Сн.: БГНЕС На 1 февруари 1945 г. е произнесена и

Сн.: БГНЕС

На 1 февруари 1945 година е произнесена и изпълнена смъртната присъда против 147 души от политическия хайлайф на Третото българско царство. Смъртните присъди са издадени още преди събирането на Народния съд, напомни историкът Момчил Методиев пред БНР и цитира телеграми, изпратени от Георги Димитров, където се споделя, че всички би трябвало да бъдат разстреляни.

" В последна сметка избит е в действителност политическият, а след това и интелектуалният хайлайф на страната. Не би трябвало да забравяме, че преди Народния съд сред 20 и 30 хиляди души по места в действителност са избити без съд и присъда. Тоест, измежду историците няма безусловно никакъв спор, че това е най-голямата вълна на политическо принуждение, което България е претърпяла през целия 20-и век ", сподели Методиев.

През 2011 година, по предложение на президентите доктор Желю Желев и Петър Стоянов, 1 февруари е разгласен за ден на благодарност и респект към жертвите на комунизма. В момента обаче отбелязването на годишнината е под знака на острата опозиция на Българска социалистическа партия (бивша БКП) за проучването на в учебно заведение на историята на комунистическия режим от 1944 година до 1989 година

По мотив някои от причините им Момчил Методиев отбелязва, че измежду наказаните на гибел има хора, виновни за антисемитското законодателство в България, само че казусът е, че Народният съд осъжда всички, тъй като са част от този политически хайлайф, без да разграничава виновността на обособените хора.

" Знаем доста добре образеца с Димитър Пешев – че той също е наказан от същия този Народен съд. Просто е неуместно да си помислим, че Димитър Пешев може да бъде виновен за антисемитското законодателство, което фактически е съществувало преди 44-та година ", напомни Методиев.

Във връзка с поисканата от Българска социалистическа партия оставка на министъра на образованието поради смяната в програмата за преподаване на история в десети клас и въвеждането в предмета на понятия като " гнет ", " съветизация ", " тирания на пролетариата ", " наказателен уред ", " трудово-възпитателни общежития ", " горяни ", „ " реквизиция ", " социалистическа индустриализация " и " принудително коопериране ", Методиев съобщи:

" В момента следим последна политизация, която, почтено казано, от научна позиция, звучи малко грозно, в случай че мога по този начин да се изразя. Просто това са понятия, които всички знаят, че са годни за комунизма. Изучава се в това число по този начин наречената социалистическа индустриализация ".

" Тезата, че не се учи модернизацията, не е вярна. Проблемът е, че тази модернизации е проблематична, нали, това го знаем всички, добави той.

По думите му сега в образователните стратегии влиза осъждането на политическото принуждение и учениците в 10 клас би трябвало да бъдат осведомени с общата концепция, че политическото принуждение не е средство за решение на проблемите или при всички случаи то води към следващи нещастия.

" Картината, когато става дума за България, съдържа, несъмнено, антисемитското законодателство. Това никой не го отхвърля, само че съдържа и спасяването на българските евреи. Тоест ние имаме и позитивния образец за силата на гражданското общество, когато то е задоволително интензивно. Имаме и отрицателния образец – точно днешния ден, който честваме - Деня в памет на жертвите на комунизма, когато в действителност в границите на една нощ, знаем всички елементи по какъв начин се е случило това, те са същински смразяващи, знам, че те са избити през нощта, знаем, че телата им са засипани със сгурия в общ гроб – това са неща, които същински просто на мен ми е мъчно даже да приказвам за тях. И тъкмо това политическо принуждение в действителност е най проблематичният миг и тъкмо то би трябвало да бъде наказано, а когато имаме актуалното политическо говорене като че ли зад неналичието на някакъв термин в действителност се скрива цялото това политическо принуждение, което за мен е същински проблематичното ".

Методиев означи, че историята на комунизма се е преподавала в учебно заведение и до момента, само че с смяната в програмата ще се обърне по-голямо внимание на комунистическия интервал, като се вкарват редица понятия, без които той е невероятно да бъде да бъде изучаван.

Според него в 10-ти клас е доста мъчно да се вникне в огромни детайлности от историята, тъй като тогава гимназистите ще учат цялата история на България.

В умозаключение Момчил Методиев акцентира, че когато се приказва за наказание на комунизма, това не значи и наказание, да вземем за пример, на нашите родители: " Това, че режимът е бил незаконен в една огромна голяма част от своето битие и че е имал редица незаконни характерности, към момента не значи, че всички хора, които са живели в този режим, са живели подмолно. Тъкмо противоположното, считам, че голямата част от българите по времето на комунизма са се опитвали да живеят честно. Проблемът е в една тоталитарна страна каквато е България (и аз държа на това определение). Проблемът в една тоталитарна страна е, че цялото това гражданско общество, опцията за гражданска сила, персоналната независимост са на практика сведени до най-малко ".