Катрана в меда
Смятах от възпитание да подмина вчерашния скандал в Народното събрание с размяната на грозни и обидни реплики сред депутати, само че не става. Трябва да се споделят грозните неща, наред с хубавите, с цел да няма нищо шушу-мушу и замитане под килима. Данъкоплатците не устоят тези свои представители с месечни заплати по над 6 бона, с цел да им слушат откровените простотии.
Разбира се осигуряващите хранилки, постове и власт на знайни и незнайни чиляци от партийно-листовата система, не са дали своят вот за такива несъразмерно високи приходи по отношение на тези на множеството българи, само че пък няма да ги държим на изсъхнал хлебец и вода, както се споделя, тъй като ще ни набедят в сиромахомилство, аза нищоправенето им от три години насам, дума няма да отваряме.
Та против тази тлъста месечна прехрана на хората с най-ниско доверие и рейтинг в България, евентуално имаме право да желаяме от тях най-малко обичайно държание от парламентарната естрада.
Все отново не желаеме много- не им споделяме да не крадат, да не вземат подкупи и рушвети и да не изнудват, тъй като няма никакъв смисъл – те ще не престават да го вършат, макар писането. Така както продължиха да го вършат и след промяната на строя преди близо 34 години.
Не е оригиналност българските публични деятели да се наскърбяват и клеветят, само че въпреки всичко е някак обидно за нас, естествените хора, да им гледаме сеирите в 21 век, когато се приказва за изкуствен интелект, междупланетни пътувания и впрочем.
Обидно е също по този начин в Народно събрание да се пробутват партийни креатури, които си нямат разбиране от закони, но ние чакаме от тях да ги основават и преразглеждат, когато се постанова.
Та в тяхна услуга взех решение да се съветвам с един почитан арбитър, чието име няма да разгласявам по негова молба. И по този начин, тук няма да се питаме общоизвестни неща като да вземем за пример кой сътвори и стартира в обществото обидни прякори като Тиквата, Джипко Бибитков, Шкембе воевода, ПКП, Копейкин, Четирихилядник, Путлер, Каскета и така нататък и тъй наречените Знаем че за кръстниците на тези живи хора няма никакви последици и те не престават да наскърбяват на ангро. Хич дума не ми се отваря и за това кой по какъв начин наподобява, с цел да си разрешава да лепи етикети другиму.
Няма да изследваме и дали има задоволително обществени данни – от публични отчети, тъжби и очернящи страната ни и избрани политици, заради които една организация да бъде наричана доносническа. Не е наша работа всичко това.
Само ще поясним за някои депутати, с цел да не се излагат пред хората, че
организация не може да съди някого, който я назовава по избран метод – доносническа, мафиотска други. ЛИЧНАТА засегнатост обаче е подсъдима
– когато един народен представител обиди различен, в случай че другият реши, че е афектиран, несъмнено. По-лошо е, че той може да продължава да твърди, че е афектиран, без значение какви обяснения и причини ще изложи насрещния му чиляк. Всичко това може да се прочете в чл.146 от Наказателния кодекс, а в чл.148 са регламентът и поясненията за обществено нанесени обиди и клюки.
Толкова е ясно и просто! Да се чуди човек единствено кой и за какво праща в Народното събрание някакви хора, които не вдяват от дума. И с изключение на, че гребат с цялостни шепи от меда, който сме им обезпечили, не пропущат случай да си пуснат по някоя и друга лъжица катран. За нас, простосмъртните, несъмнено, е единствено катранът и това не предстои на никакво разискване през последните години.
Разбира се осигуряващите хранилки, постове и власт на знайни и незнайни чиляци от партийно-листовата система, не са дали своят вот за такива несъразмерно високи приходи по отношение на тези на множеството българи, само че пък няма да ги държим на изсъхнал хлебец и вода, както се споделя, тъй като ще ни набедят в сиромахомилство, аза нищоправенето им от три години насам, дума няма да отваряме.
Та против тази тлъста месечна прехрана на хората с най-ниско доверие и рейтинг в България, евентуално имаме право да желаяме от тях най-малко обичайно държание от парламентарната естрада.
Все отново не желаеме много- не им споделяме да не крадат, да не вземат подкупи и рушвети и да не изнудват, тъй като няма никакъв смисъл – те ще не престават да го вършат, макар писането. Така както продължиха да го вършат и след промяната на строя преди близо 34 години.
Не е оригиналност българските публични деятели да се наскърбяват и клеветят, само че въпреки всичко е някак обидно за нас, естествените хора, да им гледаме сеирите в 21 век, когато се приказва за изкуствен интелект, междупланетни пътувания и впрочем.
Обидно е също по този начин в Народно събрание да се пробутват партийни креатури, които си нямат разбиране от закони, но ние чакаме от тях да ги основават и преразглеждат, когато се постанова.
Та в тяхна услуга взех решение да се съветвам с един почитан арбитър, чието име няма да разгласявам по негова молба. И по този начин, тук няма да се питаме общоизвестни неща като да вземем за пример кой сътвори и стартира в обществото обидни прякори като Тиквата, Джипко Бибитков, Шкембе воевода, ПКП, Копейкин, Четирихилядник, Путлер, Каскета и така нататък и тъй наречените Знаем че за кръстниците на тези живи хора няма никакви последици и те не престават да наскърбяват на ангро. Хич дума не ми се отваря и за това кой по какъв начин наподобява, с цел да си разрешава да лепи етикети другиму.
Няма да изследваме и дали има задоволително обществени данни – от публични отчети, тъжби и очернящи страната ни и избрани политици, заради които една организация да бъде наричана доносническа. Не е наша работа всичко това.
Само ще поясним за някои депутати, с цел да не се излагат пред хората, че
организация не може да съди някого, който я назовава по избран метод – доносническа, мафиотска други. ЛИЧНАТА засегнатост обаче е подсъдима
– когато един народен представител обиди различен, в случай че другият реши, че е афектиран, несъмнено. По-лошо е, че той може да продължава да твърди, че е афектиран, без значение какви обяснения и причини ще изложи насрещния му чиляк. Всичко това може да се прочете в чл.146 от Наказателния кодекс, а в чл.148 са регламентът и поясненията за обществено нанесени обиди и клюки.
Толкова е ясно и просто! Да се чуди човек единствено кой и за какво праща в Народното събрание някакви хора, които не вдяват от дума. И с изключение на, че гребат с цялостни шепи от меда, който сме им обезпечили, не пропущат случай да си пуснат по някоя и друга лъжица катран. За нас, простосмъртните, несъмнено, е единствено катранът и това не предстои на никакво разискване през последните години.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ