Обезлюдена българска земя: Преди магазин, сега – некролози
Снимка Булфото
Това с празните къщи си е същинска национална злополука ", се споделя в репортаж на " Дойчландфунк " от България, оповестен онлайн под заглавие " Обезлюдената земя ", съобщи dnes.bg.
В началото създателят Клаус Мартин Хьофер обобщава: " След края на комунизма младите генерации в България напущат провинцията. Тегли ги към града или към чужбина. Селата западат, популацията застарява. Но ниските цени на недвижимите парцели притеглят купувачи ".
В обширния репортаж с доста доброжелателност се споделя за всекидневието в село Бракница, покрай Попово, пише Дойче веле. Авторът ни среща с неколцина тамошни пенсионери, в това число с някогашния боен Петър Иванов. Той си вари ракия, отглежда зеленчуци и картофи, даже раздава или разменя част от продукцията си. Дъщеря му живее в Италия, където към този момент си е купила жилище, така че надали в миналото ще се засели в Бракница.
Георги Георгиев е наместник на управата в Попово, нещо като кмет на селото. Пред репортера той споделя: " Навремето в Бракница живееха 800 души в 150 къщи. Имаше две заводи, където хората работеха. След комунизма множеството отпътуваха. Сега задачата на кмета е да се погрижи селото да не почине напълно.(…) Повечето са остарели хора тук. Имат потребност от вода, ток, медикаменти и превоз до болничното заведение, когато се наложи. Пътищата би трябвало да се поддържат. Три пъти седмично ни карат хранителни артикули и медикаменти - каквото сме си поръчали ".
Селото обезлюдяло, само че интернет работи
В центъра на селото репортерът открива следи от тогавашните по-добри години: поща, автобусна спирка, магазин. Но всичко това е минало, в този момент край автобусната спирка висят единствено некролози. Хората измират, а къщите опустяват, установи създателят и дава думата на германеца Бен, който се е заселил в Бракница дружно със брачната половинка и с 12-годишния си наследник.
Бен му споделя, че пристигнали в Бракница, тъй като можели да си купят на ниска цена къща с огромен имот. Обичали животните, гледали кози, кучета и котки. Жена му Лена говорела съветски, а с този език в едно българско село човек се оправял по-добре, в сравнение с с немски или британски.
" В Бракница двамата не престават да работят за немски компании, пишат бюлетини, чертаят графики и оформят интернет уеб сайтове. Инфраструктурата в селото може да се е разпаднала, само че интернетът действа ", написа създателят.
По-нататък в обширния репортаж на " Дойчландфунк " става дума и за други чужденци, заселили се в покрайнината, в това число и англичани, за празнуването на Великден, за опустялата селска църква. Георги Георгиев и други негови съселяни се надяват някой ден Бракница още веднъж да се съживи.
Георгиев споделя: " Това с празните къщи – това си е национална злополука. И въпреки всичко: тук имаме вода, имаме ток, хората могат да се върнат. Младите обаче не се връщат. Дано пък да дойдат хора от прилежащи страни – от Молдавия, от Русия. Те политиците го обмислят, само че такава вероятност още няма. Моята фантазия е да дойдат повече младежи. Нека Европейски Съюз да се погрижи ".
Преселниците от Запад са " добре пристигнали "
Жена му обаче счита, че тези очаквания са утопични, твърди създателят. Според него и множеството възрастни хора в селото към този момент са отписали всевъзможни очаквания и одобряват Бракница такава, каквато е. В умозаключение репортерът изяснява:
" С нормално оскъдните си пенсии те почти се оправят. Другаде несъмнено щеше да им е много по-трудно с тези малко пари. Ето за какво хората са принудени да преглъщат неприятната инфраструктура и другите други неудобства. Кметът Георгиев счита за нещо положително обстоятелството, че в последно време тук се заселват чужденци от Германия и от Англия: „ Те получават повече пари от хората тук, за тях тукашните къщи са евтини. Всички чужденци, които пристигнаха тук, са свестни хора, без значение дали са германци или англичани. Стига да поддържат всичко както би трябвало, нещата са наред, без значение от коя страна идват ".
А локалните хора ги посрещат с гостолюбие – като нови съседи. (…) Макар че изключително през зимата в Бракница не е толкоз уютно. И човек би трябвало да демонстрира повече креативна мисъл – като някогашният боен Иванов, който споделя: " Имам задоволително дърва, имам и ракия – животът е прекрасен ".
Това с празните къщи си е същинска национална злополука ", се споделя в репортаж на " Дойчландфунк " от България, оповестен онлайн под заглавие " Обезлюдената земя ", съобщи dnes.bg.
В началото създателят Клаус Мартин Хьофер обобщава: " След края на комунизма младите генерации в България напущат провинцията. Тегли ги към града или към чужбина. Селата западат, популацията застарява. Но ниските цени на недвижимите парцели притеглят купувачи ".
В обширния репортаж с доста доброжелателност се споделя за всекидневието в село Бракница, покрай Попово, пише Дойче веле. Авторът ни среща с неколцина тамошни пенсионери, в това число с някогашния боен Петър Иванов. Той си вари ракия, отглежда зеленчуци и картофи, даже раздава или разменя част от продукцията си. Дъщеря му живее в Италия, където към този момент си е купила жилище, така че надали в миналото ще се засели в Бракница.
Георги Георгиев е наместник на управата в Попово, нещо като кмет на селото. Пред репортера той споделя: " Навремето в Бракница живееха 800 души в 150 къщи. Имаше две заводи, където хората работеха. След комунизма множеството отпътуваха. Сега задачата на кмета е да се погрижи селото да не почине напълно.(…) Повечето са остарели хора тук. Имат потребност от вода, ток, медикаменти и превоз до болничното заведение, когато се наложи. Пътищата би трябвало да се поддържат. Три пъти седмично ни карат хранителни артикули и медикаменти - каквото сме си поръчали ".
Селото обезлюдяло, само че интернет работи
В центъра на селото репортерът открива следи от тогавашните по-добри години: поща, автобусна спирка, магазин. Но всичко това е минало, в този момент край автобусната спирка висят единствено некролози. Хората измират, а къщите опустяват, установи създателят и дава думата на германеца Бен, който се е заселил в Бракница дружно със брачната половинка и с 12-годишния си наследник.
Бен му споделя, че пристигнали в Бракница, тъй като можели да си купят на ниска цена къща с огромен имот. Обичали животните, гледали кози, кучета и котки. Жена му Лена говорела съветски, а с този език в едно българско село човек се оправял по-добре, в сравнение с с немски или британски.
" В Бракница двамата не престават да работят за немски компании, пишат бюлетини, чертаят графики и оформят интернет уеб сайтове. Инфраструктурата в селото може да се е разпаднала, само че интернетът действа ", написа създателят.
По-нататък в обширния репортаж на " Дойчландфунк " става дума и за други чужденци, заселили се в покрайнината, в това число и англичани, за празнуването на Великден, за опустялата селска църква. Георги Георгиев и други негови съселяни се надяват някой ден Бракница още веднъж да се съживи.
Георгиев споделя: " Това с празните къщи – това си е национална злополука. И въпреки всичко: тук имаме вода, имаме ток, хората могат да се върнат. Младите обаче не се връщат. Дано пък да дойдат хора от прилежащи страни – от Молдавия, от Русия. Те политиците го обмислят, само че такава вероятност още няма. Моята фантазия е да дойдат повече младежи. Нека Европейски Съюз да се погрижи ".
Преселниците от Запад са " добре пристигнали "
Жена му обаче счита, че тези очаквания са утопични, твърди създателят. Според него и множеството възрастни хора в селото към този момент са отписали всевъзможни очаквания и одобряват Бракница такава, каквато е. В умозаключение репортерът изяснява:
" С нормално оскъдните си пенсии те почти се оправят. Другаде несъмнено щеше да им е много по-трудно с тези малко пари. Ето за какво хората са принудени да преглъщат неприятната инфраструктура и другите други неудобства. Кметът Георгиев счита за нещо положително обстоятелството, че в последно време тук се заселват чужденци от Германия и от Англия: „ Те получават повече пари от хората тук, за тях тукашните къщи са евтини. Всички чужденци, които пристигнаха тук, са свестни хора, без значение дали са германци или англичани. Стига да поддържат всичко както би трябвало, нещата са наред, без значение от коя страна идват ".
А локалните хора ги посрещат с гостолюбие – като нови съседи. (…) Макар че изключително през зимата в Бракница не е толкоз уютно. И човек би трябвало да демонстрира повече креативна мисъл – като някогашният боен Иванов, който споделя: " Имам задоволително дърва, имам и ракия – животът е прекрасен ".
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ