Нов поглед към проблема за съзнанието: то може да принадлежи не само на хората
Смята се, че съзнанието и интелигентността са само човешки черти, свързани с мисленето, паметта и езика. Новата идея за „ виталния център “ (животоцентризма) твърди, че когнитивните качества са присъщи на всички живи системи и се демонстрират посредством взаимоотношение с околната среда, с цел да оцелеят. Дори съществата без мозък, като бактериите и слузестите плесени, могат да вземат решения. Това преосмисляне на интелекта открива нови хоризонти пред науката, изкуствения разсъдък и медицината.
Традиционно интелектът и познанието се преглеждат през призмата на човешкия опит: усещане, памет, размишление, език и дарба за учене. Психологията, философията и когнитивните науки са построени на тази „ личностно насочена “ основа. Един нов метод, наименуван „ животоцентризъм “, оспорва тази традиция и преглежда интелекта като свойство на всички живи системи – от бактериите до горите. Концепцията е разказана в публикация на Гордан Додиг-Чрънкович от Технологичния университет „ Чалмърс “.
Подходът, насочен към живота, дефинира познанието като развой на взаимоотношение сред живия организъм и околната среда за самозапазване. То е тясно обвързвано с телесните аспекти на съществуването и не се лимитира до нереалните мисли в главата. По този метод мисленето се разгръща върху целия организъм и включва физическото взаимоотношение със света.
Според тази концепция когнитивните качества не са привилегия единствено на организмите със комплициран мозък. Експериментите удостоверяват, че интелигентността е допустима и при същества без нервна система.
Червеите могат да намират излаз от комплицирани лабиринти, а бактериалните колонии показват групово взимане на решения посредством механизма „ кворум сенсинг “. Тези процеси показват адаптивно и целеустремено държание, което откривателите преглеждат като когнитивно държание.
Учените преглеждат и естествените калкулации като основа на познанието. За разлика от цифровите компютри живите системи обработват информацията посредством физически и морфологични процеси. Едно растение, търсещо слънчева светлина, в действителност „ пресмята “ оптималния път за своя напредък. Разбирането на познанието като естествено пресмятане открива нови хоризонти за науката и технологиите.
В региона на изкуствения разсъдък сходни прозрения биха могли да доведат до системи, въодушевени от биологичните правила на самоподдържане и акомодация, които са по-устойчиви и ефикасни.
Новият метод също по този начин дава опция за разглеждане на клетките и тъканите като когнитивни сътрудници, способни да се учат и възвръщат, което открива нови благоприятни условия в регенеративната медицина и лекуването на болести.
Разширяването на определението за познанието трансформира разбирането ни за живота и мозъка. То унищожава границата сред хората и останалия жив свят, като трансформира интелекта от само човешка характерност във фундаментално свойство на всичко живо.
В последна сметка разширението на определението ни за себепознание слага под въпрос личното ни място във вселената.
