Котката ви знае къде сте дори когато не ви вижда
Смятате, че котката ви е цялостен крийпър? Чудите се за какво знае безусловно постоянно къде се намирате или защо ви гледа по този метод? На помощ идва науката. Изследователи откриха, че тези животинчета могат да употребяват гласа на своя притежател, с цел да дефинират въображаемо мястото му в дома.
Откритието демонстрира, че познавателната дарба на котките включва и така наречен „ перманентност на обекта “ – т.е. те знаят, че нещо може да съществува даже в моментите, когато не го виждат. Макар и предходни изследвания да показват този когнитивен гений в скромната домашна котка (Felis catus), това ново изобретение открива по какъв начин слухът играе роля в наблюдаването на средата към тях, както и на движещите се обекти в нея.
Екипът, управителен от Сахо Такаги от Университета в Киото, Япония, разгласява наблюденията върху близо 50 котки (комбинация от домашни и такива, за които се грижат в котешките кафета) си в PLOS ONE .
Учените желаят да ревизират дали котките демонстрират така наречен социо-опространствена познавателна дарба, при която животното знае къде се намират избрани обекти в миг, в който не ги вижда. Това може да бъде реализирано чрез няколко сетива (случвало ви се е да надушите, че някой идва, нали?), само че за задачата на изследването експертите се концентрират върху звука.
Снимка: Natalia Golubnycha / Shutterstock.com
За задачата на опита котките са сложени в стая с прозорец и две порти. Учените ги следят през камери. Извън стаята има представители, от които се чуват записи на непознати, на техните притежатели, вокализации на котки, с които тези в стаята са осведомени, или несоциални звуци (общи електрически шумове). Впоследствие те са пуснати или на същото място, или на разнообразни места. По този метод учените желаят да ревизират по какъв начин котките реагират на звуковите източници, които се „ телепортират “ или стоят неподвижно.
Анализът на видео записите демонстрира, че котките наподобяват по-малко сюрпризирани, когато гласовете на техните притежатели звучат от един и същи представител (т.е. от същото място). Те обаче се объркват, когато ненадейно се реалокират на друго място (т.е. звучат през различен говорител). Същевременно котките не реагират по същия метод на несоциалните тласъци.
„ Тези резултати демонстрират, че котките пазят въображаема картина на притежателя, който не виждат, и картографират неговото местонахождение въз основата на гласа му. Това е доказателство за съществуването на социо-пространствено знание “, пишат създателите.
Източник: IFLScience
