Снежана Макавеева потъна в скръб
Снежана Макавеева загуби обичаното си куче Кари. Питбулът е умрял преди седмица, само че тя едвам в този момент събра сили да разкрие болката си. Нейното обичано кученце, което тя сигурно е възприемала като нещо доста по-голямо от нормално домакински любим, си е отишло от напреднала възраст, до момента в който тя е била в Доминикана.
Ето и постът на актрисата:
„ Последната ни фотография, обич моя. В деня, в който потеглих към Доминикана. Един живот не стига, кучешкият живот заслужава да е най-дълъг, а пък е най-кратък.. Ако събера всичките пъти, в които съм казвала през живота си „ обичам те “, ще се равнят на една милионна от пътите, които съм го казвала на теб.
Ти си същинският сървайвър, обич моя, всички споделяха, че няма да издържиш, а ти беше толкоз щастлива и живееше поради мен, знам го. Изчака ме да отпътува толкоз надалеч да изживявам фантазиите си, с цел да се отпуснеш и да тръгнеш по идващия си път. Отново мислейки за мен. Да не те видя и да не ме боли. Боли ме. Страшно ме боли. Завинаги. Толкова време не имах вяра и не намирах сили да мисля и да пиша за теб, получавах паник офанзиви и спирах да вдишвам. Но знам, че би трябвало да те пусна.
Да, колкото и да са ни винили, че сме захласнати една от друга, това беше и остава най- мощната връзка в живота ми. Сигурна съм, че единствено майчината може да се съпостави. Обичам те безпределно. Всеки път, когато ме питаха в Сървайвър дали нещо ми липсва, отговарях, че единствено ти ми липсваш. Не беше топлината, храната, приятелите, а единствено ти. И разказвах по какъв начин, като се прибера, ще те заведа до Италия да плуваш. Само това беше значимо. Единственият боязън, който имах, не беше в борбите и в лагерите, а да не ти се случи нещо и аз да нямам какво да направя.
Благодаря ти, че 14 години бях на 1-во място в сърцето ти, ти беше на 1-во място в моето. Само ние си знаем какво сме претърпели. Благодаря ти за всички пътешествия – благодаря ти, че се качваше с мен в самолети и лодки, благодаря ти, че без да питаш какво става, се хвърляше с мен във всичко, благодаря ти, че се радваше на всеки ден, че ме има, че сме дружно, благодаря ти, че виждах смисъла в очите ти, откакто се събудиш и видиш, че съм до теб, благодаря ти, че постоянно знаехме какво желае и по какъв начин се усеща другата, благодаря ти, че ме пази толкоз години, благодаря ти за силата и желанието, които продължи да влагаш във всяко нещо до края, благодаря ти, че гледаше подготовки в театъра, благодаря ти, че гостуваше в малките екрани, благодаря ти, че ме ревизираше в тоалетната дали няма да избягам, благодаря ти, че учеше ужасените майки, че питбулите не са опасност, грижейки се за децата им, благодаря ти, че беше компактно и непроменяемо до мен на всички места и във всичко, благодаря ти за спокойствието, за добрината, за уюта, за силата, за сигурността, за поддръжката, за смеха, за нежността, за бурността, за истините, за компромисите, за свободата, за отговорността, за приключенията, за игрите, за кретениите, за свадите, за броденето, за гушкането, за погледите, за отдадеността, за разбирането, за послушанието, за смелостта, за търпението, за упоритостта, за борбеността, за смисъла, за преизпълнеността, благодаря ти за хубостта и увереността, с които се носеше през света, благодаря и на всички, които обичаха Кари и бяха част от приказния й живот.
Не знам дали и по какъв начин щях да се оправя, в случай че не бях предходна през „ Сървайвър “, по тази причина благодаря и на него. Това беше една паралелна действителност, която по този начин стремглаво ме завъртя, че когато се върнах, усещах, че съм затворила доста порти от остарелия си живот. Аз самата се чувствам изменена. Любов моя, ти ще останеш константа в сърцето ми вечно. Ти си моята безконечност. Ти ме научи какво е да се раздаваш абсолютно за някого и с цената на всичко да обичаш.
Научи ме на чистата наслада от простичкия ден, в който простичко ни има. Днес пиша това от брега на морето, където ти се усещаше най- добре, където обичаше да похапваш в заведенията за хранене, да търчиш и да се печеш по плажовете, да се панираш в пясъка, да крадеш сладолед и да се хвърляш с децата в морето, да плуваш, до момента в който не ме изкараш, с цел да сме отново дружно, да ми се сърдиш по питейните заведения, да спим под звездите, по колите, не мереше палатки и хотели, значимото беше да сме двете.
Сега пристигнаха толкоз делфини, с цел да си те приберат, Каринчо. Тук ще те пусна в намерено море, да летиш с тях, моя галактика. Сърцата, взимаща и раздаваща, непрекъснато търсеща, искаща, можеща, с цялата си палавщина и социопатия, с бохемството и аристократизма си, с достатъчността, която ми даваше, най- положителното, усмихнато и мъдро създание, най- великият ми другар, БЛАГОДАРЯ ТИ! Дължа ти да бъда щастлива, каквото и да става оттук насетне, както ти си ме учила. Знам, че ще ме следиш, тъй че няма да не помня. Обещавам. Обичам те. “, раздруса почитателите си с поста си актрисата.
