Българските роми в Германия: предубеждения и истини
Смятани са за “мръсните деца” на Европа. Където те се заселят, там се ширят отпадъци и нечистотия, жилищата им са порутени, в тях лазят плъхове. Мнозина живеят от обществени помощи и вземат добавки за деца, които не съществуват. Атанас Муров от близко познава тези предразсъдъци, тъй като самият той е ром, четем в обширна обява по тематиката на немското издание “Ханделсблат”.
Изданието наблюдава историята на 53-годишния Атанас Муров от Шумен, който живее със фамилията си в печално известния квартал на Дуисбург - Хохфелд. Като своя татко и дядо, Муров се устоя като свири на цигулка по сватби, в заведения за хранене и от време на време, даже и да го е позор от това, на улицата. Съпругата му, Ромни, работи като чистачка на 9-часов работен ден в първокласен хотел в Дюселдорф. Семейството от години не взима обществени помощи и постоянно заплаща налози. Защо тогава в Германия се ширят толкоз доста предубеждения против ромите от България и Румъния, пита "Ханделсблат”.
С присъединението на двете страни към Европейски Съюз и свободното придвижване на хора, информациите за обществен туризъм и проведена престъпност в Германия зачестиха. Миналата година кметът на Дуисбург Зьорен Линк съобщи: „ Имаме към 19 000 души от България и Румъния в Дуисбург, синти и рома. През 2012 година броят им беше единствено 6 000 души. Хората се тормозят поради планините от отпадък, шума и плъховете”. Ромите от епохи са приклещени в клопката на отрицателните клишета и легенди, показва още изданието”. И през днешния ден те се сблъскват с "подчертано равнодушие " или "явно отменяне ", съгласно изследване на Федералната организация за битка против дискриминирането.
Много роми, измежду които и фамилията на Атанас Муров, работят интензивно за по-добър живот в Германия. Според последните данни на Федералната организация по заетостта, българите и румънците, доста от които са роми, са с релативно висока претовареност - 63%, което е над междинното по отношение на останалите жители на Европейски Съюз. Въпреки че тази група прави най-вече нискоквалифициран труд, съгласно Центъра за работа в Дуисбург едвам 30% от тях са безработни. За злоупотреби със обществени помощи се приказва единствено в "изолирани случаи ".
Зле интегрирани, жертви на незаконни мрежи
Муров споделя пред изданието, че не познава никого, който да е забогатял за сметка на страната, само че по тази причина пък познава доста други, които живеят в бедност и порутени къщи. Според Йоахим Краус от Центъра за проучване на антисемитизма в Техническия университет Берлин, "хората не са отговорни за руините, в които живеят, нито за плъховете. Те са съществували и преди. Просто в този момент са забележими, тъй като някой живее там.”, твърди Краус, представен от "Ханделсблат ". Според Краус, положението на къщите даже се е подобрило, тъй като хората са поправяли по-големите вреди, с цел да не живеят напълно в мръсотия”. Погрешно е да се твърди, че имигрантите от Югоизточна Европа са предизвикали тези проблеми, счита той. И подлага на критика интеграционната политика. Според него, поради неналичието на “устойчиви структури”, мнозина са оставени да се оправят сами и стават жертви на незаконни мрежи.
Марио Тержич, от общинския център за интеграция в Дуисбург, счита, че положението на хората, натъпкани в една стая и плащащи по 15 евро на нощ, е признак на по-дълбок проблем. Според него, виновността би трябвало да се търси в някои недобросъвестни притежатели, за които отдаването чартърен на рушащи се жилища се е трансформирало от рентабилен бизнес в същинска промишленост. Общината се бори с казуса, като изкупува рушащите се парцели и в това време се пробва да убеди притежателите да продават. Градът също по този начин разполага с "работна група ", която работи по "стратегия за нулева приемливост " против "престъпните измами ".
Въпреки това, написа “Ханделсблат”, казусът с наемателите остава забранен. Те нормално се реалокират при съседи или родственици, където не престават да живеят в бедност. Ако бяхме уведомили първите новодошли по-добре за правата им, "незаконните структури " нямаше да са толкоз доста, споделя Краус.
Виртуозът от ромския квартал и казусът с ромите в България
Обратно в Шумен Атанас Муров демонстрира на екипа от “Ханделсблат” мястото, където е израснал: “Ето тук съм живял. От тук произлиза и най-хубавата ромска музика в България”. Като момче фантазията му била да цялостни огромните концертни зали, сходно на известния български композитор Панчо Владигеров, който също е живял в Шумен. Муров желал да учи музика в консерваторията в Пловдив, "но там не желаеха роми ", споделя той с мъка пред изданието. Много от къщите в неговия квартал са необитаеми. "Сега момчетата живеят в Хохфелд ", изяснява Муров, а от каменна стълба една жена се провиква жена: "Здравейте! Бог да благослови Ангела Меркел.” Нейните деца от дълго време са се преместили в страната на Меркел.
Има разнообразни начинания, финансирани от чужбина, които се борят против главната причина за бедността: неналичието на обучение, показва изданието. Децата от ромските фамилии би трябвало да имат по-добър достъп до учебни заведения и детски градини. Серги Каракашев, водач на ромската организация „ Искра”, също пропагандира за това в кварталите. "Но почтено ", споделя Каракашев, представен от "Ханделсблат ", "дори и да сте добре квалифицирани, като роми, няма да получите прилична работа тук. " Има юристи, предприемачи, лекари измежду ромите, само че те избират да пазят своя генезис в загадка. Освен това расизмът се е нараснал, изключително откакто политици като вицепремиерът на България Красимир Каракачанов още веднъж намерено се опълчва против ромите, отбелязва немското издание.
Светлана Маркова, заместник-кмет и комисар по обществената политика и опазването на здравето в Шумен, счита, че не съществува дискриминация. Който желае, може да си откри работа тук. Ромите, които се преместили в Германия, желали обществени помощи вместо работа, с цел да си купуват коли и мобилни телефони с парите, акцентира Маркова, представена от "Ханделсблат ".
Каракашев не е склонен. За някои работни места ромите получават единствено по три лв. на час, което се равнява на към 1,50 евро. Дори един автобусен билет коства два лв., тъй че не е изненадващо, че хората напущат страната.
Муров желае скоро да се върне за непрекъснато в България. Купил е къща на входа на остарелия си квартал, която ремонтира от години. С оранжерия и красива панорама към града. Животът в Дуисбург е забързан и "мултикултурен ", споделя той.
Изданието наблюдава историята на 53-годишния Атанас Муров от Шумен, който живее със фамилията си в печално известния квартал на Дуисбург - Хохфелд. Като своя татко и дядо, Муров се устоя като свири на цигулка по сватби, в заведения за хранене и от време на време, даже и да го е позор от това, на улицата. Съпругата му, Ромни, работи като чистачка на 9-часов работен ден в първокласен хотел в Дюселдорф. Семейството от години не взима обществени помощи и постоянно заплаща налози. Защо тогава в Германия се ширят толкоз доста предубеждения против ромите от България и Румъния, пита "Ханделсблат”.
С присъединението на двете страни към Европейски Съюз и свободното придвижване на хора, информациите за обществен туризъм и проведена престъпност в Германия зачестиха. Миналата година кметът на Дуисбург Зьорен Линк съобщи: „ Имаме към 19 000 души от България и Румъния в Дуисбург, синти и рома. През 2012 година броят им беше единствено 6 000 души. Хората се тормозят поради планините от отпадък, шума и плъховете”. Ромите от епохи са приклещени в клопката на отрицателните клишета и легенди, показва още изданието”. И през днешния ден те се сблъскват с "подчертано равнодушие " или "явно отменяне ", съгласно изследване на Федералната организация за битка против дискриминирането.
Много роми, измежду които и фамилията на Атанас Муров, работят интензивно за по-добър живот в Германия. Според последните данни на Федералната организация по заетостта, българите и румънците, доста от които са роми, са с релативно висока претовареност - 63%, което е над междинното по отношение на останалите жители на Европейски Съюз. Въпреки че тази група прави най-вече нискоквалифициран труд, съгласно Центъра за работа в Дуисбург едвам 30% от тях са безработни. За злоупотреби със обществени помощи се приказва единствено в "изолирани случаи ".
Зле интегрирани, жертви на незаконни мрежи
Муров споделя пред изданието, че не познава никого, който да е забогатял за сметка на страната, само че по тази причина пък познава доста други, които живеят в бедност и порутени къщи. Според Йоахим Краус от Центъра за проучване на антисемитизма в Техническия университет Берлин, "хората не са отговорни за руините, в които живеят, нито за плъховете. Те са съществували и преди. Просто в този момент са забележими, тъй като някой живее там.”, твърди Краус, представен от "Ханделсблат ". Според Краус, положението на къщите даже се е подобрило, тъй като хората са поправяли по-големите вреди, с цел да не живеят напълно в мръсотия”. Погрешно е да се твърди, че имигрантите от Югоизточна Европа са предизвикали тези проблеми, счита той. И подлага на критика интеграционната политика. Според него, поради неналичието на “устойчиви структури”, мнозина са оставени да се оправят сами и стават жертви на незаконни мрежи.
Марио Тержич, от общинския център за интеграция в Дуисбург, счита, че положението на хората, натъпкани в една стая и плащащи по 15 евро на нощ, е признак на по-дълбок проблем. Според него, виновността би трябвало да се търси в някои недобросъвестни притежатели, за които отдаването чартърен на рушащи се жилища се е трансформирало от рентабилен бизнес в същинска промишленост. Общината се бори с казуса, като изкупува рушащите се парцели и в това време се пробва да убеди притежателите да продават. Градът също по този начин разполага с "работна група ", която работи по "стратегия за нулева приемливост " против "престъпните измами ".
Въпреки това, написа “Ханделсблат”, казусът с наемателите остава забранен. Те нормално се реалокират при съседи или родственици, където не престават да живеят в бедност. Ако бяхме уведомили първите новодошли по-добре за правата им, "незаконните структури " нямаше да са толкоз доста, споделя Краус.
Виртуозът от ромския квартал и казусът с ромите в България
Обратно в Шумен Атанас Муров демонстрира на екипа от “Ханделсблат” мястото, където е израснал: “Ето тук съм живял. От тук произлиза и най-хубавата ромска музика в България”. Като момче фантазията му била да цялостни огромните концертни зали, сходно на известния български композитор Панчо Владигеров, който също е живял в Шумен. Муров желал да учи музика в консерваторията в Пловдив, "но там не желаеха роми ", споделя той с мъка пред изданието. Много от къщите в неговия квартал са необитаеми. "Сега момчетата живеят в Хохфелд ", изяснява Муров, а от каменна стълба една жена се провиква жена: "Здравейте! Бог да благослови Ангела Меркел.” Нейните деца от дълго време са се преместили в страната на Меркел.
Има разнообразни начинания, финансирани от чужбина, които се борят против главната причина за бедността: неналичието на обучение, показва изданието. Децата от ромските фамилии би трябвало да имат по-добър достъп до учебни заведения и детски градини. Серги Каракашев, водач на ромската организация „ Искра”, също пропагандира за това в кварталите. "Но почтено ", споделя Каракашев, представен от "Ханделсблат ", "дори и да сте добре квалифицирани, като роми, няма да получите прилична работа тук. " Има юристи, предприемачи, лекари измежду ромите, само че те избират да пазят своя генезис в загадка. Освен това расизмът се е нараснал, изключително откакто политици като вицепремиерът на България Красимир Каракачанов още веднъж намерено се опълчва против ромите, отбелязва немското издание.
Светлана Маркова, заместник-кмет и комисар по обществената политика и опазването на здравето в Шумен, счита, че не съществува дискриминация. Който желае, може да си откри работа тук. Ромите, които се преместили в Германия, желали обществени помощи вместо работа, с цел да си купуват коли и мобилни телефони с парите, акцентира Маркова, представена от "Ханделсблат ".
Каракашев не е склонен. За някои работни места ромите получават единствено по три лв. на час, което се равнява на към 1,50 евро. Дори един автобусен билет коства два лв., тъй че не е изненадващо, че хората напущат страната.
Муров желае скоро да се върне за непрекъснато в България. Купил е къща на входа на остарелия си квартал, която ремонтира от години. С оранжерия и красива панорама към града. Животът в Дуисбург е забързан и "мултикултурен ", споделя той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ