Българска стопанска камара: Ако възстановителният план не бъде одобрен до септември, ще изгубим 13% от парите
Снимка: БСК
Икономическият светник в БСК доктор Щерю Ножаров изрази опасения, че ще изгубим 13% от парите, в случай че възстановителният проект не бъде утвърден до септември.
Ако Националният проект за възобновяване и резистентност не бъде приключен и не бъде утвърден до края на септември от Европейската комисия, ще загубим парите за задатъка за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума, това твърди доктор Щерю Ножаров, стопански консултант в БСК, в предаването „ Светът е бизнес “ по с водещ Ивайло Лаков.
Експертът счита, че незабавното завършване на проекта е приоритет, даже и не всички елементи по него да са съвършени. Той уточни, че „ има генерални бележки “, които все пак има време да бъдат поправени. Например отпаднала е тематиката с кръговата стопанска система, а от 2015 година в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на Европейски Съюз, основано върху правилото за разширена отговорност за производителя.
Д-р Ножаров гостува в „ Светът е бизнес “ с цел да приказва за промените на Закона за висшето обучение и целите в региона в Националния проекта за възобновяване и резистентност. Внесеният проектозакон има и позитивни аспекти, счита специалистът. Промените са ориентирани към свързаността сред висшите учебни заведения, интердисциплинаростта и взаимното образование на студенти. Но има и притеснителни моменти, които би следвало да се обсъдят, добави госта.
Висшето обучение и науката са съставка от Плана на възобновяване и резистентност, който също обгръща нуждата за промяна в образованието. Един от проблемите сега е така наречен Карта за висшите учебни заведения и висшето обучение, която бе призната. Ножаров я назовава другоземен документ, който не съществува на никое място по света. Документът третира така наречен проучвателен висши учебни заведения, които ще са общо 7 в България, като парите за тях по проекта са 240 млн. в границите на 6 години или по 6,8 млн. годишно на висше учебно заведение. Идеята е средствата да стигат единствено до структури, които са потвърдили обективно научни резултати. Според специалиста обаче това би трябвало да се реализира посредством въвеждане на проучвателен професионални посоки, а не с проучвателен висши учебни заведения. Идеята на министерството с университетите цели да бъде оправен районният дисбаланс измежду тях, тъй като множеството висши учебни заведения са съсредоточени в столицата. Това обаче е неверен метод, счита Ножаров.
„ Донякъде регионализираме посредством феодализация, което води закрепостяване на студентите и висшето обучение. Не може да закрепостим студенти към дадени районни висши учебни заведения “, споделя той. „ Да сливаме и да редуцираме и столични висши учебни заведения, които са посочили по-високи научни индикатори от районните. “
Експертът изяснява, че премислената методика не толерира и няма справедливи индикатори за научо-приложната и практическа стойност на проучванията в университетите. Така на процедура проучвателен висши учебни заведения ще стават единствено тези, които имат посоки в естествените науки. Ако обаче погледнем направление стопанска система, ще излезе, че неспециализираните университети, тези които имат катедри по естествени науки, могат да излязат по-напред от профилираните стопански такива, макар че вторите ще имат доста повече теоретичен принос в региона. Това основава нелоялна конкуренция сред университетите, счита Ножаров. Той прибавя, че в концепциите на министерството липсва и метод за справедлива оценка за интереса на бизнеса – каква е практическата и приложната стойност на научните проучвания.
До скоро нашите висши учебни заведения не са били подтиквани да вършат просвета, изяснява специалистът. Кариерното израстване на преподавателите не беше обвързано с научни резултати. А 70% от критериите, които вкарват един университет в интернационалната ранглиста, са свързани тъкмо с научната му активност.
„ В България вършим екзотики, тъй като нашите университети не влизат в интернационалната рейтингова система “.
Това е значимо, тъй като при намаляващите кандидат-студенти в България, ще бъдем принудени да влезем в битка за интернационалните студенти. Ножаров е уверен, че това е методът за българските университети да вървят нагоре и той минава през правенето на просвета.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Икономическият светник в БСК доктор Щерю Ножаров изрази опасения, че ще изгубим 13% от парите, в случай че възстановителният проект не бъде утвърден до септември.
Ако Националният проект за възобновяване и резистентност не бъде приключен и не бъде утвърден до края на септември от Европейската комисия, ще загубим парите за задатъка за тази година, които се равняват на 13% от цялата сума, това твърди доктор Щерю Ножаров, стопански консултант в БСК, в предаването „ Светът е бизнес “ по с водещ Ивайло Лаков.
Експертът счита, че незабавното завършване на проекта е приоритет, даже и не всички елементи по него да са съвършени. Той уточни, че „ има генерални бележки “, които все пак има време да бъдат поправени. Например отпаднала е тематиката с кръговата стопанска система, а от 2015 година в България се развива обвързващо законодателство с това на държавите-членки на Европейски Съюз, основано върху правилото за разширена отговорност за производителя.
Д-р Ножаров гостува в „ Светът е бизнес “ с цел да приказва за промените на Закона за висшето обучение и целите в региона в Националния проекта за възобновяване и резистентност. Внесеният проектозакон има и позитивни аспекти, счита специалистът. Промените са ориентирани към свързаността сред висшите учебни заведения, интердисциплинаростта и взаимното образование на студенти. Но има и притеснителни моменти, които би следвало да се обсъдят, добави госта.
Висшето обучение и науката са съставка от Плана на възобновяване и резистентност, който също обгръща нуждата за промяна в образованието. Един от проблемите сега е така наречен Карта за висшите учебни заведения и висшето обучение, която бе призната. Ножаров я назовава другоземен документ, който не съществува на никое място по света. Документът третира така наречен проучвателен висши учебни заведения, които ще са общо 7 в България, като парите за тях по проекта са 240 млн. в границите на 6 години или по 6,8 млн. годишно на висше учебно заведение. Идеята е средствата да стигат единствено до структури, които са потвърдили обективно научни резултати. Според специалиста обаче това би трябвало да се реализира посредством въвеждане на проучвателен професионални посоки, а не с проучвателен висши учебни заведения. Идеята на министерството с университетите цели да бъде оправен районният дисбаланс измежду тях, тъй като множеството висши учебни заведения са съсредоточени в столицата. Това обаче е неверен метод, счита Ножаров.
„ Донякъде регионализираме посредством феодализация, което води закрепостяване на студентите и висшето обучение. Не може да закрепостим студенти към дадени районни висши учебни заведения “, споделя той. „ Да сливаме и да редуцираме и столични висши учебни заведения, които са посочили по-високи научни индикатори от районните. “
Експертът изяснява, че премислената методика не толерира и няма справедливи индикатори за научо-приложната и практическа стойност на проучванията в университетите. Така на процедура проучвателен висши учебни заведения ще стават единствено тези, които имат посоки в естествените науки. Ако обаче погледнем направление стопанска система, ще излезе, че неспециализираните университети, тези които имат катедри по естествени науки, могат да излязат по-напред от профилираните стопански такива, макар че вторите ще имат доста повече теоретичен принос в региона. Това основава нелоялна конкуренция сред университетите, счита Ножаров. Той прибавя, че в концепциите на министерството липсва и метод за справедлива оценка за интереса на бизнеса – каква е практическата и приложната стойност на научните проучвания.
До скоро нашите висши учебни заведения не са били подтиквани да вършат просвета, изяснява специалистът. Кариерното израстване на преподавателите не беше обвързано с научни резултати. А 70% от критериите, които вкарват един университет в интернационалната ранглиста, са свързани тъкмо с научната му активност.
„ В България вършим екзотики, тъй като нашите университети не влизат в интернационалната рейтингова система “.
Това е значимо, тъй като при намаляващите кандидат-студенти в България, ще бъдем принудени да влезем в битка за интернационалните студенти. Ножаров е уверен, че това е методът за българските университети да вървят нагоре и той минава през правенето на просвета.
Проверка на обстоятелствата: Съобщете ни, в случай че видите фактологични неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ