Историците говорят за лева, за еврото, за Златния век без български пари и за Прехода
Смятам, че през днешния ден за България в действителност е един исторически ден, защото през днешния ден завършва един цикъл от историята ни, почнал през 1989 година. Знаете, че и в политологията и в историческата просвета се спори по кое време свършва прехода на България. Ние знаем по кое време е почнал, само че не по кое време свършва. Може би 1 януари с влизането на еврото е една рационална и естествена периодизация на прехода.
Това разяснява пред Нова тв историкът доцент Михаил Груев.
1 януари е хубава дата за периодизация, само че интервала не се заключва в една дата, в един ден. Но дали имаме връзки с Русия или не, това е напълно друг развой, който е тясно привързан с манталитета на няколко генерации българи, който би трябвало да се промени по един или различен метод или най-малкото да се видоизменят в нещо здравословно и за българската еднаквост и интерес. Тук не става въпрос да обърнем тил на Русия и народа й, а да преосмислим метода, по който гледаме на тях и в последна сметка да подхождаме към тях с една здравословна сдържаност, което няма нищо общо с някаква уплаха или ненавист и разбирането, че няма безконечен другар, а има безконечен интерес, коментира историкът доктор Александър Стоянов.
Нито Франция, нито Германия, нито някоя от другите страни изгубиха своята еднаквост като одобриха еврото, защото паричинте знаци са с редство, те не могат да бъдат някакво свещено пространство, тъй че въпросът е по-скоро механически със промяната на валутите. Въпросът е по-значим в геополитически проект, защото България стопира да бъде контактна зона, тя минава в евроатлантическото пространство. Заради това и натиска против този акт беше изключително яростен през последните няколко месеца от най-различни страни, разяснява доцент Груев.
Българският лев в началото е железен със закона от 1880 година Паричният лев идва чак 1894 година, само че той постоянно е бил функционалност от огромните европейски валути. Първо е бил вързан за френския франк, защото тогава това е била най-стабилната валута на 19 век. След това има интервал, когато лв. има и златно покритие, само че това продължава до Голямата меланхолия през 1929 година, когато още веднъж губи самостойността си. След Втората международна война той е функционалност от преводната рубла, описа историкът.
Трябва да напомним, че златното време на България - до 1230 година ние нямаме лични пари. Така че по времето на Симеонова България ние не сме имали свои пари, а сме употребили това, което е налично в обращение. Но това не ни е попречило нито на Златния век, нито България да се уголемява. Така че ние в този момент оставяме една валута, която пред 90-те години загуби своята автономия в смисъла на суверенна валута. Така че от историческа позиция не би трябвало да имаме никакви терзания. Освен това парите като висша форма на човешко въображение надали са огромен проблрем със своята национална еднаквост, разяснява докторът.
Страхът да не би в този момент още веднъж да отиваме на неверната страна се изяснява с нашето минало. Ние имаме изключетилно огромен комплекс като нация за непълноценност, липса на религия в себе си и в опит да се измъкнем от този комплекс, ние постоянно прехвърляме тези негативи на другите нации, разяснява той.
Нотрупан е от тежкия житейски път, от неверните решения, които сме взимали в предишното като нация. Освен това ние сме релативно дребен като размер хора. Нямаме огромно семейство, с което да се свържем, добави той.
