ИЗследване на Eurofound: Правителството на Борисов е предпоследно по доверие в ЕС
Снимка: Булфото
Българите не получиха съответна и налична поддръжка в рецесията и макар че като всички останали хора по света през лятото гледат по-ведро на живота в сравнение с напролет, то разривът им с страната и нейните услуги е цялостен, а доверието в държавното управление, здравната система, полицията и медиите е в най-хубавия случай на предпоследно място в Европейски Съюз. Само държавното управление в Полша се употребява с по-ниско доверие от кабинета на Бойко Борисов.
Това демонстрира проучване за корона рецесията, нейното въздействие върху живота на хората в Европа и адекватността на подхванатите от държавните управления ограничения, извършено в два стадия - през април и юли, от Европейската фондация за изискванията на живот и труд Eurofound, оповестява Сега . Тази седмица беше разгласен и окончателният отчет на организацията. То не е представително, само че се базира на над 90 000 онлайн анкети, като систематизираните данни са претеглени съгласно демографския профил на всяка страна.
Наред с класическите измерения на рецесията като безработица и други проучването се концентрира върху необятен кръг от въпроси за доверието в институциите, чувството за благополучие и задоволеност, страховете на хората за бъдещето и персоналното им финансово положение, отношението към препоръчаните антикризисни ограничения и други От него е видно, че малко са областите, в които българите не изпъкват с най-неблагоприятната позиция измежду 27-те страни в съюза, като се почне от лишенията вкъщи и се стигне до вярата в демокрацията.
Българите обичайно се загатват в сходни проучвания с ниските равнища на задоволеност от живота. В сегашното проучване обаче най-силно усещане прави чувството им за некомпетентност на препоръчаните от държавното управление ограничения на поддръжка. Малцина са тези, които ги намират за елементарно налични, транспарантни и ефикасни.
62.8% от участвалите в проучването от България не считат, че разпоредбите за приемане на поддръжка бяха ясни и транспарантни. Делът на недоволните е най-високият в Европейски Съюз, а едвам 18% са съгласни с това изказване. Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли елементарен и ефикасен достъп до поддръжка от обществените институции. 75.4% считат, че това не бе по този начин, а едвам 9.2% са съгласни с изказванието. Тук единствено унгарците ни надминават по неодобрение. Мерките не се възприемат и като обективни - 40.7% са надълбоко несъгласни с сходно изказване, като още веднъж сходно равнище на неодобрение има единствено в Унгария. За обективни ги намират едвам 14.6% от хората. Само 10.3% от българите считат, че ограниченията доближават до тези, които се нуждаят от тях, а 76% не са съгласни с това изказване.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв тип отстъпка или пролонгация за заплащане на налози, сметки, ипотека, заеми, само че тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е дори по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са съумели да употребяват 4.1%, до момента в който в Естония да вземем за пример делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
На този декор може да се чака, че българите пишат двойка на държавното управление си - на въпрос какъв брой имат вяра на държавното управление те дават обща оценка от 2.9 при вероятни 10 точки, като тук има утежняване от април с 0.3 процентни пункта. По-зле е единствено Полша с доверие на държавното управление от 2.4, а Хърватия е колкото нас. Полицията ни обаче е без конкуренция в Европейски Съюз - доверието в нея е 3.6 от 10 вероятни точки и се намалява от 4.3 през април. В началото на юли полицията отвърна на почналите митинги за оставка на държавното управление и основния прокурор с брутално принуждение. Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в Европейски Съюз след Унгария (3.8). За съпоставяне страна с тежка първа вълна като Испания има 7.7 доверие в здравната си система. У нас е и най-ниското доверие в Европейски Съюз към медиите - те получават 3.
Закономерно звучи и последното място на българите в Европейски Съюз по задоволеност от демокрацията у нас. На въпрос какъв брой сте удовлетворен от демокрацията във вашата страна българите дават оценка 2.9. 51.7% от хората у нас са песимисти за бъдещето на страната, а 26.6% са оптимисти.
ФИНАНСОВА УЯЗВИМОСТ
Измеренията на финансовата накърнимост на българските семейства също са мотив за паника. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат най-много три месеца без приходи. В това отношение има и по-зле от нас - Хърватия, Латвия, Словакия, Румъния. 35.2% признават, че мъчно свързват двата края, като тук по-зле от нас са Хърватия, Гърция, Словакия. У нас обаче има максимален дял в Европейски Съюз на хора, които не могат да си разрешат пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от мечтаното - също най-голям дял в Европейски Съюз (тези два въпроса са включени в анкетите единствено през април).
На въпрос по какъв начин се оправяме с значимите проблеми, които пораждат в живота ни, 29.3% споделят, че им е мъчно, само че 45.3% споделят, че съумяват. 31.8% признават, че им лишава доста време да се върнат към естествен живот, само че в това изказване не припознават себе си 46% от българите.
У нас има най-голям дял на хората, които споделят, че през юли са по-зле в сравнение с през април - 49.3%. 37.8% от българите чакат да са по-зле и в идващите три месеца, само че тук има сензитивно усъвършенстване - през април песимистичните настройки обхващаха 60.2% от хората. За благополучие оптимистичните настройки въпреки всичко вземат превъзходство, въпреки и с малко - 52.1% от българите са оптимисти за бъдещето.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ЖИВОТА
Българите са с най-ниско задоволство от живота в Европейски Съюз - у нас междинната оценка за това е 5.5 от 10 вероятни и се усъвършенства по отношение на април с три процентни пункта, само че приблизително в Европейски Съюз този индикатор е 6.7, а в Дания е 7.7. Последни сме и по чувство за благополучие, макар че и тук се следи усъвършенстване по отношение на април - в този момент даваме 5.9 от 10 точки на този въпрос, а през април бяхме с 5.6. През пролетта обаче гърците бяха по-зле от нас, до момента в който в този момент сме последни. Сравнение с другия полюс демонстрира, че в Дания " равнището " на благополучие е 7.5, а приблизително за Европейски Съюз този индикатор е 6.8.
Сред въпросите в проучването има и такива, които рядко намират място в регулярните изследвания на публичните настроения. Например " бил съм в положително въодушевление " - 2% от българите са отметнали тук отговор " нито един път ", 18.3% дават отговор с " от време на време ", 25.8% споделят, че допълнително от половината време са в въодушевление, а забележителните 36.4% споделят, че са в въодушевление през множеството време. 5.2% са хората, които са в положително въодушевление от самото начало.
Подобен е форматът на въпроса, който изследва до каква степен денят ни е цялостен с неща, които са ни забавни - 5.7% дават отговор с " в никакъв случай ", 20.8% - с от време на време, 25.9% се занимават с забавни неща през множеството време, а 10.2% - от самото начало.
ЗДРАВЕН СТАТУС
Българите имат добра самокритика за здравния си статус - над 64% го дефинират като добър и доста добър, 32.1% считат, че са в обичайно здраве, а единствено 3.4% споделят, че са с неприятен или доста неприятен здравен статус.
Нееднозначни са чувствата за самотност - 4.1% споделят, че се усещат самотни от самото начало, 21% - през множеството или над половината време, 31.1% - от време на време, а 36.4% - в никакъв случай. 5.9% се усещат потиснати и депресирани от самото начало, 22% - през множеството или над половината време, 26.9% - от време на време, 36% - в никакъв случай.
На въпрос имали ли сте потребност от лекуване или обзор, които не сте получили, 17.5% от българите дават отговор утвърдително.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
Eurofound е организация на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която дава информация за създаването на обществени и трудови политики на съюза и страните членки. На всеки 4 години организацията организира огромни проучвания за благосъстоянието на хората в Европейски Съюз.
Настоящето проучване не е представително, защото анкетите в него бяха отворени за свободно попълване. Въпреки това създателите му акцентират, че то предлага скъп взор към настройките на хората, а при обобщаването на данните е взет поради демографският профил на всяка страна. В него са се присъединили 91 753 души от целия свят, като над 87 000 от тях са поданици на Европейски Съюз.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Българите не получиха съответна и налична поддръжка в рецесията и макар че като всички останали хора по света през лятото гледат по-ведро на живота в сравнение с напролет, то разривът им с страната и нейните услуги е цялостен, а доверието в държавното управление, здравната система, полицията и медиите е в най-хубавия случай на предпоследно място в Европейски Съюз. Само държавното управление в Полша се употребява с по-ниско доверие от кабинета на Бойко Борисов.
Това демонстрира проучване за корона рецесията, нейното въздействие върху живота на хората в Европа и адекватността на подхванатите от държавните управления ограничения, извършено в два стадия - през април и юли, от Европейската фондация за изискванията на живот и труд Eurofound, оповестява Сега . Тази седмица беше разгласен и окончателният отчет на организацията. То не е представително, само че се базира на над 90 000 онлайн анкети, като систематизираните данни са претеглени съгласно демографския профил на всяка страна.
Наред с класическите измерения на рецесията като безработица и други проучването се концентрира върху необятен кръг от въпроси за доверието в институциите, чувството за благополучие и задоволеност, страховете на хората за бъдещето и персоналното им финансово положение, отношението към препоръчаните антикризисни ограничения и други От него е видно, че малко са областите, в които българите не изпъкват с най-неблагоприятната позиция измежду 27-те страни в съюза, като се почне от лишенията вкъщи и се стигне до вярата в демокрацията.
Българите обичайно се загатват в сходни проучвания с ниските равнища на задоволеност от живота. В сегашното проучване обаче най-силно усещане прави чувството им за некомпетентност на препоръчаните от държавното управление ограничения на поддръжка. Малцина са тези, които ги намират за елементарно налични, транспарантни и ефикасни.
62.8% от участвалите в проучването от България не считат, че разпоредбите за приемане на поддръжка бяха ясни и транспарантни. Делът на недоволните е най-високият в Европейски Съюз, а едвам 18% са съгласни с това изказване. Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли елементарен и ефикасен достъп до поддръжка от обществените институции. 75.4% считат, че това не бе по този начин, а едвам 9.2% са съгласни с изказванието. Тук единствено унгарците ни надминават по неодобрение. Мерките не се възприемат и като обективни - 40.7% са надълбоко несъгласни с сходно изказване, като още веднъж сходно равнище на неодобрение има единствено в Унгария. За обективни ги намират едвам 14.6% от хората. Само 10.3% от българите считат, че ограниченията доближават до тези, които се нуждаят от тях, а 76% не са съгласни с това изказване.
Едва 4.6% от хората са получили някакъв тип отстъпка или пролонгация за заплащане на налози, сметки, ипотека, заеми, само че тук не сме изключение - в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е дори по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са съумели да употребяват 4.1%, до момента в който в Естония да вземем за пример делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.
На този декор може да се чака, че българите пишат двойка на държавното управление си - на въпрос какъв брой имат вяра на държавното управление те дават обща оценка от 2.9 при вероятни 10 точки, като тук има утежняване от април с 0.3 процентни пункта. По-зле е единствено Полша с доверие на държавното управление от 2.4, а Хърватия е колкото нас. Полицията ни обаче е без конкуренция в Европейски Съюз - доверието в нея е 3.6 от 10 вероятни точки и се намалява от 4.3 през април. В началото на юли полицията отвърна на почналите митинги за оставка на държавното управление и основния прокурор с брутално принуждение. Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система - тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в Европейски Съюз след Унгария (3.8). За съпоставяне страна с тежка първа вълна като Испания има 7.7 доверие в здравната си система. У нас е и най-ниското доверие в Европейски Съюз към медиите - те получават 3.
Закономерно звучи и последното място на българите в Европейски Съюз по задоволеност от демокрацията у нас. На въпрос какъв брой сте удовлетворен от демокрацията във вашата страна българите дават оценка 2.9. 51.7% от хората у нас са песимисти за бъдещето на страната, а 26.6% са оптимисти.
ФИНАНСОВА УЯЗВИМОСТ
Измеренията на финансовата накърнимост на българските семейства също са мотив за паника. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат най-много три месеца без приходи. В това отношение има и по-зле от нас - Хърватия, Латвия, Словакия, Румъния. 35.2% признават, че мъчно свързват двата края, като тук по-зле от нас са Хърватия, Гърция, Словакия. У нас обаче има максимален дял в Европейски Съюз на хора, които не могат да си разрешат пресни плодове и зеленчуци - 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от мечтаното - също най-голям дял в Европейски Съюз (тези два въпроса са включени в анкетите единствено през април).
На въпрос по какъв начин се оправяме с значимите проблеми, които пораждат в живота ни, 29.3% споделят, че им е мъчно, само че 45.3% споделят, че съумяват. 31.8% признават, че им лишава доста време да се върнат към естествен живот, само че в това изказване не припознават себе си 46% от българите.
У нас има най-голям дял на хората, които споделят, че през юли са по-зле в сравнение с през април - 49.3%. 37.8% от българите чакат да са по-зле и в идващите три месеца, само че тук има сензитивно усъвършенстване - през април песимистичните настройки обхващаха 60.2% от хората. За благополучие оптимистичните настройки въпреки всичко вземат превъзходство, въпреки и с малко - 52.1% от българите са оптимисти за бъдещето.
УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ЖИВОТА
Българите са с най-ниско задоволство от живота в Европейски Съюз - у нас междинната оценка за това е 5.5 от 10 вероятни и се усъвършенства по отношение на април с три процентни пункта, само че приблизително в Европейски Съюз този индикатор е 6.7, а в Дания е 7.7. Последни сме и по чувство за благополучие, макар че и тук се следи усъвършенстване по отношение на април - в този момент даваме 5.9 от 10 точки на този въпрос, а през април бяхме с 5.6. През пролетта обаче гърците бяха по-зле от нас, до момента в който в този момент сме последни. Сравнение с другия полюс демонстрира, че в Дания " равнището " на благополучие е 7.5, а приблизително за Европейски Съюз този индикатор е 6.8.
Сред въпросите в проучването има и такива, които рядко намират място в регулярните изследвания на публичните настроения. Например " бил съм в положително въодушевление " - 2% от българите са отметнали тук отговор " нито един път ", 18.3% дават отговор с " от време на време ", 25.8% споделят, че допълнително от половината време са в въодушевление, а забележителните 36.4% споделят, че са в въодушевление през множеството време. 5.2% са хората, които са в положително въодушевление от самото начало.
Подобен е форматът на въпроса, който изследва до каква степен денят ни е цялостен с неща, които са ни забавни - 5.7% дават отговор с " в никакъв случай ", 20.8% - с от време на време, 25.9% се занимават с забавни неща през множеството време, а 10.2% - от самото начало.
ЗДРАВЕН СТАТУС
Българите имат добра самокритика за здравния си статус - над 64% го дефинират като добър и доста добър, 32.1% считат, че са в обичайно здраве, а единствено 3.4% споделят, че са с неприятен или доста неприятен здравен статус.
Нееднозначни са чувствата за самотност - 4.1% споделят, че се усещат самотни от самото начало, 21% - през множеството или над половината време, 31.1% - от време на време, а 36.4% - в никакъв случай. 5.9% се усещат потиснати и депресирани от самото начало, 22% - през множеството или над половината време, 26.9% - от време на време, 36% - в никакъв случай.
На въпрос имали ли сте потребност от лекуване или обзор, които не сте получили, 17.5% от българите дават отговор утвърдително.
ИЗСЛЕДВАНЕТО
Eurofound е организация на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която дава информация за създаването на обществени и трудови политики на съюза и страните членки. На всеки 4 години организацията организира огромни проучвания за благосъстоянието на хората в Европейски Съюз.
Настоящето проучване не е представително, защото анкетите в него бяха отворени за свободно попълване. Въпреки това създателите му акцентират, че то предлага скъп взор към настройките на хората, а при обобщаването на данните е взет поради демографският профил на всяка страна. В него са се присъединили 91 753 души от целия свят, като над 87 000 от тях са поданици на Европейски Съюз.
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ