Доц. Ивайло Христов: Обявяването на Независимостта е свидетелство за решимостта и енергията на младата тогава Трета българска държава
Смятам, че последователно започваме да осъзнаваме и да разбираме какъв е този празник, тъй като той е удостоверение за решимостта, силата и импулсите на младата тогава - Трета към този момент българска страна, и може да служи като образец и пример и за днешния политически хайлайф - да отстоява ползите, независимостта и свободата на своето Отечество, отбеляза в ефира на " Хоризонт " доцент Ивайло Христов, публицист, публицист и учител по народопсихология и история на публицистиката в УНСС,в коментар мотив днешния празник - годишнината от оповестяването на Независимостта на България.
По мотив анкета измежду софиянци, обвързвана с днешното чувство за независимостта, доцент Христов направи съпоставяне сред настроенията, преобладаващи в края на 19-ти век измежду българското общество и сегашните - при започване на 21-ви век:
Ако в първите десетилетия след Освобождението господства историческият оптимизъм и национализъм, през днешния ден, сега вие виждате и от тази анкета, че нихилизмът, даже самообругаването на българското и скептицизмът са преобладаваща наклонност. Ако в края на 19-ти век в историята на България и изобщо - при започване на страната, изключително в първите 30 години, стоят фигури като Стамболов, Каравелов, Петко Славейков, Захари Стоянов, Константин Величков, Михаил Маджаров и други - това са водачи, които вършат чест на всяка една европейска страна, сега е очевидно, че измежду народа има съмнение в българския политически хайлайф, който, за жалост, в болшинството си служи по-скоро на свои олигархични ползи, в сравнение с да отстоява ползите на страната.
Вие виждате, че тези имена, които ви изброих, те биха могли да вършат и са правили чест за всяка една европейска страна от края на 19-ти век, до момента в който в този момент, за жалост, господства една наклонност на липса на отговорност и на държавнотворческо мислене измежду нашия хайлайф, означи още Ивайло Христов, но подчерта, че съгласно него, песимистичното отношение и тъмните краски, в които се най-често се разказва актуалната реалност у нас не са основателни:
За страдание, в българина заради стичане на редица исторически условия е доста мощно вкоренено възприятието за самокритичност, дори една прекомерна самокритичност, която неведнъж е голословна и неведнъж се трансформира в комплекс и в синдром в българския народен темперамент. Не би трябвало да е по този начин, тъй като България нито е най дребната страна в Европа, нито сега изживява някакъв кой знае какъв изключително сложен интервал в своята история. Нали знаете статистиката, че българите се считат за един от най песимистичните нации в Европа - не виждам някакво изключително съображение за това нещо сега - нито има война, нито има някаква зараза, нито има някакви трусове. Да, животът несъмнено е сложен, само че той и през миналите 130 и повече към този момент години от свободното битие на Третата българска страна не е бил кой знае какъв брой елементарен.
Цялото изявление на Диана Дончева с доцент Ивайло Христов може да чуете от звуковия файл.
По мотив анкета измежду софиянци, обвързвана с днешното чувство за независимостта, доцент Христов направи съпоставяне сред настроенията, преобладаващи в края на 19-ти век измежду българското общество и сегашните - при започване на 21-ви век:
Ако в първите десетилетия след Освобождението господства историческият оптимизъм и национализъм, през днешния ден, сега вие виждате и от тази анкета, че нихилизмът, даже самообругаването на българското и скептицизмът са преобладаваща наклонност. Ако в края на 19-ти век в историята на България и изобщо - при започване на страната, изключително в първите 30 години, стоят фигури като Стамболов, Каравелов, Петко Славейков, Захари Стоянов, Константин Величков, Михаил Маджаров и други - това са водачи, които вършат чест на всяка една европейска страна, сега е очевидно, че измежду народа има съмнение в българския политически хайлайф, който, за жалост, в болшинството си служи по-скоро на свои олигархични ползи, в сравнение с да отстоява ползите на страната.
Вие виждате, че тези имена, които ви изброих, те биха могли да вършат и са правили чест за всяка една европейска страна от края на 19-ти век, до момента в който в този момент, за жалост, господства една наклонност на липса на отговорност и на държавнотворческо мислене измежду нашия хайлайф, означи още Ивайло Христов, но подчерта, че съгласно него, песимистичното отношение и тъмните краски, в които се най-често се разказва актуалната реалност у нас не са основателни:
За страдание, в българина заради стичане на редица исторически условия е доста мощно вкоренено възприятието за самокритичност, дори една прекомерна самокритичност, която неведнъж е голословна и неведнъж се трансформира в комплекс и в синдром в българския народен темперамент. Не би трябвало да е по този начин, тъй като България нито е най дребната страна в Европа, нито сега изживява някакъв кой знае какъв изключително сложен интервал в своята история. Нали знаете статистиката, че българите се считат за един от най песимистичните нации в Европа - не виждам някакво изключително съображение за това нещо сега - нито има война, нито има някаква зараза, нито има някакви трусове. Да, животът несъмнено е сложен, само че той и през миналите 130 и повече към този момент години от свободното битие на Третата българска страна не е бил кой знае какъв брой елементарен.
Цялото изявление на Диана Дончева с доцент Ивайло Христов може да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ