Смята се, че по времето през март може да гадаем

Смята се, че по времето през март може да гадаем какво ни чака

В националната традиция баба Марта е представяна ту като ядосана бабичка, ту като красива и млада предвесница на хубавото време. Вероятно оттова идва и визията за многото ѝ лица и непредвидим темперамент. Месец март в действителност е динамичен и непредвидим - съгласно вярването и поради постоянно спорещите ветрове на Марта - топлият червен Летник и студеният бял Зимник, написа.

Смята се, че по времето през март може да гадаем какво ни чака. Още от първия ден на месеца би трябвало да си изберем ден от него. Ако денят е прекрасен и безоблачен, годината за нас ще е щастлива и сполучлива, в случай че е леден и тъмен, не ни чака добър шанс.

Една от обичаните обичаи на дребни и огромни за 1 март е закичването с бял и червен извит конец. Мартеницата символизира благопожелание за здраве и благополучие. Обичаят е прочут освен в България, само че също и в Румъния, Албания, Гърция, Северна Македония, Сърбия, Молдова.

Според някои източници езическият ритул на връзването на мартеница е прочут по нашите земи още от времето на тракийците. Според други, традицията е пренесена с идването на прабългарите и като доказателство за това се показва практиката и до през днешния ден в някои райони на Централна Азия бял и червен конец да се употребяват като защитни талисмани за животни, деца и девойки против зло и за здраве.

Според една от добре познатите митове, брачната половинка на хан Аспарух - Ахинора - първа вкарва обичая у нас. След като брачният партньор ѝ минава река Дунав на юг и тя дълго време няма вести от него, изпраща по една лястовица пресукани бял и червен конец, завързани за крайници на птицата, като знак на обич.

В националните приказки пък постоянно се приказва за баба Марта - по-голямата сестра на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари), която все за нещо им се сърди и е недоволна. И с цел да я зарадваме и да се пазим от лютия ѝ манталитет, слагаме мартеници. В някои предания баба Марта не обича възрастни дами и носи хубаво време, единствено когато срещне млади девойки. В други пък разкази назад - отмъщава съществено на младите и самонадеяните. Всъщност огромна част от поверията и традициите в март са свързани точно с омилостивяването на Марта, с цел да донесе пролет и слънце.

Освен баба Марта, други обичани облици, свързани с традициите за първия ден от март, са Пижо и Пенда. Според една от легендите те били двама влюбени, които цялото село харесвало - гиздав Пижо с румени бузи и красивата Пенда с бяла кожа.

Друга история пък споделя, че това били брат и сестра, които зла вълшебница пробвала да раздели. Семейството дълго време нямало деца и точно с намесата на секрети сили от вълшебница родителите се сдобили с близнаците Пижо и Пенда. Обещанието обаче било, че когато Пенда навърши 16 години, магьосницата ще я води със себе си. В деня на 16-ия рожден ден Пенда се облякла в красива бяла рокля, а Пижо подарил на сестра си красиво синьо мънисто. Тогава обаче се появила и остарялата вълшебница с желанието да извърши заръката си. Майката отказала обещаното и не дала щерка ѝ да бъде отведена - в следствие, магьосницата я трансформирала във вишнево дърво и лишила живота на Пенда. Пижо бил сломен - той тръгнал след магьосницата и я умолявал да върне сестра му. Тя се съгласила да ги събере вечно, в случай че Пижо обгърне тялото ѝ с кръвта си. Така и станало. А щом бащата се прибрал - заварил над къщата два щъркела, а в двора цъфнало вишнево дърво със завързани усукани бял и червен конец със синьо мънисто.

Мартениците най-често се слагат на китката, към врата (особено при животните) или на гърдите - местата, които най-вече би трябвало да се пазят от неприятна сила. Те се смъкват при появяването на първите щъркели или друга пойна птица, като се връзват на цъфнало дърво.