Българка се жалва: Почувствах се унижена на летище София
снимка: Булфото
Самата тя се жалва от отношението към нея. Ето какво се е случило съгласно нашата съгражданка:
Вместо да премине безпроблемно през инспекцията на летище София и да отпътува към Холандия с най-хубави усеща, Елица Йорданова остава с мъка и чувство за оскърбление. Жената се връща в Амстердам, където живее дружно с двете си деца. Подготвила се е с всички нужни документи, а пред летището е чака и нейния брачен партньор, при положение, че нещо не е както би трябвало. Още при срещата с граничната полицайка, обаче нещата потеглят в напълно друга посока.
Служителката поискала български документи на пасажерите, които нямат такива, защото имат нидерландско поданство. Това очевидно подразнило граничната полицайка, която почнала да подмята обидни реплики. Цялата тази история дотам възмутила Елица, че тя е решила да си потърси правата. Междувременно разказът и провокира вълна от съпричастност, като друго българки споделят, че са имали сходни прекарвания поради непознатото си поданство.
Ето и цялата история на Елица, която trafficnews.bg публикува без редакторска интервенция:
Това е Галина Нацкова.
Нацкова работи като граничен служител на реда на Летище София Терминал 2
Днес сутринта, запътили се с бодра стъпка към нейното гише за паспортна инспекция, на път за Амстердам, след една страхотна почивка, празници споделени с другари, сняг, слънце и зареждащи страсти в родината, даже и не предполагахме какво ще ни се наложи да преживеем в идващия половин час.
Подготвени сме за пътуването, съгласно всички условия сега. Всички документи са на разположение, подписани подпечатани и издадени в точния момент.
Декларации от таткото, че мога да пътувам с децата, PCR проби, паспорти и така нататък
Все отново не пътуваме за първи път.
На гишето на паспортна инспекция ни посреща отегчената физиономия на Галина Нацкова, която внезапно подминава моето ведро “Добро утро ” и се концентрира върху холандските паспорти, които ѝ депозирам и декларацията от таткото, с прикачено към нея копие от паспорта му.
“Няма проблем ”, мисля си аз, въпреки всичко това ѝ е работата.
Усмивката ми помръква секунда по-късно, когато слушам иззад гишето: “Офф, дайте ми български документи. ”
Свикнала съм, споделям, че нямаме такива и общоприетоо запитвам дали всичко е наред с тези, с които другояче пътуваме безпроблемно из целия свят.
“Как по този начин нямате?! ”, репликира ме Нацкова и незабавно по-късно прибавя: “А тези заявления не ми правят никаква работа! ”, гледайки ме снизходително отдолу под фино изрисуваните си вежди.
“Как по този начин не правят работа? Аз пътувам от години с децата и квалифицираните документи постоянно са били задоволителни за митническите управляващи в съответната страна. ”, давам отговор неразбиращо аз.
Нацкова упорства, “Тези не стават, можете умерено да ги изхвърлите в коша за отпадък. Ако нямате нотариално удостоверен документ, значи нищо нямате. ”, показва забележителни знания по тематиката госпожата.
Усещам по какъв начин дланите ми стартират да лепнат и се укротявам мислено единствено от мисълта, че таткото ни чака пред летището, за всеки случай, до момента в който минем инспекцията. Ако пожелаят, могат да се свържат с него и той персонално да удостовери, че просто се прибираме с децата у дома и че не ги похищавам, с цел да скатаят от онлайн образованието, което ги чака от на следващия ден.
След като въпросът за декларациите явно не даде задоволително материал за заяждане, тя се концентрира върху персоналните ни документи.
“Такаааа, значи нямате български документи? ”
Потвърждавам още веднъж, само че тонът и погледът на госпожата не предвещават нищо хубаво.
“Имате ли българско поданство? ” Обяснявам, че откакто нямаме документи, нямаме и поданство.
“И какво, отказахте се, а? ”, изстрелва Нацкова в упор.
Нещата отиват в кофти посока, към този момент го чувствам с цялото си създание.
Потвърждавам, че сме се отказали. “Сигурна ли сте, или да ревизира в системата?, набрала е скорост Нацкова и протяга ръка заплашително към клавиатурата. “Проверете, да, няма проблем ”, давам отговор, като прибавям и годината, в която се е случило събитието.
“Отказахте се, а, но с декрет на президента? ”, с присвити очи ме стрелка госпожата. Вече се усещам извънредно неудобно, давам отговор утвърдително и запитвам дали има потребност от съответната дата, с цел да ревизира по-лесно в системата.
“Няма потребност ”, тонът е високомерен, гледа ме, като да съм причинителя на някое изключително гнусно закононарушение.
“Браво, по какъв начин можахте? ”, недоумявам какво ми споделя и преди да отвърна с “моля? ”, “служителката ” набрала инерция продължава да стреля с въпроси, сякаш е на съревнование по разкриване и неутрализиране на непознати жители.
“Да се откажете от поданството си, ами че вие сте се отказали от корените си! ”, просъсква злобно през зъби Нацкова...
Сега към този момент кръвта ми кипва, цялото налично количество от алената течност поема към главата ми и макар всички обещания които съм си дала, да не се нервирам и да не обръщам внимание навръх подобен тип същества по пътя ми, внезапно и давам отговор, че надали влиза в нейните пълномощия и служебни отговорности да разяснява моите корени и да изрича персоналното си мнение във връзка на моето и на децата ми поданство, както и да разисква аргументите заради които то е такова каквото е.
Питам в качеството си на каква си разрешава да прави сходни мнения и я апелирам, да ми върне документите, които явно са мотива за нейното отвращение.
Като навита пружина обаче, тя продължава да бълва мнения по мой адрес с ехидна усмивка, присвити очи и тембър на гласа, на който може да завиди всяка уважаваща себе си магьосница.
“Как можахте, да се откажете от корените си? Че какво тогава търсите в България? Защо въобще си идвате? Знам ги аз такива като вас... вие имате една особена линия на характера... ”
Не оставям Нацкова да продължи, към този момент съм сигурна, че цялата опашка ни чува, толкоз съм шокирана, че единственото което ме стопира да не нахлуя при нея и да и покажа по какъв начин биха се разправили с нея моите предшественици, са децата ми, които стоят до мен - принудени да бъдат очевидци на тази грозна препирня.
“Мамо, недей ”, Макс се пробва да ме спре и по очите му над маската разбирам, че усеща моя яд и напрежение и като че ли ми споделя “няма смисъл, мам ”. Биби безмълвно стиска ръката ми и също знам, че усеща, че мама е напрегната и гневна.
Буцата в гърдите ми ще избухне всеки миг и се заклевам, че чувствам по какъв начин ръцете ми се стягат в юмруци без да мога да ги управлявам, а очите ми се наливат със сълзи.
Моля се възпитанието, което са ми дали моите родители, активността, на която съм се отдала в България и зад граница, възрастта и опита, който съм натрупала и инстинкта, че не желая децата ми да пострадат и да бъдат пострадали от тази обстановка, да надделеят и да не размажа физиономията на Нацкова на място.
Заповядвам си да не слушам повече обидните ѝ мнения и квалификации, и въображаемо си давам обещание, че ще си получи заслуженото, без значение какъв брой време, пари и сила ще ми коства това.
Неуважаема Галина Нацкова,
Както споделих и на началника на “Гранична полиция ”, с който разговарях, откакто съумях да се овладея и да не ви пратя в лицево-челюстна хирургия, вие сте позор с изключение на за себе си и своето семейство, само че и за своите сътрудници, чиито труд и качества компрометирахте през днешния ден. Вие сте позор за пагона и петните името на всички гранични служители на реда, както и допринасяте за уронване на престижа на летището и неговите чиновници като цяло.
Такива като вас нямат място на виновна функционалност като паспортна инспекция, и ви давам обещание, че доколкото зависи от мен, ще се постарая в никакъв случай повече да не можете да се гаврите с пътуващите български и непознати жители, комфортно скрита в кабинката си.
Вие имахте опция да кажете каквото желаете, в този момент е мой ред. Ще опиша за вас и вашето неприемливо държание на всички места, където имам опция. Писмено, на вашите директни началници, на Главна дирекция “Гранична полиция ”, в обществените мрежи, в медиите, на другари и познати.
Хора като вас и метода, по който изпълнявате служебните си задължения би трябвало да станат притежание на необятната аудитория, да бъдат глобени и да служат за наставление на останалите.
Нека фамилията ви, вашите родственици, другари и сътрудници да схванат що за човек сте.
И тъй като цяла заран се занимавате с моите корени, уповавам се да сте чували и да схванете смисъла на тази фраза, която постоянно се употребя в нашия жанр, там откъдето и до през днешния ден черпя мощ и мъдрост, тъй като съм потомка на българи от Кукуш и на балканджии от Тревненския Балкан - “Намерил черква, да се кръсти ”.
Добре пристигнала в моята черква, Галина Нацкова!
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Самата тя се жалва от отношението към нея. Ето какво се е случило съгласно нашата съгражданка:
Вместо да премине безпроблемно през инспекцията на летище София и да отпътува към Холандия с най-хубави усеща, Елица Йорданова остава с мъка и чувство за оскърбление. Жената се връща в Амстердам, където живее дружно с двете си деца. Подготвила се е с всички нужни документи, а пред летището е чака и нейния брачен партньор, при положение, че нещо не е както би трябвало. Още при срещата с граничната полицайка, обаче нещата потеглят в напълно друга посока.
Служителката поискала български документи на пасажерите, които нямат такива, защото имат нидерландско поданство. Това очевидно подразнило граничната полицайка, която почнала да подмята обидни реплики. Цялата тази история дотам възмутила Елица, че тя е решила да си потърси правата. Междувременно разказът и провокира вълна от съпричастност, като друго българки споделят, че са имали сходни прекарвания поради непознатото си поданство.
Ето и цялата история на Елица, която trafficnews.bg публикува без редакторска интервенция:
Това е Галина Нацкова.
Нацкова работи като граничен служител на реда на Летище София Терминал 2
Днес сутринта, запътили се с бодра стъпка към нейното гише за паспортна инспекция, на път за Амстердам, след една страхотна почивка, празници споделени с другари, сняг, слънце и зареждащи страсти в родината, даже и не предполагахме какво ще ни се наложи да преживеем в идващия половин час.
Подготвени сме за пътуването, съгласно всички условия сега. Всички документи са на разположение, подписани подпечатани и издадени в точния момент.
Декларации от таткото, че мога да пътувам с децата, PCR проби, паспорти и така нататък
Все отново не пътуваме за първи път.
На гишето на паспортна инспекция ни посреща отегчената физиономия на Галина Нацкова, която внезапно подминава моето ведро “Добро утро ” и се концентрира върху холандските паспорти, които ѝ депозирам и декларацията от таткото, с прикачено към нея копие от паспорта му.
“Няма проблем ”, мисля си аз, въпреки всичко това ѝ е работата.
Усмивката ми помръква секунда по-късно, когато слушам иззад гишето: “Офф, дайте ми български документи. ”
Свикнала съм, споделям, че нямаме такива и общоприетоо запитвам дали всичко е наред с тези, с които другояче пътуваме безпроблемно из целия свят.
“Как по този начин нямате?! ”, репликира ме Нацкова и незабавно по-късно прибавя: “А тези заявления не ми правят никаква работа! ”, гледайки ме снизходително отдолу под фино изрисуваните си вежди.
“Как по този начин не правят работа? Аз пътувам от години с децата и квалифицираните документи постоянно са били задоволителни за митническите управляващи в съответната страна. ”, давам отговор неразбиращо аз.
Нацкова упорства, “Тези не стават, можете умерено да ги изхвърлите в коша за отпадък. Ако нямате нотариално удостоверен документ, значи нищо нямате. ”, показва забележителни знания по тематиката госпожата.
Усещам по какъв начин дланите ми стартират да лепнат и се укротявам мислено единствено от мисълта, че таткото ни чака пред летището, за всеки случай, до момента в който минем инспекцията. Ако пожелаят, могат да се свържат с него и той персонално да удостовери, че просто се прибираме с децата у дома и че не ги похищавам, с цел да скатаят от онлайн образованието, което ги чака от на следващия ден.
След като въпросът за декларациите явно не даде задоволително материал за заяждане, тя се концентрира върху персоналните ни документи.
“Такаааа, значи нямате български документи? ”
Потвърждавам още веднъж, само че тонът и погледът на госпожата не предвещават нищо хубаво.
“Имате ли българско поданство? ” Обяснявам, че откакто нямаме документи, нямаме и поданство.
“И какво, отказахте се, а? ”, изстрелва Нацкова в упор.
Нещата отиват в кофти посока, към този момент го чувствам с цялото си създание.
Потвърждавам, че сме се отказали. “Сигурна ли сте, или да ревизира в системата?, набрала е скорост Нацкова и протяга ръка заплашително към клавиатурата. “Проверете, да, няма проблем ”, давам отговор, като прибавям и годината, в която се е случило събитието.
“Отказахте се, а, но с декрет на президента? ”, с присвити очи ме стрелка госпожата. Вече се усещам извънредно неудобно, давам отговор утвърдително и запитвам дали има потребност от съответната дата, с цел да ревизира по-лесно в системата.
“Няма потребност ”, тонът е високомерен, гледа ме, като да съм причинителя на някое изключително гнусно закононарушение.
“Браво, по какъв начин можахте? ”, недоумявам какво ми споделя и преди да отвърна с “моля? ”, “служителката ” набрала инерция продължава да стреля с въпроси, сякаш е на съревнование по разкриване и неутрализиране на непознати жители.
“Да се откажете от поданството си, ами че вие сте се отказали от корените си! ”, просъсква злобно през зъби Нацкова...
Сега към този момент кръвта ми кипва, цялото налично количество от алената течност поема към главата ми и макар всички обещания които съм си дала, да не се нервирам и да не обръщам внимание навръх подобен тип същества по пътя ми, внезапно и давам отговор, че надали влиза в нейните пълномощия и служебни отговорности да разяснява моите корени и да изрича персоналното си мнение във връзка на моето и на децата ми поданство, както и да разисква аргументите заради които то е такова каквото е.
Питам в качеството си на каква си разрешава да прави сходни мнения и я апелирам, да ми върне документите, които явно са мотива за нейното отвращение.
Като навита пружина обаче, тя продължава да бълва мнения по мой адрес с ехидна усмивка, присвити очи и тембър на гласа, на който може да завиди всяка уважаваща себе си магьосница.
“Как можахте, да се откажете от корените си? Че какво тогава търсите в България? Защо въобще си идвате? Знам ги аз такива като вас... вие имате една особена линия на характера... ”
Не оставям Нацкова да продължи, към този момент съм сигурна, че цялата опашка ни чува, толкоз съм шокирана, че единственото което ме стопира да не нахлуя при нея и да и покажа по какъв начин биха се разправили с нея моите предшественици, са децата ми, които стоят до мен - принудени да бъдат очевидци на тази грозна препирня.
“Мамо, недей ”, Макс се пробва да ме спре и по очите му над маската разбирам, че усеща моя яд и напрежение и като че ли ми споделя “няма смисъл, мам ”. Биби безмълвно стиска ръката ми и също знам, че усеща, че мама е напрегната и гневна.
Буцата в гърдите ми ще избухне всеки миг и се заклевам, че чувствам по какъв начин ръцете ми се стягат в юмруци без да мога да ги управлявам, а очите ми се наливат със сълзи.
Моля се възпитанието, което са ми дали моите родители, активността, на която съм се отдала в България и зад граница, възрастта и опита, който съм натрупала и инстинкта, че не желая децата ми да пострадат и да бъдат пострадали от тази обстановка, да надделеят и да не размажа физиономията на Нацкова на място.
Заповядвам си да не слушам повече обидните ѝ мнения и квалификации, и въображаемо си давам обещание, че ще си получи заслуженото, без значение какъв брой време, пари и сила ще ми коства това.
Неуважаема Галина Нацкова,
Както споделих и на началника на “Гранична полиция ”, с който разговарях, откакто съумях да се овладея и да не ви пратя в лицево-челюстна хирургия, вие сте позор с изключение на за себе си и своето семейство, само че и за своите сътрудници, чиито труд и качества компрометирахте през днешния ден. Вие сте позор за пагона и петните името на всички гранични служители на реда, както и допринасяте за уронване на престижа на летището и неговите чиновници като цяло.
Такива като вас нямат място на виновна функционалност като паспортна инспекция, и ви давам обещание, че доколкото зависи от мен, ще се постарая в никакъв случай повече да не можете да се гаврите с пътуващите български и непознати жители, комфортно скрита в кабинката си.
Вие имахте опция да кажете каквото желаете, в този момент е мой ред. Ще опиша за вас и вашето неприемливо държание на всички места, където имам опция. Писмено, на вашите директни началници, на Главна дирекция “Гранична полиция ”, в обществените мрежи, в медиите, на другари и познати.
Хора като вас и метода, по който изпълнявате служебните си задължения би трябвало да станат притежание на необятната аудитория, да бъдат глобени и да служат за наставление на останалите.
Нека фамилията ви, вашите родственици, другари и сътрудници да схванат що за човек сте.
И тъй като цяла заран се занимавате с моите корени, уповавам се да сте чували и да схванете смисъла на тази фраза, която постоянно се употребя в нашия жанр, там откъдето и до през днешния ден черпя мощ и мъдрост, тъй като съм потомка на българи от Кукуш и на балканджии от Тревненския Балкан - “Намерил черква, да се кръсти ”.
Добре пристигнала в моята черква, Галина Нацкова!
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ