Държавата ще плати 8000 евро обезщетение на Емилия Масларова
Снимка: Булфото, списък
Правителството през днешния ден реши да заплати 8000 евро на някогашната министърка на труда Емилия Масларова, която осъди страната в Европейския съд по правата на индивида, тъй като в мнения на обществени фигури за наказателното дело против нея е погазена презумпцията за невиновност, написа " Дунав Мост ".
Съдът в Страсбург ѝ присъди отплата от 5000 евро и още 3000 евро за разходи по делото. Те са поради изявления на прокурор Стелиана Кожухарова – представител на някогашния основен прокурор Борис Велчев и на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев, с които европейският съд приема, че е нарушено правото на Масларова да бъде считана за почтена до доказване на виновността ѝ, заяви Lex.bg.
Масларова беше пратена на съд през 2010 година за закононарушения по работа и длъжностно заграбване в изключително огромни размери, свързани с ремонта на Центъра за сложно обществено обслужване в Стара Загора. То беше импортирано в Софийския градски съд, който оправда всички подсъдими по него, в това число и Масларова. Но през 2017 година поради неразбираемо обвиняване Софийският апелативен съд го върна на прокуратурата и по последни данни то към момента е на досъдебна фаза.
Жалбата на Масларова до Страсбург обаче беше обвързвана със самото начало на следствието против нея през 2010 година Тя се оплака, че някогашният основен прокурор Борис Велчев е нарушил презумпцията за невиновност по отношение на нея в настояването си да бъде свален депутатският ѝ имунитет. Според Масларова презумпцията е била нарушена и от говорителката на Велчев Стелиана Кожухарова, от премиера Бойко Борисов и от депутата от ГЕРБ Пламен Нунев. Съдът в Страсбург видя нарушаване на конвенцията единствено във връзка с казаното от Нунев и прокурор Кожухарова (повече за решението виж тук).
Освен на Масларова през днешния ден държавното управление реши да заплати още 167 000 лева по други четири каузи, по които страната беше наказана в Страсбург.
Най-голямото обезщетение е за двамата наследници на габровски индустриалец от преди 1944 година, които над 70 години откакто собствеността им е била национализирана, на процедура не са получили заслужено обезщетение за нея. Цветан Михалев и Елеонора Михалева желаеха близо 1,4 млн. лева, само че откакто не съумяха да се спогодят с страната, Европейският съд по правата на индивида присъди на всеки от тях по 28 500 евро за неимуществени вреди и по 2000 евро за имуществени.
Съдът в Страсбург признава, че е погазено правото им на благосъстоятелност. Казусът на Михалеви е чудноват, защото в продължение на години те имат вяра, че фабриката на дядо им е реституирана, а след това изненадващо съдът афишира, че това не се е случило. Още през 1992 година, когато влиза в действие Законът за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели фамилията желае от кмета на Габрово да отпише постройката на фабриката от регистъра на парцелите държавна благосъстоятелност. И това се случва на 28 август 1992 година, като през 1993 година на това съображение Михалеви получават нотариален акт. Така през 1994 година подписват контракт за наем с държавното сдружение, употребило фабриката след национализацията ѝ и по този начин до 2002 година След година държавното сдружение, което употребява фабриката, е приватизирано и новото му управление стопира да заплаща наем. То твърди, че постройката не е подлежала на реставрация и през 2009 година компанията завежда дело против Михалеви, като твърди, че то е неин притежател.
Първата инстанция – Габровският областен съд, отхвърля желае. На 17 май 2010 година Апелативен съд-Велико Търново обаче анулира решението, като декларира, че предпоставките за реставрация на фабриката не са били изпълнени. Той заключава, че след одържавяването постройката е променена по метод и до степен, които значат, че през 1992 година тя не е съществувала в положението си отпреди 1947 година Съответно за наследниците на габровския индустриалец не са настъпили правните последствия на реституцията, а приватизираното сдружение, което я употребява, в действителност е неин притежател. Делото не е позволено до касация.
В решението си съдът в Страсбург съобщи: „ Пълната липса на обезщетение вместо реституцията на имуществото на жалбоподателите нарушава справедливия баланс сред условията на общия интерес на общността и правата на жалбоподателите “.
Правителството през днешния ден реши да заплати 8000 евро на някогашната министърка на труда Емилия Масларова, която осъди страната в Европейския съд по правата на индивида, тъй като в мнения на обществени фигури за наказателното дело против нея е погазена презумпцията за невиновност, написа " Дунав Мост ".
Съдът в Страсбург ѝ присъди отплата от 5000 евро и още 3000 евро за разходи по делото. Те са поради изявления на прокурор Стелиана Кожухарова – представител на някогашния основен прокурор Борис Велчев и на депутата от ГЕРБ Пламен Нунев, с които европейският съд приема, че е нарушено правото на Масларова да бъде считана за почтена до доказване на виновността ѝ, заяви Lex.bg.
Масларова беше пратена на съд през 2010 година за закононарушения по работа и длъжностно заграбване в изключително огромни размери, свързани с ремонта на Центъра за сложно обществено обслужване в Стара Загора. То беше импортирано в Софийския градски съд, който оправда всички подсъдими по него, в това число и Масларова. Но през 2017 година поради неразбираемо обвиняване Софийският апелативен съд го върна на прокуратурата и по последни данни то към момента е на досъдебна фаза.
Жалбата на Масларова до Страсбург обаче беше обвързвана със самото начало на следствието против нея през 2010 година Тя се оплака, че някогашният основен прокурор Борис Велчев е нарушил презумпцията за невиновност по отношение на нея в настояването си да бъде свален депутатският ѝ имунитет. Според Масларова презумпцията е била нарушена и от говорителката на Велчев Стелиана Кожухарова, от премиера Бойко Борисов и от депутата от ГЕРБ Пламен Нунев. Съдът в Страсбург видя нарушаване на конвенцията единствено във връзка с казаното от Нунев и прокурор Кожухарова (повече за решението виж тук).
Освен на Масларова през днешния ден държавното управление реши да заплати още 167 000 лева по други четири каузи, по които страната беше наказана в Страсбург.
Най-голямото обезщетение е за двамата наследници на габровски индустриалец от преди 1944 година, които над 70 години откакто собствеността им е била национализирана, на процедура не са получили заслужено обезщетение за нея. Цветан Михалев и Елеонора Михалева желаеха близо 1,4 млн. лева, само че откакто не съумяха да се спогодят с страната, Европейският съд по правата на индивида присъди на всеки от тях по 28 500 евро за неимуществени вреди и по 2000 евро за имуществени.
Съдът в Страсбург признава, че е погазено правото им на благосъстоятелност. Казусът на Михалеви е чудноват, защото в продължение на години те имат вяра, че фабриката на дядо им е реституирана, а след това изненадващо съдът афишира, че това не се е случило. Още през 1992 година, когато влиза в действие Законът за възобновяване на собствеността върху одържавени недвижими парцели фамилията желае от кмета на Габрово да отпише постройката на фабриката от регистъра на парцелите държавна благосъстоятелност. И това се случва на 28 август 1992 година, като през 1993 година на това съображение Михалеви получават нотариален акт. Така през 1994 година подписват контракт за наем с държавното сдружение, употребило фабриката след национализацията ѝ и по този начин до 2002 година След година държавното сдружение, което употребява фабриката, е приватизирано и новото му управление стопира да заплаща наем. То твърди, че постройката не е подлежала на реставрация и през 2009 година компанията завежда дело против Михалеви, като твърди, че то е неин притежател.
Първата инстанция – Габровският областен съд, отхвърля желае. На 17 май 2010 година Апелативен съд-Велико Търново обаче анулира решението, като декларира, че предпоставките за реставрация на фабриката не са били изпълнени. Той заключава, че след одържавяването постройката е променена по метод и до степен, които значат, че през 1992 година тя не е съществувала в положението си отпреди 1947 година Съответно за наследниците на габровския индустриалец не са настъпили правните последствия на реституцията, а приватизираното сдружение, което я употребява, в действителност е неин притежател. Делото не е позволено до касация.
В решението си съдът в Страсбург съобщи: „ Пълната липса на обезщетение вместо реституцията на имуществото на жалбоподателите нарушава справедливия баланс сред условията на общия интерес на общността и правата на жалбоподателите “.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ