Притча за орела и гарвана
Смятат орела за цар на птиците. Трудно е да си представиш птица, по-величествена от него. Всичко в него излъчва мощ и деяние. Очите му са оживени и пронизващи; и толкоз мощни, че му са толкоз мощни, че може да издържи без да мигне, и на най-яркия лъч на обедното слънце. Той свива гнездото си високо в скалите. То виси над морето и устоява и на най-яростните стихии. Орелът е граблива птица, а викът му смразява всяка плячка. Змии, сърни, зайци и други животни, които той разграничава от голямо разстояние, спуска се бързо над тях и ги сграбчва в ноктите си.
Така един гладен орел кръжал над стадо овце. С острото си око нарочил едно агне, с голяма експедитивност се спуснал, сграбчил бедното животно и го отнесъл под носа на овчаря и овчарските кучета.
Гарванът, който следил всичко, се извършил с възхита от действието на орела. Той считал, че е кадърен да направи същото, с цел да потвърди, че и той е величествена птица. Той подражавал на царя на птиците в полета и спускането, които следил толкоз пъти, само че защото му липсвал орловия нюх, кацнал на гърба на остарелия овен, най-едрия в стадото. Решен непременно да свърши работата до дъно, той забил нокти надълбоко в руното на овена и разперил крила, с цел да отлети с него. Същия триумф би имал да подигне царския замък. Овчарят не пропуснал да забележи обстановката. Той бил тъжен за агнето, което орелът бе отнесъл, само че по никакъв начин не се смутил от дейностите на гарвана. Хванал го в ръце, отскубнал ноктите му от задните елементи на овена, вързал крилата му и го занесъл в градината да развесели децата.
От клетката, окачена на оградата, го гледала любопитна сврака. Тя се обърнала към гарвана, и споделила, както я били учили децата на овчаря – „ Хей, що за птица си ти? “.
Бедният гарван не можел да отговори, само че навеждайки глава, си рекъл мислено: „ Преди напълно малко се бърках, че съм орел, само че в този момент към този момент знам, че съм единствено един доста малоумен гарван. “
Източник: Wisdom Commons
