Снимка Булфото, архивЛятното слънцестоене настъпи у нас в 18:54 часа,

...
Снимка Булфото, архивЛятното слънцестоене настъпи у нас в 18:54 часа,
Коментари Харесай

Настъпи астрономическото лято

Снимка Булфото, списък

Лятното слънцестоене настъпи у нас в 18:54 часа, а с него настава и астрономическото лято. Днес е лятното слънцестоене. На 21 юни е най-дългият ден и най-кратката нощ в годината.

Хората от целия свят честват най-дългия ден в годината, на множеството места с антични ритуалии - от дроидите в Стоунхендж до монголските шамани, заяви уеб сайтът Айнюз, представен от Българска телеграфна агенция.

Лятното слънцестоене е значимо за доста култури още от праисторията. Затова и обвързваните с него ритуали и фестивали са се запазили. В този ден земните полюси са наклонени оптимално по отношение на Слънцето.

Олицетворение на лятното слънцестоене са облиците на друидите, събрали се в Стоунхендж. Тази традиция води началото си от езичеството.

Испания чества лятното слънцестоене с празник в чест на Йоан Кръстител на 23 юни. Въпреки християнските детайли и този фестивал е с езически корени - всеобщо се палят огньове навън, хората събират билки, закачат ги на букети на входните порти или ги потопяват във водата, в която се къпят.

В Съединени американски щати с лятното слънцестоене се празнува и Международният ден на йогата. Хиляди хора се събират на Таймс скуеър в Ню Йорк, с цел да вземат участие в всеобща йога процедура.

В Монголия се възраждат шаманските ритуали. В деня на лятното слънцестоене шамани обикалят към огромни огньове.

Украйна чества като Испания - почитайки Йоан Кръстител, именуван там Иван Купала. Връзката с езичеството е в огромните огньове, които младежи и девойки прескачат, с цел да се пречистят.

В Швеция издигат огромни стълбове и танцуват към тях. Хората украсяват домовете си с тях, а най-дългият ден в годината е почивен.

Във Финландия лятното слънцестоене в началото е наричано " Укон юхла " - на езическия господ на огъня Укон. След това с християнството е преименуван на " Уханус " - в чест на Йоан Кръстител. Езическите корени в празника са на всички места - огньове навън край езерата и на морския бряг и танцуващи към стълбове девойки. По това време на годината във Финландия слънцето съвсем не залязва.

1. Защо имаме лятно слънцестоене?

Оста на въртене на Земята - въображаемата линия през центъра на нашата планета и географския Северен и Южен полюс - не е тъкмо под прав ъгъл по отношение на равнината на траекторията на орбитата си към Слънцето. Тя се отклонява под ъгъл към 23,5 градуса от вертикалата - евентуално вследствие на конфликт с различен обект с размери на планетата преди милиарди години, когато се е образувала Слънчевата система, отбелязва nauka.offnews.bg.

Така че сред март и септември Северното полукълбо на Земята получава повече директна слънчева светлина денем. През останалата част от годината Южното полукълбо получава повече. Ето за какво имаме сезони.

В Северното полукълбо най-дългият ден за годината нормално се случва на 20, 21 или 22 юни. Това е лятното слънцестоене. Южното полукълбо получава най-дълго слънчева светлина на 21, 22 или 23 декември, а северното - минимум - това е нашето зимно слънцестоене.

2. Защо се назовава " слънцестоене "?

Думата " слънцестоене " (Solstice) идва от латинската solstitium, което значи " точката, когато Слънцето е спряло ". В рамките на няколко дни преди и след слънцестоенето, Слънцето съвсем не трансформира деклинацията си, височината му пообяд в небето съвсем не се трансформира (височината се трансформира според графика, която е близка до формата на горната камбанообразна част на синусоида).

Преди Николай Коперник, който за първи път разгласи пред света хелиоцентричната система, хората са вярвали, че Земята е неподвижна, а Слънцето се върти към нея. Използването на думата " слънцестоене " е спомен от тези времена.

3. Какво общо има това със Стоунхендж?

Никой не знае за какво е издигнат преди 5000 години Стоунхендж. Но една от хипотезите е, че е бил употребена за отбелязване на слънцестоенето и равноденствието.

4. Дали това е най-дългия ден в цялата история на Земята?

Вероятно не, само че почти е по този начин. И повода е много забавна.

Въртенето на Земята последователно се забавя с към 0.002 секунди на денонощие, заради един тип спирачна мощ, породена от гравитационното притегляне сред Земята, Луната и Слънцето. За към 4.5 милиарда години денонощието се е нараснало единствено със шест часа. Преди към 350 милиона години един оборот на Земята е ставал за 23 часа. Днес несъмнено са нужни към 24 часа. И дните последователно ще стават по-дълги.

Като се има поради това, бихте си помислили, че през 2019 ще бъде най-дългия ден от цялата история на Земята.

Всъщност нещата не се случват тъкмо по този начин. Въпреки това леко закъснение на Земята продължителността на всеки ден варира по непредсказуем метод. През 2017 година да вземем за пример най-дългият ден на 21 юни е бил с 3 секунди по-дълъг.

 
Източник: petel.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР