Кога сме най-самотни през живота си
Смята се, че светът е обзет от пандемия. Но не става въпрос за някакво заболяване или нов вирусен вариант, а за едно положение, което визира вътрешния ни свят - самотата.
Според от ден на ден проучвания самотата е нездравословна и за физическото ни здраве, като даже усилва риска от по-ранна гибел. Затова, екип учени от Калифорнийския университет, Сан Диего, отпред с невропсихиатъра Дилип Жест, решили да ревизират по кое време сме най-самотни в хода на живота си.
За задачата те анализирали резултатите от проби за оценка на психологичното здраве на 340 поданици на Сан Диего, на възраст сред 27 и 101 години. Това били елементарни хора, без очевидни аргументи да се усещат по-самотни от останалите хора.
Изследователите открили, че има три интервала в живота ни, когато по разнообразни аргументи се усещаме най-самотни.
Първо самотата ни застига, когато наближим тридесетата си година. Учените се пробват да обяснят това с значимите житейски избори, които се постанова да вършим на този стадий от живота си. Тази възраст се характеризира с непрекъснато сравняване с другите, с възприятието, че не се оправяме толкоз добре, колкото тях, и със самообвинения.
Следващият пик на самотност е по време на така наречен рецесия на междинната възраст - в средата на 50-те ни години. Тогава стартират и първите осезаеми признаци на остаряването, първите болежки и по-ясното осъзнаваме, че сме смъртни.
Най-разбираем е последният интервал на самотност - към края на 80-те години. Тогава множеството ни другари, а евентуално и съпрузи, към този момент са си отишли от този свят. Физическото ни положение е мощно влошено и силите ни напущат, появява се деменцията, а разликата сред нашия метод на мислене и този на идващите генерации е прекомерно огромна, с цел да се усещаме разбрани.
Екипът на Жест открил още нещо любопитно. Колкото по-мъдър е човек, толкоз по-малко уединен се усеща. А " мъдростта " се състои в дарба да изпитваме емпатия, състрадание, надзор над страстите, осъзнатост. Тези качества обезпечават на индивида постоянни положителни връзки с останалите хора и предотвратяват самотата.
Според от ден на ден проучвания самотата е нездравословна и за физическото ни здраве, като даже усилва риска от по-ранна гибел. Затова, екип учени от Калифорнийския университет, Сан Диего, отпред с невропсихиатъра Дилип Жест, решили да ревизират по кое време сме най-самотни в хода на живота си.
За задачата те анализирали резултатите от проби за оценка на психологичното здраве на 340 поданици на Сан Диего, на възраст сред 27 и 101 години. Това били елементарни хора, без очевидни аргументи да се усещат по-самотни от останалите хора.
Изследователите открили, че има три интервала в живота ни, когато по разнообразни аргументи се усещаме най-самотни.
Първо самотата ни застига, когато наближим тридесетата си година. Учените се пробват да обяснят това с значимите житейски избори, които се постанова да вършим на този стадий от живота си. Тази възраст се характеризира с непрекъснато сравняване с другите, с възприятието, че не се оправяме толкоз добре, колкото тях, и със самообвинения.
Следващият пик на самотност е по време на така наречен рецесия на междинната възраст - в средата на 50-те ни години. Тогава стартират и първите осезаеми признаци на остаряването, първите болежки и по-ясното осъзнаваме, че сме смъртни.
Най-разбираем е последният интервал на самотност - към края на 80-те години. Тогава множеството ни другари, а евентуално и съпрузи, към този момент са си отишли от този свят. Физическото ни положение е мощно влошено и силите ни напущат, появява се деменцията, а разликата сред нашия метод на мислене и този на идващите генерации е прекомерно огромна, с цел да се усещаме разбрани.
Екипът на Жест открил още нещо любопитно. Колкото по-мъдър е човек, толкоз по-малко уединен се усеща. А " мъдростта " се състои в дарба да изпитваме емпатия, състрадание, надзор над страстите, осъзнатост. Тези качества обезпечават на индивида постоянни положителни връзки с останалите хора и предотвратяват самотата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ