Проф. Ивайло Дичев: Борисов си отива, но България без Борисов не стига, ще трябва още
Снимка: Булфото
Ясно е като бял ден: Борисов си отива. А след него България ще се нуждае от конституционно болшинство и стратегическо единение, с цел да реализира смяната. Това единение минава през две стъпки, написа проф. Ивайло Дичев, представен от " Дойче веле ".
Дали в този момент или през пролетта, Борисов си отива. Ако подаде блиц-оставка преди новите играчи да са се организирали, а Българска социалистическа партия – консолидирала, има късмет да остане първа мощ и да се подсигури против бъдещи, да кажем, неприятности. Ако се заинати, изкушен от вероятността да разпределя европейските спешни фондове, евентуално напълно ще изчезне под напора на растящото неодобрение.
Самият той наподобява изтощен и объркан; говореха, че желал да става президент, но това сега е напълно необикновено. Някои настояват, че силите, наричани КОЙ, го държат с всякакви компромати и ще го захвърлят, когато им стане преференциално. Може да е и противоположното – той да е по-силен от КОЙ и просто да се оправдава с тях.
Живковски популизъм
Прословутата непоклатимост на Борисовото ръководство се дължеше на умелия му популизъм - не теоретичен при Марин льо Пен, а на охранявания от него Тодор Живков. Този популизъм е ушит по размер на българската психика. Нищо не се довежда до край – нито комунизъм, нито правова държава; за промени повече се приказва, а в случай че извън нещо изискат – снишаваме се да мине бурята. За да крадат безнаказано горе, оставят се тези долу и те да отнесат по някоя тухла от градежа. А пък в случай че някой запротестира, тогава или му се дава нещо, или го удряш откъм гърба с опозоряващ запис, данъчна инспекция или даже арест. Народни хора в ръководството, простотии, които отблъскват интелигенцията, само че пък ги вършат близки на елементарния човек. Равносметката – абе, кретаме на опашката, но пък сме живи, можеше и по-лошо, нали по този начин!
Разбира се, сравнението с режима на Живков е единствено в стилистиката – господин Борисов надалеч не е деспот. И въпреки всичко по-възрастните евентуално помнят това чувство по време на соца, че няма опция, няма дисиденти, няма, няма... и внезапно всичко рухна. Имаш възприятието, че и през днешния ден тази работа се повтаря, въпреки в смален мащаб, уповавам се.
Въпросът е може ли след предстоящото рухване на това болшинство да се появи съдбоносен политически индивид, който да поведе страната нанякъде?
Пейзажът наподобява извънредно фрагментиран. Българска социалистическа партия надали ще се пребори с Нинова до изборите, Цветанов още не е записал партия, а Манолова дава спорни сигнали. Десните, които се оказаха отпред на митинга против властта, започнаха все по-настойчиво да се разграничават от естествените си съдружници на площада: взеха още веднъж да се борят против комунистите и за лустрация; непрестанно някой напомня каква била майката на Христо Иванов или пък бащата на Минеков, какво бил казал Радев за Русия или Манолова за Орешарски. Откъм г-н Трифонов пък лъха едно пренебрежително равнодушие към ставащото: той е срещу партиите въобще, желае да опустоши системата, да рестартира и, несъмнено, не му се занимава с такива дреболии като срутване на държавно управление и нови избори. Връщат му го с интелигентско пренебрежение и музикални асоциации.
Ще би трябвало конституционно болшинство
Политически обединявания по учебник ще са сложна работа; сигурно ръководещите ще се задържат, в случай че съумеят да насъскват едните против другите – политолозите към този момент старателно се хванаха с теоретичната страна на задачата. Но хората не стачкуват за политики, а против дадената на късо страна. Ако някой реши да сплотява гражданската сила, би трябвало да се цели по-високо – в конституционни промени, надзор над прокуратурата, директна народна власт, смяна на изборната система, отзоваване на депутати, такива тематики. Проблемът е, че толкоз дълбоки промени са сложна работа и допускат експертни изследвания, полемики, вземане предвид с едно или друго. В миг на цивилен протест конституция не се измисля, това е ясно; таман противоположното, сходни хрумвания рискуват да заметат проблемите и да оказват помощ на властта да се избави.
От друга страна слагането на една по-висока цел би могло да сплоти разнородните сили към надпартийна платформа, която да вкара в един предстоящ парламент конституционно болшинство: то ще може да подмени Висшия правосъден съвет, да приготви привикване на Велико национално заседание, което пък към този момент умерено да свърши експертната работа. С други думи тематиката за огромната смяна може да стане тактиката за надпартийното обединяване, а не отклонение на вниманието от непосредствената тактическа цел, която са оставките.
Две стъпки до триумфа
Такова стратегическо единение – в случай че не на нацията, то на тези двете трети от нея, които през днешния ден скандират по улиците – минава през две стъпки. Първата наподобява премината: преодолян е оня боязън от времето на комунизма, който се завърна у нас: страхът да бъдеш уволнен от работодател-дерибей, да бъдеш задържан от прокуратурата, да ти откраднат бизнеса, да те опозори гнусната пропагандна машина, та даже - да те пребият служители на реда на улицата. Стотици хиляди към този момент не ги е боязън.
Но има и втора: жителят би трябвало да е задоволително убеден в политическата си еднаквост, с цел да взаимодейства умерено с тези от другата страна, без да се бои, че ще го заразят и ще се обърне. Десните – да не гонят ритуално призрака на комунизма, който от дълго време към този момент не броди на никое място по света. Левите – да не се усещат длъжни да ядосват съгражданите си с обичаната Русия. Националистите – да не си измислят врагове, с цел да бъдат герои. Младите, софиянците, анархистите... Пък кой знае, може би след тези мъчителни 30 години сме към този момент задоволително устойчиви и ще се окажем на висотата на рецесията?
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Ясно е като бял ден: Борисов си отива. А след него България ще се нуждае от конституционно болшинство и стратегическо единение, с цел да реализира смяната. Това единение минава през две стъпки, написа проф. Ивайло Дичев, представен от " Дойче веле ".
Дали в този момент или през пролетта, Борисов си отива. Ако подаде блиц-оставка преди новите играчи да са се организирали, а Българска социалистическа партия – консолидирала, има късмет да остане първа мощ и да се подсигури против бъдещи, да кажем, неприятности. Ако се заинати, изкушен от вероятността да разпределя европейските спешни фондове, евентуално напълно ще изчезне под напора на растящото неодобрение.
Самият той наподобява изтощен и объркан; говореха, че желал да става президент, но това сега е напълно необикновено. Някои настояват, че силите, наричани КОЙ, го държат с всякакви компромати и ще го захвърлят, когато им стане преференциално. Може да е и противоположното – той да е по-силен от КОЙ и просто да се оправдава с тях.
Живковски популизъм
Прословутата непоклатимост на Борисовото ръководство се дължеше на умелия му популизъм - не теоретичен при Марин льо Пен, а на охранявания от него Тодор Живков. Този популизъм е ушит по размер на българската психика. Нищо не се довежда до край – нито комунизъм, нито правова държава; за промени повече се приказва, а в случай че извън нещо изискат – снишаваме се да мине бурята. За да крадат безнаказано горе, оставят се тези долу и те да отнесат по някоя тухла от градежа. А пък в случай че някой запротестира, тогава или му се дава нещо, или го удряш откъм гърба с опозоряващ запис, данъчна инспекция или даже арест. Народни хора в ръководството, простотии, които отблъскват интелигенцията, само че пък ги вършат близки на елементарния човек. Равносметката – абе, кретаме на опашката, но пък сме живи, можеше и по-лошо, нали по този начин!
Разбира се, сравнението с режима на Живков е единствено в стилистиката – господин Борисов надалеч не е деспот. И въпреки всичко по-възрастните евентуално помнят това чувство по време на соца, че няма опция, няма дисиденти, няма, няма... и внезапно всичко рухна. Имаш възприятието, че и през днешния ден тази работа се повтаря, въпреки в смален мащаб, уповавам се.
Въпросът е може ли след предстоящото рухване на това болшинство да се появи съдбоносен политически индивид, който да поведе страната нанякъде?
Пейзажът наподобява извънредно фрагментиран. Българска социалистическа партия надали ще се пребори с Нинова до изборите, Цветанов още не е записал партия, а Манолова дава спорни сигнали. Десните, които се оказаха отпред на митинга против властта, започнаха все по-настойчиво да се разграничават от естествените си съдружници на площада: взеха още веднъж да се борят против комунистите и за лустрация; непрестанно някой напомня каква била майката на Христо Иванов или пък бащата на Минеков, какво бил казал Радев за Русия или Манолова за Орешарски. Откъм г-н Трифонов пък лъха едно пренебрежително равнодушие към ставащото: той е срещу партиите въобще, желае да опустоши системата, да рестартира и, несъмнено, не му се занимава с такива дреболии като срутване на държавно управление и нови избори. Връщат му го с интелигентско пренебрежение и музикални асоциации.
Ще би трябвало конституционно болшинство
Политически обединявания по учебник ще са сложна работа; сигурно ръководещите ще се задържат, в случай че съумеят да насъскват едните против другите – политолозите към този момент старателно се хванаха с теоретичната страна на задачата. Но хората не стачкуват за политики, а против дадената на късо страна. Ако някой реши да сплотява гражданската сила, би трябвало да се цели по-високо – в конституционни промени, надзор над прокуратурата, директна народна власт, смяна на изборната система, отзоваване на депутати, такива тематики. Проблемът е, че толкоз дълбоки промени са сложна работа и допускат експертни изследвания, полемики, вземане предвид с едно или друго. В миг на цивилен протест конституция не се измисля, това е ясно; таман противоположното, сходни хрумвания рискуват да заметат проблемите и да оказват помощ на властта да се избави.
От друга страна слагането на една по-висока цел би могло да сплоти разнородните сили към надпартийна платформа, която да вкара в един предстоящ парламент конституционно болшинство: то ще може да подмени Висшия правосъден съвет, да приготви привикване на Велико национално заседание, което пък към този момент умерено да свърши експертната работа. С други думи тематиката за огромната смяна може да стане тактиката за надпартийното обединяване, а не отклонение на вниманието от непосредствената тактическа цел, която са оставките.
Две стъпки до триумфа
Такова стратегическо единение – в случай че не на нацията, то на тези двете трети от нея, които през днешния ден скандират по улиците – минава през две стъпки. Първата наподобява премината: преодолян е оня боязън от времето на комунизма, който се завърна у нас: страхът да бъдеш уволнен от работодател-дерибей, да бъдеш задържан от прокуратурата, да ти откраднат бизнеса, да те опозори гнусната пропагандна машина, та даже - да те пребият служители на реда на улицата. Стотици хиляди към този момент не ги е боязън.
Но има и втора: жителят би трябвало да е задоволително убеден в политическата си еднаквост, с цел да взаимодейства умерено с тези от другата страна, без да се бои, че ще го заразят и ще се обърне. Десните – да не гонят ритуално призрака на комунизма, който от дълго време към този момент не броди на никое място по света. Левите – да не се усещат длъжни да ядосват съгражданите си с обичаната Русия. Националистите – да не си измислят врагове, с цел да бъдат герои. Младите, софиянците, анархистите... Пък кой знае, може би след тези мъчителни 30 години сме към този момент задоволително устойчиви и ще се окажем на висотата на рецесията?
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html.
Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР изявления в уеб страницата Petel.bg
" Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и безмълвни могат да бъдат водени като овце на кръвопролитие . " Джордж Вашингтон
Призоваваме властта да не основава ненужно напрежение и да не нарушава главните полезности, върху които се крепи Европейски Съюз.
Личните свободи, като ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са предпазени с Хартата на главните права на Европейски Съюз.
Неспазването на тези правила подкопава устоите и разяжда като недоброкачествен израстък ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.
Свободата на Словото е предпазена и обезпечена от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.
Призоваваме за съблюдаване на предписанията и ограниченията, само че посредством осъзнатост, а не посредством упорито всяване на суматоха и боязън.
Пазете възрастните и хронично болните хора.
Нечистоплътно и рисково е потреблението на страха на хората за трупане на политически рейтинг.
Информирайте се от достоверни източници!
Не вярвайте на организация "Една Жена Каза ". Търсете първоизточника извора на информацията в непознатите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в непознатите медии.
Те постоянно търсят сензации и драматизъм, тъй като, за разлика от множеството медии в България, се намират в действителна пазарна конкурентна среда и тематиката "Ковид 19 " им носи преимущество над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разсъдъка си, а не на страстите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически ползи или желае да ви осведоми въз основата на научни експертни данни и числа.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ