Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък данък, защото

" Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък налог ", тъй като " прогресивното подоходно облагане разрешава да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото ". Това съобщи в особено изявление за Българска телеграфна агенция ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, която приказва за първи път пред българска медия, откакто в края на предходната седмица бе решено тя да управлява Фонда за нов петгодишен мандат. По време на изявлението, което се организира в централата на МВФ във Вашингтон, Георгиева разяснява и тематиката за еврозоната, като сподели, че " знаем, че предстоят нови избори, само че ние също знаем, че когато има единение сред главните политически сили по дадена тематика, задачата може да бъде реализирана. Аз персонално считам, че не би трябвало да пропущаме този късмет ".

Пред Българска телеграфна агенция ръководещият шеф на Международния валутен фонд посочи и целите си като началник на интернационалната финансова институция.

Следва цялостният текст на изявлението:

- Поздравления за преизбирането Ви за втори мандат начало на Международния валутен фонд! През първия Ви мандат отпред на МВФ светът и институция бяха изправени пред редица провокации – пандемия, нарушавания във веригите за достави, война, инфлация. Вторият Ви мандат, въпреки и да стартира чисто механически през есента, идва на фона на възходящо напрежение в Близкия изток и редица други провокации. Как МВФ ще продължи да се изправя против тези компликации?

- Благодаря за поздравленията! Искам да изкажа своята признателност към 190-те страни членки, че взеха решение за моето преизбиране и го одобрявам като отговорност МВФ да продължи да бъде източник на непоклатимост за света. През последните години ние бяхме като транспортен съд в бурно море, само че транспортен съд, който остана постоянен. Като капитан на кораба аз виждам посоката на нашата работа през идващите години в три посоки.

Първо, ние имаме голяма отговорност да помогнем на нашите страни членки да изберат верните политики във време на огромна неустановеност и разнопосочност в трендовете на обособените стопански системи. Вече не се сме в 2020-а, годината на пандемията, когато всички трябваше да вършат всъщност едно и също – паричната политика да бъде подкрепяща, фискалната политика също. В подобен интервал е доста по-лесно – гледаш какво вършат другите и ти се стремиш да го правиш като тях.

Сега сме в напълно различен интервал, в който казусът с инфлацията на разнообразни места стои по друг метод, в който фискалните благоприятни условия за някои страни са лимитирани, а за други не толкоз, в който сме в конюнктура на комплицирани взаимоотношения сред страните. В подобен миг изборът на вярна политика (икономическа, парична и фискална - бел. авт.) не е елементарен.

В този подтекст нашата работа, като единствената институция, която мери пулса и виталните индикатори на всяка стопанска система – без значение дали е огромна, дребна, богата, бедна – е да създадем разбор и на тази база да дадем рекомендации за това, какво може да укрепи дадена стопанска система, тъй че да има допустимо най-хубави резултати за хората.

Трябва да продължим да следим инфлацията в страните, където този проблем още е настоящ. Като цяло обаче процесът на дезинфлация върви добре, откакто нарастването на цените доближи връхна точка през 2022 година Някои страни реализираха този резултат и започнаха да понижават лихвените проценти (Швейцария - бел. авт.). Китай от своя страна е в дефлационен развой, а Япония направи лихвите си позитивни, откакто дълги години те бяха негативни.

В тези условия по никакъв начин не е елементарно да се реши по кое време централните банки могат да смъкват лихвите. През идващите месеци ще станем очевидци по какъв начин водещите централни банки най-вероятно ще следват друг път. Не е изключено да забележим " Банк ъв Ингланд " и Европейската централна банка да тръгнат към събаряне на лихвите преди Управлението за федерален запас на Съединени американски щати.

Това ме води към втората предпочитана тематика. Важно е да се означи, че международната стопанска система се оказа изненадващо по-устойчива на шоковете, в сравнение с си мислехме. Растежът остана в положителна територия и ние даже леко повишаваме прогнозата си за годината (отразено в идния отчет на МВФ – Преглед на международната стопанска система, WEO – бел. авт.).

Но даже и обновените оценки демонстрират невисок напредък и сравнявайки го с историческите трендове, нямаме причина доста да се радваме. Ако погледнем графиката на понижаване на упования напредък, ще забележим, че тя наподобява на стръмна ски писта. Изключително значимо е да се борим с инфлацията, да увеличим фискалните буфери, само че в това време е значимо да разберем по какъв начин можем да трансформираме стопанската система, тъй че да има по-висока продуктивност на труда и по-висок напредък.

Най-впечатляващият и разочароващ факт, който откри наше проучване е, че продуктивността на труда на всички места е ниска. Съединените щати са малко по-добре по този индикатор, тъй като нововъведенията тук вървят по-добре и тъй като пазарът на труда тук се зарежда с имигранти. Парадоксът обаче е, че имиграцията политически се вижда като проблем, а стопански тя оказва помощ на американската стопанска система.

По отношение на този въпрос в България от една страна виждаме по-ниско качество на образованието, само че от друга има по-добра цифрова инфраструктура и би трябвало да се направи по този начин, че да има по-малко спънки пред предприемачеството.

Третият ни приоритет е работата на самия Фонд и това той да бъде постоянен. Ние инжектирахме 1 трилион $ в международната стопанска система от 2020 година насам, създадохме инструмент, какъвто нямаше до момента – дълготраен заем с 10 години гратисен интервал към страни, които са уязвими по отношение на промените на климата.

Това, което постигнахме с увеличение на квотите на МВФ с 50 на 100, ни дава сигурност, че Фондът може да се оправи. Искаме да създадем по-гъвкава система за финансиране (Глобална мрежа за финансова сигурност, Global Financial Safety Net), която да обезпечи непоклатимост на стопански системи в рецесии.

- Пролетните срещи на Световната банка и Международния валутен фонд се организират по традиция във Вашингтон. Бихте ли споделили малко повече във връзка с това какво се случва с стопанската система на страната, в която са ситуирани централите на двете институции?

- Ние от Фонда бяхме едни от дребното, които казвахме, че Съединени американски щати няма да влязат в криза, даже и в моменти, когато имаше заглавия като " Съединени американски щати 100 % ще влязат в криза ". Ние смятахме по този начин, тъй като държавното управление тук сподели интензивност при финансирането, в това число и посредством Закона за понижаване на инфлацията. Другото, което се наблюдаваше, беше, че спестяванията от пандемията от КОВИД-19 осъществят повече търсене, както и нагорещения пазар на труда, който показваше, че хората имат работа. Когато хората имат работа и спестявания, те са по-склонни да харчат, което е добре за растежа, само че е неприятно за инфлацията. Какво може да създадат американците? Да са деликатни с фискалната поддръжка за стопанската система и да продължат да гледат данните, преди да решат, че могат да смъкват лихвените проценти.

По-високите лихви хвърлят студена вода върху бизнесмените. Това също не е добре и за износа на страната, тъй като доларът нараства. Не е добре и за останалия свят, тъй като по-високи лихви в Съединени американски щати значат девалвиране на останалите национални валути и повишение на лихвите по задълженията – държавни, корпоративни и персонални.

- На този декор по какъв начин наподобяват напъните на България да се оправи в битката с инфлацията, която остава спънка пред присъединението на страната ни в еврозоната и смятате ли, че 2025 година към момента е допустима като цел за приемане на еврото?

- България направи, както и останалия свят, битката с инфлацията приоритет и е реализирано много в това отношение. Инфлацията продължава да спада и чакаме да я забележим до края на годината в диапазона към 3 на 100. София има път, по който да извърши условията за влизане в еврозоната.

Но, също както говорихме и за Съединени американски щати, е добре да има поддръжка за хората и за бизнеса, само че не е добре, в случай че тя се трансформира в по-висока инфлация. Не единствено че не е добре за влизането на България в еврозоната, само че и за българските жители. Инфлацията е налог върху приходите на хората и изключително по-бедната част от популацията доста страда от нея. Изисква се политическа воля. Това, което виждам от разнообразни отчети за страната, е, че има единение за влизане в еврозоната и има такава опция. Тоест, въпросът е на политически приоритет и на политическа воля.

Да, ние знаем че предстоят нови избори, само че ние също знаем, че когато има единение сред главните политически сили по дадена тематика, задачата може да бъде реализирана. Аз персонално считам, че не би трябвало да пропущаме този късмет. Ние към този момент отложихме няколко пъти това. Трябваше да сме преди Хърватия, след това дружно с Хърватия, в този момент сме след тях, само че се надявам решението да вървим напред, да бъде подкрепено със съответните политически дейности.

Ще повторя нещо, което съм казвала и преди – щом сме във валутен ръб, ние консумираме паричната политика на Европейската централна банка. Не съм чула в Българя да има предпочитание да се излезе от валутния ръб. И тук идва въпросът –  за какво ние желаеме да консумираме политика, в чието образуване ние не участваме.

Защо мислим, че опитът на другите страни не е от голяма важност. Ние видяхме, че страните от някогашния социалистически лагер, които влязоха в еврозоната, нямаха стремглав скок на цените, а имаха усъвършенстване на икономическите индикатори. 

При възможен потрес участието ни в еврозоната също може да е потребно, тъй като ще имаме отбрана и няма да би трябвало да разчитаме единствено на себе си. От толкоз време върви тази тематика – дано да я доведем до сполучлив край.

- И въпреки всичко, смятате ли че 2025 година остава допустима цел?

- Аз считам, че е допустимо. Какво следва – до септември месец, когато се актуализират анализите за България, ние към момента имаме време да доведем инфлацията до равнищата, на които тя би трябвало да бъде. Това значи държавните управления до тогава да не инжектират в стопанската система проинфлационни импулси. Ако ние покрием критериите, проектът ще бъде изпълнен. 

Ние знам, че традицията е да се влиза в еврозоната на 1 януари, само че на никое място в еврозоната няма такова решение, което да споделя, че не може да е на 1 март, на 1 юни или септември, т.е. в случай че ние сме обединени към тематиката за влизане в еврозоната, дано да я следваме поредно и тя ще се случи.

- В последната задача на МВФ, пристигнала на посещаване в България, бе повдигната тематиката за промяна на данъчната система, какво мислите вие по този въпрос?

- Смятам, че е време да преразгледаме 10-процентния плосък налог. Ние имаме сполучливи бизнеси, сполучливи хора – това е отлично. Но това значи, че те могат да способстват малко повече за качеството на работната ръка, за качеството на инфраструктурата, за страната си като цяло. Това ще бъде в полза на техния бизнес и на качеството на техния живот. 

Когато България одобри плоския налог беше вярно решение. Целта тогава беше да излязат парите " на ярко ". Сега имаме по-добри институции и не е нужно да привличаме парите да излизат " на ярко " с 10-процентен плосък налог. Ако погледнете света, диференциране на данъчната ставка се приема като вярно. Диференцираната данъчна ставка, или казано като прогресивното подоходно облагане, разрешава да се споделят по-успешно ресурсите на една страна в обществото.