Сн.: БГНЕС Радан Кънев, бивш съпредседател на Реформаторския блок, изпитва

Сн.: БГНЕС

Радан Кънев, някогашен съпредседател на Реформаторския блок, " изпитва неудържимо предпочитание да се извини " за " историческия компромис " отпреди две години, когато Блокът, който тогава бе в ръководството, се поддаде на натиска на ГЕРБ и Движение за права и свободи за проверка на конституционните промени за правосъдната власт. Това бе направено с концепцията да се избави най-малко част от правосъдната промяна, предлагана от тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Впоследствие обаче ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи " опраскаха " и " историческия компромис ", вследствие на което Иванов подаде оставка, а Кънев и партията му ДСБ отдръпнаха поддръжката си за кабинета " Борисов 2 ".

Ето позицията на Радан Кънев (в момента зам.-председател на ДСБ), оповестена на персоналната му страница във Facebook:

Nie entschuldigen, Baby. Nie reden. Blumen schicken. Ohne Brief. Nur Blumen. Die decken alles zu. Sogar Gräber* - споделя Ото Кьостер от романа " Трима приятели " на Ремарк.

И множеството български политици - изключително тези, които в никакъв случай не са чели даже Ремарк - следват завета му.

Но през днешния ден, близо три години след изборите през 2014 година, когато голям брой почтени работещи българи повярваха на Реформаторския блок и две години след неуспеха на " историческия компромис ", в който вложих цялата си сила и скромни политически умения, аз изпитвам неудържимо предпочитание да се извиня. На тези, които ме поддържаха през 2014-а, които ми имаха вяра през 2015-а, които се надяваха на ново, честно, мощно и обърнато към бъдещето демократично обединяване през 2016-а.

Изпитвам потребност да поема моята част от политическата виновност (а може и повече, очевидно има искащи да споделят своята) за злополуката на опита България да бъде измъкната от ръцете на мафията.

Защото през миналата седмица с избора на мощно " профилираната " парламентарна квота на Висш съдебен съвет, с назначението на Мавродиев в Банката за развиване, с номинацията на Бойко Атанасов за КФН, с невижданата в демократична страна офанзива на изпълнителната власт против частен бизнес, с общото изявление на българския и съветския основен прокурор родината ни в действителност удари дъното.

И оттук нататък въпросът не е КОЙ?, тъй като всички знаем кой. Въпросът е " Накъде " и " Как ". Въпросът е каква е цялостната пълнокръвна визия за България? Каква е алтернативата на мафиотската непоклатимост, какви са пътищата за консолидиране не на корективно малцинство към властта на Борисов - Пеевски, а на национално болшинство, обединено към общи национални цели и тактика за развиване на страната и обществото ни в единна Европа.

Но без оценка на близкото минало това ми се коства невероятно. Един различен обичан създател - за разлика от Ремарк още жив - пее:
...regret is just a memory written on my brow
And there's nothing I can do about it now...**

И въпреки всичко избирам - като персонален акт - извинението пред покриването на гробовете с цветя и рози.
...
*Никога не се извинявай, бебо. Никога не приказва за това. Изпрати й цветя. Без писмо. Само цветя. Те покриват всичко. Дори гробове.
**...съжалението е единствено спомен върху веждата ми. И нищо не мога да направя за това... “ от ария на Уили Нелсън.