> Снимка: Боян ДрагомировОт известно време имам проблем с темите

> Снимка: Боян Драгомиров
" От известно време имам проблем с тематиките табу или по-скоро с неуместните тематики. Повечето тематики, които са неудобни за хората, в никакъв случай не са били неуместни за мен. Например в никакъв случай не съм се срамувал да отговоря на въпроса “С какво се занимават твоите родители? " в учебно заведение. Класическите отговори на другите деца, несъмнено бяха доктор, юрист, проектант. Винаги беше занимателно да видя физиономията на въпросната учителка, когато отговорех “Нашите имат Траурна организация ". Винаги съм изпитвал горделивост, когато го споделях. Сякаш специалностите на останлите родители бяха незначителни и официални. Та, това, което желая да кажа е, че в никакъв случай не съм изпитвал стеснение от обстоятелството, че родителите ми имат Погребална организация. Не виждам и причина хората да се смущават от тематиката за гибелта, само че факт, те го вършат. Надявам се този пост да бъде по едно и също време осведомителен, само че и да отвори очите на някои хора, че гибелта е част от живота, колкото всяко друго нещо и заобикаляйки и игнорирайки тази тематика не я вършат по-малко значима или пък по-малко съществуваща.

Когато наш непосредствен почине, светът ни просто се срутва. Предполам това е по този начин, тъй като това са единствените моменти, в които ни е напомняно, че не сме безконечни. Това в композиция с възприятието на загуба и болката, породена от него, ни прави уязвими и комплицирани. Погребение се трансформира в дума, която разсънва у хората боязън и безпокойствие. Работата на Траурната организация е да одобри хората в този техен най-уязвим миг и не просто да им помогне да изпратят умрелия си непосредствен, само че и да ги съпроводи през тъгата и болката им. Някъде сред тази тактичност и непоклатимата опора на сътрудниците се крие същинската хубост на специалността.

За жал в последните години, в които имам допир до този отрасъл, ставам очевидец на от ден на ден хора, псевдо-бизнесмени, които не се интересуват от деликатността, нито от потребността от опора. Те не съпровождат хората през тъгата им, а единствено до още мъка, възползват се от тяхната накърнимост и от позицията си. Те схващат погребението единствено като опция за полза и градят неприятно име на траурните организации и погребалния отрасъл.

Когато бях в гимназията, един съученик ме попита безусловно отвън подтекст “Не ти ли е неловко вашите да печелят от тъгата на хората? ". Тогава не бях стигнал до всички тези мисли, по тази причина просто му отговорих с “Не ". Ако имах опцията да приказвам с него на тази тематика още веднъж, щях да му обясня, че той просто е жертва на разпоространението на това неприятно име, че единственото, което родителите ми печелят от тъгата на хората е удовлетворението от добре свършената работа и възприятието за принадлежност и роля в обществото.

Наясно съм, че това неприятно име се популяризира частично и поради неинформираността на хората, която пък от своя страна е породена от тематиката табу “смърт ". Имам вярата, че в случай че хората бяха по-информирани и разбираха по-добре естеството на гибелта и на траурните организации резултатите на това неприятно име щяха да са минимални. Не съм изключително дипломиран да приказвам за гибелта, защото това би ме трансформирало във мъдрец, само че пък мога да предложа задоволително информация за дейностите, които прави една Траурна организация.

Когато чуят Траурна организация, множеството хора си показват заравяне или погребение на умрял. Истината е, че самото погребение на умрелия не се прави от Траурната организация, а от гробарите. Траурната организация провежда всички детайлности по погребението, грижи се за тялото на покойника и за изваждането на нужните документи, с цел да не се постанова хората да се сблъскват със тъга и администрация по едно и също време, провежда изкопаването на гроб, анагажирането на духовник и всички останали дребни детайлности, с които няма да Ви омръзвам. Агенцията лишава тежеста от плещите на хората, изгубили непосредствен, с организацията, която дават, само че и с поддръжката, която оферират. Много хора пропущат, че траурните сътрудници са дългогодишни експерти, които се сблъскват с човешката покруса и болежка всекидневно и умеят добре да подхождат с внимание към опечалените.

Алтернативата на заравяне е кремацията. Разбира се, изборът на кремация зависи от няколко религиозни, социално-спиритуални фактора, които траурните сътрудници взимат поради, когато уреждат едно заравяне. Кремацията е обред, при който тялото на покойника се изгаря в особено издигната пещ, наречена крематориум при доста висока температура. Останките се събират в урна и околните на умрелия избират дали да запазят урната или да разпърснат прахта на особено определено място.

Ако е минала година от загубата на близкия, е признато да се направи надгробен монумент. Той е място, на което опечалените се връщат и прекарват време в мемоари и мисли. Надгробният монумент се създава по модел от каталога на агенцията или по модел на клиента. Ако е била осъществена кремация, урната може да бъде сложена в урнова ниша и да бъде направена паметна плоча.

Заключение: Една тематика табу по-малко. Силно се надявам този пост да е бил потребен и осведомителен за Вас. За мен специалността погребален сътрудник е нещо безусловно обикновено, само че и доста благородно и отговорно. Има две огромни събития в живота на човек: раждането и гибелта и считам, че второто не трябва да бъде подценявано по никакъв метод. И до момента в който живеем в общество, което чества и се любува на хубавите неща в живота, траурните организации носят салдото, като ни съпровождат през най-лошото ", написа Александър Драгомиров.