Доходите растат, но без производство няма да догоним Европа
Снимка Булфото
5% растеж в действителните приходи на българските семейства за една година демонстрират изчисленията на Института за пазарна стопанска система. С изключение на София обаче приходите в страната остават надалеч под междинното в Европа, заяви bTV.
В последната година българите са можели да харчат с 5% повече. Това е действителният растеж на приходите отвън повишаването на живота. Икономистите регистрират и възстановяване в структурата на разноските.
Делът на разноските за храна трайно понижава, по този начин в семействата остават малко повече средства за артикули, които не са от първа нужда. Това обаче не важи за най-бедните 20 на 100 които дават половината от приходите си точно за храна.
Според някои търговци последователно се открива наклонността хората да търсят по-качествена стока, даже и след празниците няма и мъртвило при извършването на покупки. За доста семейства обаче растежът на приходите си остава единствено положително благопожелание.
Според икономисти обаче дефицитът на фрагменти сега подвига заплатите у нас. „ Ръстът на приходите в България в действителност е един от най-високите в Европейски Съюз. Проблемът е, че базата от която тръгнахме е извънредно ниска ”, отбелязва Явор Алексиев.
За да е устойчива обаче наклонността би трябвало да се форсира темпът на произвеждане, който остава под междинното за евросъюза: „ Това е една от аргументите макар дефицита на труд да не стопяваме толкоз бързо разликите в междинното възнаграждение ”.
Така София остава единственият град, където може да се регистрира приближаване до средноевропейските приходи. И то в обособени браншове.
5% растеж в действителните приходи на българските семейства за една година демонстрират изчисленията на Института за пазарна стопанска система. С изключение на София обаче приходите в страната остават надалеч под междинното в Европа, заяви bTV.
В последната година българите са можели да харчат с 5% повече. Това е действителният растеж на приходите отвън повишаването на живота. Икономистите регистрират и възстановяване в структурата на разноските.
Делът на разноските за храна трайно понижава, по този начин в семействата остават малко повече средства за артикули, които не са от първа нужда. Това обаче не важи за най-бедните 20 на 100 които дават половината от приходите си точно за храна.
Според някои търговци последователно се открива наклонността хората да търсят по-качествена стока, даже и след празниците няма и мъртвило при извършването на покупки. За доста семейства обаче растежът на приходите си остава единствено положително благопожелание.
Според икономисти обаче дефицитът на фрагменти сега подвига заплатите у нас. „ Ръстът на приходите в България в действителност е един от най-високите в Европейски Съюз. Проблемът е, че базата от която тръгнахме е извънредно ниска ”, отбелязва Явор Алексиев.
За да е устойчива обаче наклонността би трябвало да се форсира темпът на произвеждане, който остава под междинното за евросъюза: „ Това е една от аргументите макар дефицита на труд да не стопяваме толкоз бързо разликите в междинното възнаграждение ”.
Така София остава единственият град, където може да се регистрира приближаване до средноевропейските приходи. И то в обособени браншове.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




