150 годишната БАН иска 20% по-високо заплащане на труда на учените
„ Смятаме, че минимум едно 20% би би трябвало да е нарастването на труда, с цел да се обере недофинансирането през годините “. Това съобщи пред БНР ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски.
Българска академия на науките предлага трудът на учените да се обвърже със междинната заплата, само че към този момент няма индикации това да се случи. Затова сега се борим за солидно нарастване във връзка с процентите, с цел да може трудът на учения също да бъде съответно обезщетен, сподели акад.
Българската академия на науките празнува през днешния ден 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е приемник на учреденото на 12-и октомври 1869 година в румънския град Браила Българско книжовно сдружение.
Тържествата започнаха тази заран с галерия на Моста на влюбените на НДК, която демонстрира достиженията на научните звена на Българска академия на науките. Довечера млади учени ще бъдат наградени за своите достижения в научната област, в която работят.
„ Голяма част от проучванията, които се вършат, имат потребност от модерна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя след това изисква поддръжка. За да се правят някакви проучвания, са нужни избрани материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът възнаграждение на труда на учените “.
Той акцентира, че началната междинна заплата в Българска академия на науките е ниска – от порядъка на 800 лева: " Към нея се прибавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има много сътрудници, които работят по спомагателни планове, откъдето е допустимо да се увеличи възнаграждението, само че те са с избран интервал на деяние “.
По думите му обаче в последните 2 години има усъвършенстване в това отношение:
„ 2018 година беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 година 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на Българска академия на науките и в огромна степен демотивираше учените. Сега наклонността се е обърнала. Усещаме схващане от институциите, само че това би трябвало да продължи със същите темпове “.
Акад. Ревалски уточни като най-голямо предизвикателство пред Академията да резервира хората си и да притегли и задържи младите. По думите му след 5-6 години Българска академия на науките ще загуби към 700 – 800 учени по чисто биологически аргументи.
Българска академия на науките предлага трудът на учените да се обвърже със междинната заплата, само че към този момент няма индикации това да се случи. Затова сега се борим за солидно нарастване във връзка с процентите, с цел да може трудът на учения също да бъде съответно обезщетен, сподели акад.
Българската академия на науките празнува през днешния ден 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е приемник на учреденото на 12-и октомври 1869 година в румънския град Браила Българско книжовно сдружение.
Тържествата започнаха тази заран с галерия на Моста на влюбените на НДК, която демонстрира достиженията на научните звена на Българска академия на науките. Довечера млади учени ще бъдат наградени за своите достижения в научната област, в която работят.
„ Голяма част от проучванията, които се вършат, имат потребност от модерна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя след това изисква поддръжка. За да се правят някакви проучвания, са нужни избрани материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът възнаграждение на труда на учените “.
Той акцентира, че началната междинна заплата в Българска академия на науките е ниска – от порядъка на 800 лева: " Към нея се прибавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има много сътрудници, които работят по спомагателни планове, откъдето е допустимо да се увеличи възнаграждението, само че те са с избран интервал на деяние “.
По думите му обаче в последните 2 години има усъвършенстване в това отношение:
„ 2018 година беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 година 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на Българска академия на науките и в огромна степен демотивираше учените. Сега наклонността се е обърнала. Усещаме схващане от институциите, само че това би трябвало да продължи със същите темпове “.
Акад. Ревалски уточни като най-голямо предизвикателство пред Академията да резервира хората си и да притегли и задържи младите. По думите му след 5-6 години Българска академия на науките ще загуби към 700 – 800 учени по чисто биологически аргументи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ