Рождественско послание от Варненски и Великопреславски митрополит Йоан
Снимка Булфото
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри – рожби на Варненска и Великопреславска епархия,
Няма по-прекрасна ария от ангелската. Съществуват три думи, които дават толкоз очакване, вяра и нестихваща наслада. Звученето на тези слова е блян по Бога, а отекването им във времето е крепостта на света. Думите са: популярност, мир, снизхождение!
Повече от две хиляди години изминаха, откогато се възвести Ангелското величаене в избавителната нощ, когато на земята Бог слязъл в плът. От това време до в този момент животът на човечеството се промени доста. Отидоха си доста велики и нерушими империи, промени се културата, развиха се нови обществени условия за живот, образът на Земята стана неразпознаваем. Само едно остана непроменяемо – свидетелството на Ангелите, които обърнаха нашия поглед към града Витлеем.
Небесните войнства се радват, че посредством въчовечаването на Сина Божи на земята се възцариха Божият мир, благосклонност и снизхождение. На земята слезе не Бог на отмъщението, а Бог на милосърдието, не арбитър, а Отец, не наказващ за прегрешението, а премахващ прегрешението и помилващ грешника. Според определението на един прочут светител на XVIII век: „ Ангелите в своята къса ария възгласили три значими догмата “. Първият догмат е „ популярност Богу “, вторият – „ на земята мир “, а третият – „ сред индивидите снизхождение “. Светите Ангели възнасят популярност на Бога, величаят Го, популяризират Го за Неговата безгранична обич към хората, тъй като Той „ отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Йоан 3:16). Ангелите в величаене свидетелстват и за тези велики премеждия, които понесе поради нас Сам нашият Господ Иисус Христос, с цел да не страдаме постоянно, а да получим безпределно благополучие. Законът на правдата изисква да се накаже нарушителят. Ако действаше единствено Правдата Божия, то ние бихме починали духовно. Никой, дори най-великите праведници не са могли да вземат върху себе си греховете на цялото човечество. Това извърши непринудено, по Своята безгранична обич Синът Божи, Спасителят.
В рождественската нощ Ангелите възпяха също „ на земята мир “. Понятието за мир е многообразно. Има външен мир – това е мирът сред родители и деца, сред мъж и жена, сред нашите ближни или сред цели страни – общо казано, всяко единодушие сред индивидите, приятелство, спокойно общуване. „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам “ (Йоан 14:27) – споделил Господ на учениците Си в навечерието на Своите премеждия. Съществува и различен мир, който също е оставен от нашия Спасител (Йоан 20:19). Това е вътрешният мир, мирът с Бога и със съвестта, очистена от всякаква греховна сквернота. Мирът Христов е там, където живее Сам Господ Иисус Христос, където работят Неговите свети заповеди. Липсва ли мир в душата, в фамилията и обществото, значи, господства не Христос, а прегрешението, затова живеем не по дух Христов, а по влечението на нашите пристрастености. Христовият мир би трябвало да се възприема и усвоява с религия във всесилната Божия помощ, съединена с молитва и действена религия, съчетана с обич, труд и героизъм. Така античната Църква възприемала мира, възвестен от Ангелите; по този начин Светата Църква го възприема и в наше време.
Прозвучаха и думите „ сред индивидите снизхождение “. Тези слова са заключението на ангелската ария. Небожителите популяризираха Господа за това, че Той със Своето идване в плът прояви извънредно снизхождение към индивидите: утвърди измежду тях богатствата воля, възроди ги в религиозно отношение, вдъхна в тях самоотвержена братска обич. „ Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари “ (Йоан 15:13). Спасителят Христос възвести на човечеството най-чистите и възвишени закони на нравствеността. Заедно с тези закони Той даде средства и сили за тяхното осъществяване (1 Петр. 1:3). Благодарение на това всеки набожен в Господа може да се очисти от греховете и да се прероди; може да победи всяка пристрастеност и да прави доста добродетели. Когато богатствата Божия воля се популяризира и утвърди измежду хората, когато сърдечното разположение на индивидите е ориентирано към извършване делата на любовта и когато от всички нас се осмисли, че същинското благосъстояние и полезност в живота се състоят в непрекъснатото осъществяване на положително, тогава всички ще усетим същинския мир, същинското благополучие и това ще спомогне да предвкусим безконечното благополучие и безконечния живот.
Обични в Господа братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Подобно на Ангелите и ние сме длъжни да славим Бога. За всеки от нас е нужно постоянно да посещава храма Божи и с страхопочитание да внимава във всичко това, което се прави в него. В нашите домове също следва да се молим постоянно, в това молитвено дело никой няма да ни попречи. Кой ще ни забрани да стартираме и да приключим деня с молитва? Нека нашето сядане и ставане да бъде с молитва. Нека да призоваваме името Божие при започване на всяка значима работа и като популяризираме Спасителя със своите уста, ние сме длъжни да Го популяризираме и с живота си. Да устроим живота си по този начин, че той да подхожда на нашето високо звание „ православен християнин “. Нека изгоним от сърцата си всичко неприятно и да приемем добродетелите. Гордият дано възлюби смирението и кротостта, раздразнителният – търпението и миролюбието, безгрижният дано възлюби грижата за спасението на душата си. Само в този случай явените на човечеството благодеяния от въплътилия се на земята Син Божи ще послужат за наше избавление.
Да даде Бог мир в настъпващото Новолетие, с цел да могат индивидите да придобият вътрешния мир и да се обхванат от възприятието на братската обич. Украсата на нашия живот дано бъде богатствата воля, с цел да можем с едни уста и едно сърце да повтаряме ангелската ария: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение! “ (Лука 2:14).
Амин!
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри – рожби на Варненска и Великопреславска епархия,
Няма по-прекрасна ария от ангелската. Съществуват три думи, които дават толкоз очакване, вяра и нестихваща наслада. Звученето на тези слова е блян по Бога, а отекването им във времето е крепостта на света. Думите са: популярност, мир, снизхождение!
Повече от две хиляди години изминаха, откогато се възвести Ангелското величаене в избавителната нощ, когато на земята Бог слязъл в плът. От това време до в този момент животът на човечеството се промени доста. Отидоха си доста велики и нерушими империи, промени се културата, развиха се нови обществени условия за живот, образът на Земята стана неразпознаваем. Само едно остана непроменяемо – свидетелството на Ангелите, които обърнаха нашия поглед към града Витлеем.
Небесните войнства се радват, че посредством въчовечаването на Сина Божи на земята се възцариха Божият мир, благосклонност и снизхождение. На земята слезе не Бог на отмъщението, а Бог на милосърдието, не арбитър, а Отец, не наказващ за прегрешението, а премахващ прегрешението и помилващ грешника. Според определението на един прочут светител на XVIII век: „ Ангелите в своята къса ария възгласили три значими догмата “. Първият догмат е „ популярност Богу “, вторият – „ на земята мир “, а третият – „ сред индивидите снизхождение “. Светите Ангели възнасят популярност на Бога, величаят Го, популяризират Го за Неговата безгранична обич към хората, тъй като Той „ отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който има вяра в Него, да не погине, а да има живот безконечен “ (Йоан 3:16). Ангелите в величаене свидетелстват и за тези велики премеждия, които понесе поради нас Сам нашият Господ Иисус Христос, с цел да не страдаме постоянно, а да получим безпределно благополучие. Законът на правдата изисква да се накаже нарушителят. Ако действаше единствено Правдата Божия, то ние бихме починали духовно. Никой, дори най-великите праведници не са могли да вземат върху себе си греховете на цялото човечество. Това извърши непринудено, по Своята безгранична обич Синът Божи, Спасителят.
В рождественската нощ Ангелите възпяха също „ на земята мир “. Понятието за мир е многообразно. Има външен мир – това е мирът сред родители и деца, сред мъж и жена, сред нашите ближни или сред цели страни – общо казано, всяко единодушие сред индивидите, приятелство, спокойно общуване. „ Мир ви оставям; Моя мир ви давам “ (Йоан 14:27) – споделил Господ на учениците Си в навечерието на Своите премеждия. Съществува и различен мир, който също е оставен от нашия Спасител (Йоан 20:19). Това е вътрешният мир, мирът с Бога и със съвестта, очистена от всякаква греховна сквернота. Мирът Христов е там, където живее Сам Господ Иисус Христос, където работят Неговите свети заповеди. Липсва ли мир в душата, в фамилията и обществото, значи, господства не Христос, а прегрешението, затова живеем не по дух Христов, а по влечението на нашите пристрастености. Христовият мир би трябвало да се възприема и усвоява с религия във всесилната Божия помощ, съединена с молитва и действена религия, съчетана с обич, труд и героизъм. Така античната Църква възприемала мира, възвестен от Ангелите; по този начин Светата Църква го възприема и в наше време.
Прозвучаха и думите „ сред индивидите снизхождение “. Тези слова са заключението на ангелската ария. Небожителите популяризираха Господа за това, че Той със Своето идване в плът прояви извънредно снизхождение към индивидите: утвърди измежду тях богатствата воля, възроди ги в религиозно отношение, вдъхна в тях самоотвержена братска обич. „ Никой няма обич по-голяма от тая, да постави душата си за своите другари “ (Йоан 15:13). Спасителят Христос възвести на човечеството най-чистите и възвишени закони на нравствеността. Заедно с тези закони Той даде средства и сили за тяхното осъществяване (1 Петр. 1:3). Благодарение на това всеки набожен в Господа може да се очисти от греховете и да се прероди; може да победи всяка пристрастеност и да прави доста добродетели. Когато богатствата Божия воля се популяризира и утвърди измежду хората, когато сърдечното разположение на индивидите е ориентирано към извършване делата на любовта и когато от всички нас се осмисли, че същинското благосъстояние и полезност в живота се състоят в непрекъснатото осъществяване на положително, тогава всички ще усетим същинския мир, същинското благополучие и това ще спомогне да предвкусим безконечното благополучие и безконечния живот.
Обични в Господа братя и сестри, рожби на Варненската и Великопреславска епархия,
Подобно на Ангелите и ние сме длъжни да славим Бога. За всеки от нас е нужно постоянно да посещава храма Божи и с страхопочитание да внимава във всичко това, което се прави в него. В нашите домове също следва да се молим постоянно, в това молитвено дело никой няма да ни попречи. Кой ще ни забрани да стартираме и да приключим деня с молитва? Нека нашето сядане и ставане да бъде с молитва. Нека да призоваваме името Божие при започване на всяка значима работа и като популяризираме Спасителя със своите уста, ние сме длъжни да Го популяризираме и с живота си. Да устроим живота си по този начин, че той да подхожда на нашето високо звание „ православен християнин “. Нека изгоним от сърцата си всичко неприятно и да приемем добродетелите. Гордият дано възлюби смирението и кротостта, раздразнителният – търпението и миролюбието, безгрижният дано възлюби грижата за спасението на душата си. Само в този случай явените на човечеството благодеяния от въплътилия се на земята Син Божи ще послужат за наше избавление.
Да даде Бог мир в настъпващото Новолетие, с цел да могат индивидите да придобият вътрешния мир и да се обхванат от възприятието на братската обич. Украсата на нашия живот дано бъде богатствата воля, с цел да можем с едни уста и едно сърце да повтаряме ангелската ария: „ Слава във висините Богу, и на земята мир, сред индивидите снизхождение! “ (Лука 2:14).
Амин!
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ