Протестантският лидер Мартин Лутер дава началото на традицията с коледната елха у дома
Смята се, че протестантският водач Мартин Лутер е дал началото на традицията коледното дърво да се внася вкъщи и да се украсява.
В исторически проект коледното дърво не постоянно е било такова, каквото го познаваме през днешния ден, нито е имало същото значение. Независимо от дребните разлики, които могат да съществуват сред другите страни през днешния ден, произходът на коледното дърво е общ за всички тях, изяснява „ CurioSfera “, споделя Актуално.ком.
Традиционното коледно дърво се прави от ела. Тясно обвързван с езическите традиции в Северна Европа (особено в Германия), преди епохи елата е дължала своя авторитет на хипотетичната си дарба да притегля мълнии.
В антични времена се е считало, че мълнията е от възвишен генезис: помните ли фигурата на бога от гръцката митология Зевс, който носи гръмотевица в ръка. Следователно, всичко, което притегля мълниите би трябвало да е свещено. Германската предхристиянска традиция на Лихтенбаум е обвързвана с ритуалите на гръмотевица. Друго в допълнение събитие, трансформирало елата във вълшебно дърво е немските обичаи и митове, които описват, че това дърво е местообитание на елфи, които живеят в ствола му. Елфите като горски духове, каквито са били, биха могли да се намесят в живота на хората. Поради тази причина дърварите бяха извънредно деликатни, когато доставяли дърва за огрев, с цел да не счупят клоните им или да им навредят. Досаждането на горски дух се заплащало с живот. Легенда, която освен избавя това дърво, само че и му придава несъмнено измерение. Известно е, че потреблението му като коледно дърво е продължение на това, което дъбът в началото е имал измежду германците - дърво, което също е било свещено за тях и към което са се правили обреди.
Необикновено съвпадане сплотява орисите и смислите на двете дървета. Когато свети Бонифаций, проповядващ християнството на тези нации, отсича дъб през VIII век и когато той пада, мачка доста шубраци, само че оцелява дребна ела е светецът споделя: „ Ето дървото Господне; наречете го занапред нататък Дървото на детето Исус “(Ecce arbor Domini; vocate illum abies Yhesu). Обичаят на елата става доста известен и към този момент през европейското средновековие е честа процедура да се характеризира Коледа с него. През ХVI век обичая е толкоз необятно публикуван, че един елзаски декрет от 1560 година разпорежда никой да няма повече от едно дърво и височината му да не надвишава осем фута. В ранните дни на коледното дърво по клоните му се окачвали хартиени рози, бонбони, златни листа, ябълки и захарни бонбони. Изглежда, че Мартин Лутер, идеолог на протестантската реформация в Германия, е добавил свещи, бит от античен религиозен генезис: запалените светлини съставляват душите на мъртвите предшественици. В текст, непокътнат и до през днешния ден от ХVII век, написан от немски свещеник на име Данхауер, може да се прочете: „ В днешно време в къщите на християнските фамилии са подредени дървета, където блестят предмети и дребни играчки, които притеглят и харесват децата, които умишлено се втурват към тях на Коледа ”.
Той не знае от кое място е пристигнал този бит, само че е допустимо това да се дължи на желанието да насочи дребните към дървото на нашия Господ. Скоро практиката се радва на обща отзивчивост и към ХVIII век дървото на Христос, Кристбаумът на германците, се е утвърдило в множеството страни от Европа. Това поклонническо дърво, както го назовават в сервантесова Испания се радва на добра известност. Но макар християнската му приложимост, магическото му измерение в никакъв случай не е било забравено: местообитание на омагьосани духове, които постоянно се забавляват като предизвикват разнообразни смешки на хората. Вечер, надалеч от обитаемо място, една ела може да бъде източник на неприятни изненади.
В исторически проект коледното дърво не постоянно е било такова, каквото го познаваме през днешния ден, нито е имало същото значение. Независимо от дребните разлики, които могат да съществуват сред другите страни през днешния ден, произходът на коледното дърво е общ за всички тях, изяснява „ CurioSfera “, споделя Актуално.ком.
Традиционното коледно дърво се прави от ела. Тясно обвързван с езическите традиции в Северна Европа (особено в Германия), преди епохи елата е дължала своя авторитет на хипотетичната си дарба да притегля мълнии.
В антични времена се е считало, че мълнията е от възвишен генезис: помните ли фигурата на бога от гръцката митология Зевс, който носи гръмотевица в ръка. Следователно, всичко, което притегля мълниите би трябвало да е свещено. Германската предхристиянска традиция на Лихтенбаум е обвързвана с ритуалите на гръмотевица. Друго в допълнение събитие, трансформирало елата във вълшебно дърво е немските обичаи и митове, които описват, че това дърво е местообитание на елфи, които живеят в ствола му. Елфите като горски духове, каквито са били, биха могли да се намесят в живота на хората. Поради тази причина дърварите бяха извънредно деликатни, когато доставяли дърва за огрев, с цел да не счупят клоните им или да им навредят. Досаждането на горски дух се заплащало с живот. Легенда, която освен избавя това дърво, само че и му придава несъмнено измерение. Известно е, че потреблението му като коледно дърво е продължение на това, което дъбът в началото е имал измежду германците - дърво, което също е било свещено за тях и към което са се правили обреди.
Необикновено съвпадане сплотява орисите и смислите на двете дървета. Когато свети Бонифаций, проповядващ християнството на тези нации, отсича дъб през VIII век и когато той пада, мачка доста шубраци, само че оцелява дребна ела е светецът споделя: „ Ето дървото Господне; наречете го занапред нататък Дървото на детето Исус “(Ecce arbor Domini; vocate illum abies Yhesu). Обичаят на елата става доста известен и към този момент през европейското средновековие е честа процедура да се характеризира Коледа с него. През ХVI век обичая е толкоз необятно публикуван, че един елзаски декрет от 1560 година разпорежда никой да няма повече от едно дърво и височината му да не надвишава осем фута. В ранните дни на коледното дърво по клоните му се окачвали хартиени рози, бонбони, златни листа, ябълки и захарни бонбони. Изглежда, че Мартин Лутер, идеолог на протестантската реформация в Германия, е добавил свещи, бит от античен религиозен генезис: запалените светлини съставляват душите на мъртвите предшественици. В текст, непокътнат и до през днешния ден от ХVII век, написан от немски свещеник на име Данхауер, може да се прочете: „ В днешно време в къщите на християнските фамилии са подредени дървета, където блестят предмети и дребни играчки, които притеглят и харесват децата, които умишлено се втурват към тях на Коледа ”.
Той не знае от кое място е пристигнал този бит, само че е допустимо това да се дължи на желанието да насочи дребните към дървото на нашия Господ. Скоро практиката се радва на обща отзивчивост и към ХVIII век дървото на Христос, Кристбаумът на германците, се е утвърдило в множеството страни от Европа. Това поклонническо дърво, както го назовават в сервантесова Испания се радва на добра известност. Но макар християнската му приложимост, магическото му измерение в никакъв случай не е било забравено: местообитание на омагьосани духове, които постоянно се забавляват като предизвикват разнообразни смешки на хората. Вечер, надалеч от обитаемо място, една ела може да бъде източник на неприятни изненади.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ