам на тоя слой от феномена е „ подлото стреляне по орли от гюме ”. Не върша шеговита алюзия с орловия нос на момичето – мис. Не. Орлите просто летят, дали са красиви или грозни не е значимо. Просто – издигнали са се. Но ние не желаеме да стреляме по тях намерено – тъй като не е разрешено. Социално недопустимо е (така споделят страхливците) да кажеш на някой в очите, че е противен. Но да го гръмнеш с обиди анонимно, измежду всеобщата стрелба против него – от тайното гюме на фейсбук – първа наслада е да нас, нали, благородни братя и сестри – българи?
И по този начин нататък. Не се обиждайте, а се оглеждайте по-често. И когато говорите за сламката в непознатия нос, вижте гредата в своя. Смятам, че всеки - в случай че носът му бъде разгласен за Нос на 2017 – ще бъде оплют. Но това не зависи от носа. А от склонността към храчене на наплюващите.
А във връзка с хубостта – тя от време на време е и хубостта да излезеш решително напред - с същинското си лице – и макар несъвършенствата си – да се изправиш и да вдигнеш гордо глава. И да се усмихваш.
Калин Т. за Офнюз
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ