Ето коя е общината с най-висока заплата в България
Снимка Булфото
Коя е общината с най-висока междинна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма по какъв начин да намерите мигновен отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на равнище община у нас не се разгласяват, а би трябвало категорично да се изискат от Националния статистически институт (НСИ). В районен проект мненията нормално се лимитират до заплати на равнище област, което изобщо не е толкоз информативно - вкарва в един кюп огромния регионален град и дребната селска община, които са безпределно разнообразни. Разговорът за районните неравенства е доста по-точен, когато се води със познание на равнище община, съобщи money.bg .
Именно поради това, откакто публикувахме общинската карта с безработицата за интервала 2011-2017 година, през днешния ден публикуваме и интерактивната карта със заплатите по общини за 2017 година Важно е да създадем уточнението, че данни за общинските заплати през 2018 година към момента не са налични. От данните за страната обаче знаем, че междинната заплата през 2018 година се усилва с към 10% по отношение на 2017 година Това значи, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, би трябвало да имате едно мислено, че междинната заплата в съответната община най-вероятно се покачва - ориентирът е растеж в границите на към 10%. Факт е, че темпът на растеж ще е друг за обособените общини, само че в общия случай може да се чака всички да повишават междинните равнища - сравнението на 2017 година по отношение на 2016 година удостоверява това.
Общините с най-висока междинна заплата в България не са огромните регионални центрове. Лидерите по заплати са относително дребни общини, в които има доста огромни работодатели - нормално в енергетиката или добивната индустрия. Тези огромни компании дават високи заплати и в това време преобладават тотално локалния пазар на труда, т.е. огромна част от работещите на територията на общината работят точно в тях. Това е толкоз мощно изразено в община Мирково, че това е единствената община за която нямаме данни за междинна заплата, защото данните са конфиденциални.
Най-високата междинна заплата в България за 2017 година е записана в община Челопеч - съществуване на огромна добивна компания и надлежно 2 178 лева междинна заплата за общината. След това са Козлодуй, с нуклеарната централа - 1 790 лева междинна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с огромните компании в енергетиката, имат междинни заплати от надлежно 1 657 лева и 1 610 лева Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лева междинна заплата (отново съществуване на огромна добивна компания) и Девня - с 1 442 лева междинна заплата (силно изразен промишлен профил).
Столицата София се подрежда на 8-о място през 2017 година със междинна заплата от 1 433 лева За разлика от доста други стопански ранглисти, тук община София няма по какъв начин да бъде водач, защото икономическият профил на столицата е доста разнороден и въпреки заплатите да са високи, те не могат да догонят междинните равнища на възнаграждение в някои дребни общини, където голямата част то наетите са в енергетиката или добивната индустрия. Единствената друга община, която е и регионален център, в топ 20 по заплати е Стара Загора (19-та позиция) със междинна заплата от 1 021 лева за 2017 година Отново, по-скоро индустриалният профил на Стара Загора води до по-високи равнища на възнаграждение по отношение на другите огромни общини.
Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със междинна заплата от 1 285 лева през 2017 година Отново образец за община с огромна добивна компания, която излиза в челото. Другите образци в топ 20 към този момент включват общини с промишлен профил - нормално покрай огромния град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, наоколо до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със междинна месечна заплата в границите на 1 000 - 1 200 лева за 2017 година
Общият взор към общинската карта на заплатите разрешава доста ясно да се откроят както водещите стопански центрове, по този начин и регионите, които изпитват съществени компликации. Разликите сред Северна и Южна България също могат елементарно да се видят. На юг се образуват центрове с по-високи заплати към София, Пловдив и Стара Загора, а на последващо равнище и към Бургас. Центрове, които са добре свързани и действително могат да си въздействат позитивно. Към тези огромни градове прибавяме и добивната индустрия в дребните общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати към огромен град е Варна. Другите образци, като Севлиево и Летница да вземем за пример, са хубави, само че те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от причините, които сме извеждали и преди, за районното развиване. Проблемите на север не са просто съществуването на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а неналичието на мощни стопански центрове, които да си въздействат взаимно. Някои от огромните градове на север като Плевен, в действителност губят хора и не оферират високи заплати.
Всъщност в случай че се вгледаме в картата, ще забележим, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде открит и на юг,особено към Благоевград. Преди година имаше полемика за какво заплатите в област Благоевград са толкоз ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава явен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкоз ниски, само че обстановката в прилежащите по-малки общини е мощно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в регионалния център. Всички останали са в прилежащи общини, където заплатите са измежду най-ниските в страната.
Тази карта е единствено един образец по тази причина по какъв начин съществуването и ясното показване на данни на равнище община могат да обяснят голям брой процеси на районно равнище. В случая ИПИ направи напълно скромна инвестиция с цел да бъдат налични тези данни за всички.
Инфографика с данните за всички общини можете да намерите тук.
Коя е общината с най-висока междинна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма по какъв начин да намерите мигновен отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на равнище община у нас не се разгласяват, а би трябвало категорично да се изискат от Националния статистически институт (НСИ). В районен проект мненията нормално се лимитират до заплати на равнище област, което изобщо не е толкоз информативно - вкарва в един кюп огромния регионален град и дребната селска община, които са безпределно разнообразни. Разговорът за районните неравенства е доста по-точен, когато се води със познание на равнище община, съобщи money.bg .
Именно поради това, откакто публикувахме общинската карта с безработицата за интервала 2011-2017 година, през днешния ден публикуваме и интерактивната карта със заплатите по общини за 2017 година Важно е да създадем уточнението, че данни за общинските заплати през 2018 година към момента не са налични. От данните за страната обаче знаем, че междинната заплата през 2018 година се усилва с към 10% по отношение на 2017 година Това значи, че когато гледате общинските заплати в интерактивната карта, би трябвало да имате едно мислено, че междинната заплата в съответната община най-вероятно се покачва - ориентирът е растеж в границите на към 10%. Факт е, че темпът на растеж ще е друг за обособените общини, само че в общия случай може да се чака всички да повишават междинните равнища - сравнението на 2017 година по отношение на 2016 година удостоверява това.
Общините с най-висока междинна заплата в България не са огромните регионални центрове. Лидерите по заплати са относително дребни общини, в които има доста огромни работодатели - нормално в енергетиката или добивната индустрия. Тези огромни компании дават високи заплати и в това време преобладават тотално локалния пазар на труда, т.е. огромна част от работещите на територията на общината работят точно в тях. Това е толкоз мощно изразено в община Мирково, че това е единствената община за която нямаме данни за междинна заплата, защото данните са конфиденциални.
Най-високата междинна заплата в България за 2017 година е записана в община Челопеч - съществуване на огромна добивна компания и надлежно 2 178 лева междинна заплата за общината. След това са Козлодуй, с нуклеарната централа - 1 790 лева междинна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с огромните компании в енергетиката, имат междинни заплати от надлежно 1 657 лева и 1 610 лева Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лева междинна заплата (отново съществуване на огромна добивна компания) и Девня - с 1 442 лева междинна заплата (силно изразен промишлен профил).
Столицата София се подрежда на 8-о място през 2017 година със междинна заплата от 1 433 лева За разлика от доста други стопански ранглисти, тук община София няма по какъв начин да бъде водач, защото икономическият профил на столицата е доста разнороден и въпреки заплатите да са високи, те не могат да догонят междинните равнища на възнаграждение в някои дребни общини, където голямата част то наетите са в енергетиката или добивната индустрия. Единствената друга община, която е и регионален център, в топ 20 по заплати е Стара Загора (19-та позиция) със междинна заплата от 1 021 лева за 2017 година Отново, по-скоро индустриалният профил на Стара Загора води до по-високи равнища на възнаграждение по отношение на другите огромни общини.
Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със междинна заплата от 1 285 лева през 2017 година Отново образец за община с огромна добивна компания, която излиза в челото. Другите образци в топ 20 към този момент включват общини с промишлен профил - нормално покрай огромния град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, наоколо до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със междинна месечна заплата в границите на 1 000 - 1 200 лева за 2017 година
Общият взор към общинската карта на заплатите разрешава доста ясно да се откроят както водещите стопански центрове, по този начин и регионите, които изпитват съществени компликации. Разликите сред Северна и Южна България също могат елементарно да се видят. На юг се образуват центрове с по-високи заплати към София, Пловдив и Стара Загора, а на последващо равнище и към Бургас. Центрове, които са добре свързани и действително могат да си въздействат позитивно. Към тези огромни градове прибавяме и добивната индустрия в дребните общини в Средногорието.
На север единственият център на високи заплати към огромен град е Варна. Другите образци, като Севлиево и Летница да вземем за пример, са хубави, само че те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Това е и един от причините, които сме извеждали и преди, за районното развиване. Проблемите на север не са просто съществуването на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а неналичието на мощни стопански центрове, които да си въздействат взаимно. Някои от огромните градове на север като Плевен, в действителност губят хора и не оферират високи заплати.
Всъщност в случай че се вгледаме в картата, ще забележим, че по-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде открит и на юг,особено към Благоевград. Преди година имаше полемика за какво заплатите в област Благоевград са толкоз ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава явен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкоз ниски, само че обстановката в прилежащите по-малки общини е мощно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в регионалния център. Всички останали са в прилежащи общини, където заплатите са измежду най-ниските в страната.
Тази карта е единствено един образец по тази причина по какъв начин съществуването и ясното показване на данни на равнище община могат да обяснят голям брой процеси на районно равнище. В случая ИПИ направи напълно скромна инвестиция с цел да бъдат налични тези данни за всички.
Инфографика с данните за всички общини можете да намерите тук.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ