Христо Иванов: Планът за възстановяване сякаш е писан на планета, управлявана от Тодор Живков
Снимка: Булфото
България постоянно е имала капацитет в региона на така наречен зелена сила, само че не е управлявала добре естествения си капитал, а в плана на Национален проект за възобновяване и резистентност липсва ясна визия във връзка с енергийния преход и зелената стопанска система.
Това разяснява съпредседателят на “Демократична България ” Христо Иванов по време на онлайн полемика с присъединяване на съпредседателя на „ Зелено придвижване “ Борислав Сандов, Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, и специалистите по зелен маркетинг Емил Георгиев и по екологични енергийни политики Руслан Жечков.
“Получаваме още от същото. От една страна, получаваме още от същата липса на визия, същия акцент върху усвояването и набиването на парите в инфраструктура. И второ, получаваме още от същото, доколкото виждаме залагане на цели, които България трябваше да е постигнала до 2020 година, виждаме действия, които е трябвало към този момент да бъдат финансирани по други принадлежности ”, разяснява Христо Иванов.
Той посочи, че до момента в който страната пре годините пропусна опцията да употребява съответно естествения си капитал, в света стартира енергийна гражданска война. В плана на Плана в този момент обаче не се адресират проблемите пред България, не се употребяват опциите и липсва визия за развиване на съответни браншове, в които ще се влага.
“Този документ като че ли е писан на една друга планета и то планета, ръководена от Тодор Живков ”, заключи Христо Иванов.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че в плана на Национален проект липсват изчерпателен разбор и изясненост за секторите, които ще се реформират, липсва упоритост за реализиране на задачите на Европейски Съюз във връзка с “зелената договорка ”, както и липсва оценка на предстоящите резултати.
“Мимоходом се загатва зелената договорка, кръговата стопанска система и новите енергийни политики на Европейски Съюз, само че не виждаме по какъв начин ще бъдат реализирани тези цели ”, разяснява Борислав Сандов. “За мен този проект съставлява една бакалска сметка и то без кръчмар. Кръчмарят в тази ситуация е европейската общественост, европейските институции, които ще би трябвало до края на април да утвърждават проектите на обособените страни. И защото краят на април е отвън избирателен интервал, по тази причина има едно бързане и претупване на проекта от страна на държавното управление ”, счита той.
Мартин Владимиров от ЦИД уточни, че в документа прекалено много се залага на централизирано обмисляне и на асимилиране на запас, а не на структурни промени и на възстановяване на регулаторната и административна среда, тъй че жителите и бизнесът сами да вършат вложения.
“Трябва да забележим повече интегриран метод сред другите браншове. Когато приказваме за “Зелена България ”, отново се приказва за енергийна успеваемост, би трябвало да има по-интегриран метод, който да включва промишлеността, превоза, енергетиката ”, е неговото мнение.
“Ние приказваме за саниране – по-скоро политики от предходния век, в случай че в Европейски Съюз към този момент съществува така наречен въздържан стандарт за нови здания. България даже не го е използвала и изобщо не се пробва да реализира въздържан стандарт. Което значи не просто да понижим енергийните разноски, а да има нулево енергийни разноски за новите здания, а скоро ще пристигна този стандарт и за към този момент съществуващите ”, разяснява Борислав Сандов.
Според него санирането, както е показано в проекта, съставлява опит на премиера Бойко Борисов да си купи поддръжка от хората, живеещи в многофамилни здания.
“Липсва визия за декарбонизацията, която да минава като алена нишка през целия проект. Това би била пропусната опция за фундаментални промени в няколко бранша ”, счита специалистът и член на Националния съвет на “Да, България ” Руслан Жечков.
Той дефинира проекта като документ с ниска упоритост и уточни, че в него се виждат намеси на парче, а не систематични промени, без значение че самите насоки на Европейска комисия са за систематичен секторен метод. По думите му препоръчаният Фонд за декарбонизация единствено по себе си е добра концепция, само че не се вижда какво ще включва и по какъв начин ще се финансират заемите и по какъв начин те ще конкурират схемата за грантове.
“Необходимо е да се промени напълно посоката на консумиране на европейските фондове. Не толкоз наливане на пари във физическа инфраструктура, колкото в действителност преформатиране на някои браншове. Да се образува визия, не в хиляда бранша. Тези пари не са безкрайни. Нека да бъдат два бранша, само че парите да са ориентирани към смяна на философията, на действието на тези браншове, с цел да може всички следващи вложения да са по-ефикасни ”, счита Жечков.
Според него посредством този План градовете би трябвало да получат огромна инжекция – освен финансова, само че и като предоставяне на отговорности и мотивация за реализиране на смяна във връзка с енергийната промяна.
Според Емил Георгиев е нужен почтен и изчерпателен разбор, на който проектът да стъпи, и да се предложи доста по-сериозно присъединяване и на градовете, и на бизнеса. Той уточни, че по този начин препоръчаният документ няма връзка с действителността и е по-забележителен с понятията, които отсъстват. Като крещяща дефинира неналичието на концепция за съдействие.
“Не се вижда каквато и да е съгласуваност, никаква концепция за коопериране на районно равнище, за съдействие с семействата и бизнеса ”, счита той.
Борислав Сандов дефинира като нужна посочената в проекта цифрова промяна на Електроенергийния систематичен оператор, само че повдигна въпроса дали тя ще отговори на изискванията на Европейски Съюз за нерегламентирана държавна помощ и дали се мисли в посока “умни мрежи ” или единствено ще се подменят трансформатори. Като належащо той дефинира и насочването на средства за вложения в горите и запазване на зелените пространства в градовете. По отношение на земеделието уточни, че вместо да се приказва единствено за инвестиция в напоителни мрежи, земеделието може да се приспособява към новите условия с способи на използване акомодация и на семена, устойчиви на засушаване.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
България постоянно е имала капацитет в региона на така наречен зелена сила, само че не е управлявала добре естествения си капитал, а в плана на Национален проект за възобновяване и резистентност липсва ясна визия във връзка с енергийния преход и зелената стопанска система.
Това разяснява съпредседателят на “Демократична България ” Христо Иванов по време на онлайн полемика с присъединяване на съпредседателя на „ Зелено придвижване “ Борислав Сандов, Мартин Владимиров, анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, и специалистите по зелен маркетинг Емил Георгиев и по екологични енергийни политики Руслан Жечков.
“Получаваме още от същото. От една страна, получаваме още от същата липса на визия, същия акцент върху усвояването и набиването на парите в инфраструктура. И второ, получаваме още от същото, доколкото виждаме залагане на цели, които България трябваше да е постигнала до 2020 година, виждаме действия, които е трябвало към този момент да бъдат финансирани по други принадлежности ”, разяснява Христо Иванов.
Той посочи, че до момента в който страната пре годините пропусна опцията да употребява съответно естествения си капитал, в света стартира енергийна гражданска война. В плана на Плана в този момент обаче не се адресират проблемите пред България, не се употребяват опциите и липсва визия за развиване на съответни браншове, в които ще се влага.
“Този документ като че ли е писан на една друга планета и то планета, ръководена от Тодор Живков ”, заключи Христо Иванов.
Участниците в полемиката се сплотиха към мнението, че в плана на Национален проект липсват изчерпателен разбор и изясненост за секторите, които ще се реформират, липсва упоритост за реализиране на задачите на Европейски Съюз във връзка с “зелената договорка ”, както и липсва оценка на предстоящите резултати.
“Мимоходом се загатва зелената договорка, кръговата стопанска система и новите енергийни политики на Европейски Съюз, само че не виждаме по какъв начин ще бъдат реализирани тези цели ”, разяснява Борислав Сандов. “За мен този проект съставлява една бакалска сметка и то без кръчмар. Кръчмарят в тази ситуация е европейската общественост, европейските институции, които ще би трябвало до края на април да утвърждават проектите на обособените страни. И защото краят на април е отвън избирателен интервал, по тази причина има едно бързане и претупване на проекта от страна на държавното управление ”, счита той.
Мартин Владимиров от ЦИД уточни, че в документа прекалено много се залага на централизирано обмисляне и на асимилиране на запас, а не на структурни промени и на възстановяване на регулаторната и административна среда, тъй че жителите и бизнесът сами да вършат вложения.
“Трябва да забележим повече интегриран метод сред другите браншове. Когато приказваме за “Зелена България ”, отново се приказва за енергийна успеваемост, би трябвало да има по-интегриран метод, който да включва промишлеността, превоза, енергетиката ”, е неговото мнение.
“Ние приказваме за саниране – по-скоро политики от предходния век, в случай че в Европейски Съюз към този момент съществува така наречен въздържан стандарт за нови здания. България даже не го е използвала и изобщо не се пробва да реализира въздържан стандарт. Което значи не просто да понижим енергийните разноски, а да има нулево енергийни разноски за новите здания, а скоро ще пристигна този стандарт и за към този момент съществуващите ”, разяснява Борислав Сандов.
Според него санирането, както е показано в проекта, съставлява опит на премиера Бойко Борисов да си купи поддръжка от хората, живеещи в многофамилни здания.
“Липсва визия за декарбонизацията, която да минава като алена нишка през целия проект. Това би била пропусната опция за фундаментални промени в няколко бранша ”, счита специалистът и член на Националния съвет на “Да, България ” Руслан Жечков.
Той дефинира проекта като документ с ниска упоритост и уточни, че в него се виждат намеси на парче, а не систематични промени, без значение че самите насоки на Европейска комисия са за систематичен секторен метод. По думите му препоръчаният Фонд за декарбонизация единствено по себе си е добра концепция, само че не се вижда какво ще включва и по какъв начин ще се финансират заемите и по какъв начин те ще конкурират схемата за грантове.
“Необходимо е да се промени напълно посоката на консумиране на европейските фондове. Не толкоз наливане на пари във физическа инфраструктура, колкото в действителност преформатиране на някои браншове. Да се образува визия, не в хиляда бранша. Тези пари не са безкрайни. Нека да бъдат два бранша, само че парите да са ориентирани към смяна на философията, на действието на тези браншове, с цел да може всички следващи вложения да са по-ефикасни ”, счита Жечков.
Според него посредством този План градовете би трябвало да получат огромна инжекция – освен финансова, само че и като предоставяне на отговорности и мотивация за реализиране на смяна във връзка с енергийната промяна.
Според Емил Георгиев е нужен почтен и изчерпателен разбор, на който проектът да стъпи, и да се предложи доста по-сериозно присъединяване и на градовете, и на бизнеса. Той уточни, че по този начин препоръчаният документ няма връзка с действителността и е по-забележителен с понятията, които отсъстват. Като крещяща дефинира неналичието на концепция за съдействие.
“Не се вижда каквато и да е съгласуваност, никаква концепция за коопериране на районно равнище, за съдействие с семействата и бизнеса ”, счита той.
Борислав Сандов дефинира като нужна посочената в проекта цифрова промяна на Електроенергийния систематичен оператор, само че повдигна въпроса дали тя ще отговори на изискванията на Европейски Съюз за нерегламентирана държавна помощ и дали се мисли в посока “умни мрежи ” или единствено ще се подменят трансформатори. Като належащо той дефинира и насочването на средства за вложения в горите и запазване на зелените пространства в градовете. По отношение на земеделието уточни, че вместо да се приказва единствено за инвестиция в напоителни мрежи, земеделието може да се приспособява към новите условия с способи на използване акомодация и на семена, устойчиви на засушаване.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ