Външият дълг на България е скочил с 4 милиарда евро за една година
Снимка: Булфото
Външият дълг на България е скочил с 4 милиарда евро за една година. Това сочат данните на Българска национална банка, написа News.bg.
Облигациите за общо 2.5 милиарда евро, които държавното управление пласира на интернационалните пазари в средата на септември, предстоящо оказаха значително въздействие както на държавния дълг, по този начин и на Брутния външен дълг на България, в който влизат и отговорностите на частния бранш към чужбина. В края на септември 2020-а е 37 903 млн. евро (66.8% от БВП2), което е с 2724.8 млн. евро (7.7%) повече спрямо края на 2019 година (35 178.2 млн. евро, 57.4% от БВП).
Отчетеното нарастване е резултат от повишаването на брутните външни отговорности на страната с 2.09 милиарда евро и на вътрешнофирмения дълг на български компании към техните задгранични притежатели с 1.19 милиарда евро. В същото време има известна отплата от страна на банките, чиито външни отговорности понижават с 366.2 млн. лв. и по линия на отговорностите на компаниите към външни кредитори, които не са техни притежатели - със 195.3 млн. лв..
Прави усещане, че данните на Българска народна банка за външния държавен дълг се разграничават и то значително от тези на Министерството на финансите. Българска народна банка регистрира външен държавен дълг от близо 7.52 милиарда евро, до момента в който в статистиката на финансовото ведомство той е към 23.19 милиарда лв. или близо 11.86 милиарда евро. В това няма нищо извънредно, защото Българска народна банка води като външен единствено дълга, който се държи от задгранични кредитори, до момента в който Министерството на финансите води за външен целия дълг, пласиран на интернационалните пазари. Една немалка част от него обаче е владеене на български финансови институции - банки, пенсионни фондове и застрахователни компании, и тъкмо тази част Българска народна банка не регистрира като външен дълг. Така да вземем за пример регистрирани в България финансови институции имат издадени от страната на интернационалните пазари облигации за общо над 4 милиарда евро - като по-голямата част от тях са облигации, пласирани от държавните управления на Борисов в интервала 2015-2016 година.
Когато приказваме за дълга, размерът е значим, само че от доста по-голямо значение е размерът на заплащанията за неговото обслужване. Според статистиката на Българска народна банка за деветте месеца на 2020 - българската стопанска система включително и страната е платила на външни кредитори 4.57 милиарда евро (8.7% от БВП). Специално страната е платила по държавния си дълг (вътрешен и външен) към 970 млн. евро, от които близо 700 млн. евро по главници.
Доколкото външните отговорности на страната образуват 79.5% от целия й дълг, а погашенията по главници - 71.5% от всички заплащания по обслужването, е добре да се види какви погашения предстоят по облигационните външни отговорности на държавното управление през идващите няколко години. Това ще даде визия за упования напън върху другояче мощната сега фискална позиция на страната. Данните, оповестени от Министерството на финансите демонстрират, че огромните заплащания стартират след година и половина. През март 2022-а би трябвало да погасим облигации за 1.25 милиарда евро, през 2023-а - за 1.144 милиарда евро, а през 2024-а - за 1.49 милиарда евро. С тези заплащания и при планувани, съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, дефицити в хазната за 2022-а и 2023-а от приблизително 1.25 милиарда евро излиза, че страната ни през тези години ще би трябвало да емитира нов дълг от порядъка на към 5 милиарда евро. И то в случай, че дефицитите не са по-високи от заложените в прогнозата.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Външият дълг на България е скочил с 4 милиарда евро за една година. Това сочат данните на Българска национална банка, написа News.bg.
Облигациите за общо 2.5 милиарда евро, които държавното управление пласира на интернационалните пазари в средата на септември, предстоящо оказаха значително въздействие както на държавния дълг, по този начин и на Брутния външен дълг на България, в който влизат и отговорностите на частния бранш към чужбина. В края на септември 2020-а е 37 903 млн. евро (66.8% от БВП2), което е с 2724.8 млн. евро (7.7%) повече спрямо края на 2019 година (35 178.2 млн. евро, 57.4% от БВП).
Отчетеното нарастване е резултат от повишаването на брутните външни отговорности на страната с 2.09 милиарда евро и на вътрешнофирмения дълг на български компании към техните задгранични притежатели с 1.19 милиарда евро. В същото време има известна отплата от страна на банките, чиито външни отговорности понижават с 366.2 млн. лв. и по линия на отговорностите на компаниите към външни кредитори, които не са техни притежатели - със 195.3 млн. лв..
Прави усещане, че данните на Българска народна банка за външния държавен дълг се разграничават и то значително от тези на Министерството на финансите. Българска народна банка регистрира външен държавен дълг от близо 7.52 милиарда евро, до момента в който в статистиката на финансовото ведомство той е към 23.19 милиарда лв. или близо 11.86 милиарда евро. В това няма нищо извънредно, защото Българска народна банка води като външен единствено дълга, който се държи от задгранични кредитори, до момента в който Министерството на финансите води за външен целия дълг, пласиран на интернационалните пазари. Една немалка част от него обаче е владеене на български финансови институции - банки, пенсионни фондове и застрахователни компании, и тъкмо тази част Българска народна банка не регистрира като външен дълг. Така да вземем за пример регистрирани в България финансови институции имат издадени от страната на интернационалните пазари облигации за общо над 4 милиарда евро - като по-голямата част от тях са облигации, пласирани от държавните управления на Борисов в интервала 2015-2016 година.
Когато приказваме за дълга, размерът е значим, само че от доста по-голямо значение е размерът на заплащанията за неговото обслужване. Според статистиката на Българска народна банка за деветте месеца на 2020 - българската стопанска система включително и страната е платила на външни кредитори 4.57 милиарда евро (8.7% от БВП). Специално страната е платила по държавния си дълг (вътрешен и външен) към 970 млн. евро, от които близо 700 млн. евро по главници.
Доколкото външните отговорности на страната образуват 79.5% от целия й дълг, а погашенията по главници - 71.5% от всички заплащания по обслужването, е добре да се види какви погашения предстоят по облигационните външни отговорности на държавното управление през идващите няколко години. Това ще даде визия за упования напън върху другояче мощната сега фискална позиция на страната. Данните, оповестени от Министерството на финансите демонстрират, че огромните заплащания стартират след година и половина. През март 2022-а би трябвало да погасим облигации за 1.25 милиарда евро, през 2023-а - за 1.144 милиарда евро, а през 2024-а - за 1.49 милиарда евро. С тези заплащания и при планувани, съгласно Средносрочната бюджетна прогноза, дефицити в хазната за 2022-а и 2023-а от приблизително 1.25 милиарда евро излиза, че страната ни през тези години ще би трябвало да емитира нов дълг от порядъка на към 5 милиарда евро. И то в случай, че дефицитите не са по-високи от заложените в прогнозата.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ